Решение № 146 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6948/2017 г.

Решение № 146 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6948/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "Водоснабдяване и канализация – Варна" ООД срещу Решение 673/20.04.2017 г. по адм. дело № 2326/2016 г. по описа на Административен съд – Варна. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е взел предвид липсата в разрешително за заустване на отпадъчни води на отбелязване, свързано с вписване на ползвател на същото. Излагат се доводи за неправилно изчисление за задължението на дружеството, ако такова изобщо съществува. Ответната по жалбата страна е депозирала писмен отговор, в който твърди, че първоинстанционния акт е правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна и моли да се отхвърли изцяло. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Правилно съда приел дължимост на определената с оспорения акт сума, представляваща такса за заустване на отпадъчни води. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "ВиК – Варна" ООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/25.07.2016 г. на Директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" гр. Варна, с който на дружеството са установени публични задължения в размер на 880, 21 лева главница, представляваща остатъчна стойност от такса за замърсяване от заустване от отпадъчни води в повърхностни води съобразно разрешително 23210001/01.06.2007 г., продължено с Решение № 1086/03.04.2013 г. на Директор БД за "Черноморски район"за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. ведно с законна лихва върху тази сума, считано от 01.04.2015 г. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна, тъй като е приел, че адресатът на оспорения пред него акт има качеството на ползвател на разрешително 23210001/01.06.2007 г., което е с продължен срок на действие, съобразно Решение № 1086/03.04.2013 г. на Директор БД за "Черноморски район". Съдът е изследвал и начина на определяне на дължимата за ползването на воден обект такса, свързана с замърсяване на същия при заустването на отпадъчни води. Жалбата е подадена от лице, имащо интерес от оспорване на неблагоприятен за него първоинстанционен съдебен акт, в сроковете по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: При безспорно установена от фактическа страна обстановка първоинстанционния съд е достигнал до обоснован извод за неоснователност на депозираната пред него жалба. Безспорно е установено по делото, че разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти с № 23210001/01.06.2007 г. е издадено на Община Белослав за ползване на воден обект Лагуна в защитена местност "Ятата" на южния бряг на канал 2, свързващ Варненско с Белославско езеро, водното тяло BG2 PR100 L003 за заустване на отпадъчни води от експлоатация на канализационната система на гр. Белослав. По искане на "Водоснабдяване и канализация – Варна" ООД, срокът на разрешителното е продължен с решение № 1086/03.04.2013 г. на Директор на БД "Черноморски район". В това решение като собственик на канализационната система е отново описана Община Белослав. В уводната част на решението е описано, че документи към заявление с № РР-2805/05.03.2013 г. са подадени от "ВиК- Варна" ООД в качеството на ползвател на обекта. Между Община Белослав и дружеството е сключен договор с № ОС-23 от 06.07.2010 година, по силата на който общината е предоставила за управление и техническа експлоатация на дружеството-жалбоподател съоръжение публична общинска собственост, а именно "Пречиствателна станция за отпадъчни води за 15000 еквивалентни жители гр. Белослав". Описаните по горе обстоятелства са безспорно установени от представените писмени доказателства и не се оспорват от страните в производството. При така установените факти, свързани с индивидуализирането на ползвателя на разрешителното за ползване на повърхностен воден обект за заустване на отпадъчни води в лицето на "ВиК – Варна" ООД, съдът е достигнал до обоснован извод за възможност и необходимост от ангажиране на финансова отговорност на водоснабдителното дружество. Именно Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" е оторизирания по силата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ орган, в чиито правомощия е издаването на акт, удостоверяващ наличието на вземания за незаплатените такси, дължими на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ. В случая е спазена процедурата, предвидена в разпоредбата на чл. 166 от ДОПК, като са взети предвид наличните писмени доказателства, удостоверяващи дължимостта и неизплащането в срок на съответната такса за ползване на водния обект. Настоящата съдебна инстанция споделя формулирания в оспореното съдебно решение извод за неоснователност на жалбата в частта, с която се твърди неправилност при определяне размера на дължимата такса на база заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства. При наличието на противоречие между актове от различна степен се прилага по - високия по степен акт. С оглед наличието на противоречие между разпоредбите на Закона за водите и издадената на основание чл. 194, ал. 6 от него Тарифа, следва да се прилага разпоредбата на закона, а не на тарифата. Такова противоречие не води до невъзможност за изчисляване на таксата, а от там и до отпадане на възможността за извършване на действия от страна на съответно овластения орган по издаване на акта, установяващ нейната дължимост, както твърди жалбоподателя, а до необходимостта от прилагане на реда, описан в акта от по – висока степен. Поради описаното, твърденията за допуснато съществено нарушение на процедурата по издаване на АУПДВ, свързано с неправилно определяне на таксата, а от там и за недължимост на същата за замърсяване на водите по смисъла на чл. 194 от ЗВ са правилно квалифициране като неоснователни. Не се спори от страните, че по силата на закона за заустването на отпадъчните води в повърхностен воден обект се дължи такса по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за водите. За касаещия производството период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., таксата е изчислена съобразно определената в действащата към момента на издаване на акта Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване методика. В хода на административното производство е извършено подробно обследване на данните, свързани с количеството заустнеи от ВиК дружеството отпадъчни води. Значимите за производството данни за заустените отпадъчни води са на база показанията на сертифицирано и отговарящо на нормативните изисквания измервателно устройство, като отчетените от същото 503 752 куб. м. вода са взети предвид при изчисляване на дължимата такса. При определяне на същата са взети предвид и показателите, заложени в издаденото на Община Белослав разрешително относно индивидуалните емисионни ограничения. В този смисъл първоинстанционния съд правилно е приел, че не е налице допуснато нарушение на правилата за изчисляване на дължимата от дружеството такса. "ВиК – Варна" ООД, в качеството на ползвател на обект, собственост на Община Белослав има задължение за заплащане на таксите по чл. 194 от ЗВ. Видно от приложените по делото доказателства именно задължения по акта правен субект е подавал документите за удължаване на срока на разрешително 23210001/01.06.2007 г., като до момента на издаване на оспорения пред Административен съд Варна акт е подавал и значимите за стопанисване на съответната пречиствателна станция данни. По делото е приложен и договор № ОС-23 от 06.07.2010 година по силата на който Община Белослав е предоставила за управление и техническа експлоатация съоръжение публична общинска собственост, а именно "Пречиствателна станция за отпадъчни води за 15000 еквивалентни жители гр. Белослав". Срока на договора е 10 години, т. е. същия е действащ към момента на издаване на оспорения АУПДВ № 14 от 2016 година. Първоинстанциония съд правилно е отбелязал, че в решение № 1086/03.04.2013 г. на Директора на БДЧР за продължаване срока на разрешителното, "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД изрично е вписан като ползвател по разрешителното, съгласно чл. 56, ал. 4, т. 1 от ЗВ. Както по – горе беше описано, качеството на "ползвател" на жалбоподателят се установява и от обстоятелството, че е представял регулярно декларации, доклади, водена е кореспонденция между него и съответната Басейнова дирекция, както и от факта, свързан с извършени частични плащания на дължимите по разрешителното такси. Съобразно изложеното обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Владимир Първанов: Не споделям мотивите на съдебния състав, относно законосъобразността АУПДВ № 14/2016 г. от 25.07.2016 г. на Директор на БД "Черноморски район", свързани с правилното определяне на адресата на акта и ангажиране на отговорността на задължен по смисъла на ЗВ правен субект. Безспорно е установено по делото, че разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти с № 23210001/01.06.2007 г. е издадено на Община Белослав, вписана в същия като "собственик". Срокът на разрешителното е продължен с решение № 1086/03.04.2013 г. на Директор на БД "Черноморски район". В това решение като собственик на канализационната система е описана Община Белослав. В титулната част на това решение е изрично описано, че Общината притежава разрешително за заустване с № 23210001/01.06.2007 г. за ползване на воден обект Лагуна в защитена местност "Ятата" на южния бряг на канал 2, свързващ Варненско с Белославско езеро, водното тяло BG2 PR100 L003 за заустване на отпадъчни води от експлоатация на канализационната система на гр. Белослав. В приложеното по делото разрешително, а и в решението, с което е удължен неговия срок изрично е описано, че такси във връзка с ползването му се дължат от титуляра, на който това разрешително е издадено, а не от ползвател. Обстоятелството че община Белослав е предприела действие по гражданско правен ред и е сключила договор с № ОС-23 от 06.07.2010 г., по силата на който е предоставила за управление и техническа експлоатация съоръжение публична общинска собственост на дружеството, а именно "Пречиствателна станция за отпадъчни води за 15000 еквивалентни жители гр. Белослав", не дават право и възможност на оторизирания административен орган, в случая на БД "Черноморски район" гр. Варна да задължи ползвателя на съоръжението за невнесени по разрешителното такси или други финансови задължения. Не считам, че в разрешително са посочени данни за ползвател, съгласно изискването на чл. 56, ал. 4, т. 1 от ЗВ. Издаваните на основание чл. 46, ал. 1 от ЗВ и чл. 16, ал. 1 и 2 от Наредба № 10 от 03.07.2001 г. актове имат минимално изискуемо съдържание. По делото не се спори, че искания и необходима документация за продължаване срока на разрешителното за заустване на отпадъчни води са били депозирани от "ВиК – Варна" ООД, но това обстоятелство не променя характера на правоотношението между задължено по смисъла на чл. 194 от ЗВ лице и държавата, както и страните по същото. В приложеното по делото разрешително е ясно индивидуализиран титуляра на същото, но липсват данни за ползвател. Факта на подаване на документи от страна на едно дружество и приемането им безкритично от административния орган не води до еднозначен извод за придобиване на качеството "ползвател" от това дружество и до възможността за вписването му в решението за удължаване на срока на разрешителното като "ползвател" и търсене от него на дължими и неплатени такси за ползване на воден обект. При тези обстоятелства по аргумент от чл. 194 и сл. от ЗВ и от чл. 7, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в действащата редакция към датата на издаване на административния акт, титуляра на разрешителното е и задължен субект, който следва да плати годишната такса за заустване на отпадъчни води. Отделно от това, съгласно чл. 48, ал. 4 от ЗВ: "Водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са В и К оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, имат задължение да пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система.", но това не ги прави титуляри или ползватели на разрешителното, издадено на друг правен субект. Отношенията между собственика на пречиствателното съоръжение и дружеството, което го управлява и поддържа имат договорен характер и следва да се уреждат по гражданско правен ред, в това число и при възникнали финансови задължения в полза на държавата във връзка с ползването на обекта. Поради описаното считам, че оспорения пред Административен съд – Варна АУПДВ е незаконосъобразен, като издаден срещу адресат, на който не може да се вмени задължение за заплащане на такса по чл. 194 от Закона за водите и като такъв следваше да бъде отменен. Съдия: /Владимир Първанов/