Решение № 4375 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2460/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Стара Загора, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д. Вълчева, против Решение 201/17.01.2024 г., постановено по административно дело 728/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което отменена Заповед 10-00-2157/25.10.2023 г., нареждаща премахване на незаконен строеж Пристройка към магазин, разположен на тротоар към улица с о.т. 45, о.т. 97 и о.т. 313 публична общинска собственост и частично попадащ в УПИ XII одо, кв. 27 по плана на с. Дълбоки. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Вълчева, която моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмено становище. Ответната страна В. Жекова посредством писмен отговор, изготвен от адвокат С. Ченалов оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Основният мотив, развит от първостепенния съд за да приеме незаконосъобразност на оспорената заповед е недоказана връзка между строежа и лицето, на което е вменено задължението по неговото премахване. Възприетите в съдебното решение правни изводи се споделят от настоящия съд, тъй като са съобразени с установените факти и приложимия закон. Тежестта на доказване на фактическите установявания, посочени в заповедта, в това число и на обстоятелството, че адресатът й е извършител или собственик на строежа, е възложена на административния орган съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, който не е успял да установи този факт. Правилен е изводът на съда за това, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин В. Жекова да е извършила процесния строеж или да е негов собственик. Установено е, че имотите върху който е изграден строежът са тротоар от улица публична общинска собственост и УПИ XII одо, кв. 27 по плана на с. Дълбоки, който имот към момента на образуване на административното производство и издаване на заповедта е собственост на друго лице. След като имотите, в който се намира пристройката не са собственост на В. Жекова и не се доказва тя да е лице, легитимиращо се със собственически права върху строежа, то същата погрешно е определена като негов собственик или възложител от административния орган. На следващо място, както в хода на административното, така и на съдебното производство, не са събрани доказателства, които да установяват В. Жекова да е извършител на незаконния строеж. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 6 ЗУТ, като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж следва да бъде посочен неговия извършителя или неговия собственик и/или възложител, тъй като това са лицата, за чиято сметка се извършва принудителното му премахване. В конкретния случай, адресатът на процесната заповед не притежава нито едно от посочените в закона качества, поради което незаконосъобразно му е вменено задължението по премахване на строежа, което обуславя и материална незаконосъобразност на заповедта. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК, тъй като е постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените. С оглед предмета на правния спор, е разпределена доказателствената тежест и са дадени конкретни указания на страните в този смисъл, проведено е открито съдебно заседание, в хода на което съдът мотивирано се е произнесъл по доказателствените искания, приетите доказателства са допустими и са относими, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, които са в доказан размер от 1 000 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,