Решение № 483 от 30.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 682/2008 г.

Решение № 483 от 30.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 682/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на Х. О. К. и Д. В. П. против решение № 1* от 1.11.07 г.по в. гр. дело № 649/07 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 27 от 29.05.03 г. по гр. дело № 177/01 г. на Пловдивския районен съд в частта му, с която са отхвърлени изцяло предявените от Г. С. М. против Х. О. П. искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 92, ал. 2 от ЗЗД и чл. 72 ЗС и вместо него е постановено друго, с което Х. О. К. (Паунова) е осъдена да заплати солидарно с Д. В. П. и Н. В. П. /наследници на В. Д. П. (сумата 5090 лв.) частичен иск от 50 903 лв./, произтичаща от отпаднало основание по предварителен договор за продажба на недвижим имот, сумата 1090 лв. (частичен иск от 10 900 лв.) неустойка по предварителния договор и сумата 793 лв. (частичен иск от 7930 лв.) стойност на извършени подобрения, ведно със законната лихва върху посочените суми от 21.01.01 г. до окончателното изплащане. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 218б б. "в" от ГПК (отм.) Молят решението да бъде отменено и искът по отношение на Х. К. да бъде отхвърлен. Ответникът по касационната жалба Г. С. М. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С решение № 106 от 1.03.2007 г., постановено по гр. дело № 2629/2004 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на IV г.о. е отменил решението на Пловдивския окръжен съд от 12.07.04 г. по гр. дело № 2575/03 г. и е върнал делото за ново разглеждане в частта по исковете, предявени срещу Х. О. К./Паунова/ С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че между Х (Паунова) и В. П. от една страна като продавачи и от друга страна като купувач Г. М. е сключен предварителен договор за продажба на апартамент № 11, находящ се на трети жилищен етаж в сградата в гр. П., ул. "Д" № 3, както и на гаражна клетка. Уговорката между страните за прехвърляне на апартамента по нотариален ред била това да стане след узаконяване на извършеното строителство, тъй като същото било в отклонение от одобрения архитектурен проект и издадените строителни книжа. Строителството не било узаконено и прехвърлянето не се осъществило, поради което купувачът като изправна страна поискал разваляне на договора и връщане на сумите, платени по него, неустойка и стойността на извършените подобрения. Спорен бил въпроса участник ли е в сделката ответницата Х, тъй като в представеното копие от договора пред първата инстанция, макар и да фигурирала като продавач, не е подписала същия. От представения пред въззивния съд при новото разглеждане на делото оригинал от предварителния договор се установило, че същият е подписан от ответницата. Представената по делото нотариална покана от 16.04.02 г., подписана от двамата продавачи, с която са поканили ищеца да плати задълженията си спрямо тях, също обосновавала извода, че Х. К. е страна по предварителния договор и дължи солидарно с наследниците на В. П. исковите суми. Касационната жалба е неоснователна. Решението е законосъобразно. Спазени са задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното му решение. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Правните изводи са логични и обосновани. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обоснован е изводът на съда, че ответницата Х е страна по предварителния договор наред с В. П., с когото към този момент са били съпрузи и същият е породил за нея същите правни последици както и за другия ответник, респективно за наследниците му. Този извод е направен след извършената констатация от съда по реда на чл. 101 от ГПК (отм.) на оригинала на договора, подписан от двамата продавачи. Неоснователен е доводът на касатора, че неправилно в тази инстанция не е открито производство по оспорване на договора по чл. 154 от ГПК (отм.), тъй като не се касае за ново доказателство, копие от договора е представено още на първа инстанция и е пропуснат преклузивния срок по чл. 154, ал. 1 от ГПК (отм.) за оспорването му. Фактът, че ответницата е страна по договора се установява и от представената по делото нотариална покана от 16.04.02 г., която съдържа волеизявлението й в този смисъл, както правилно е приел и въззивния съд. По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.