Решение № 4417 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1012/2012 г.

Решение № 4417 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1012/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Обединено гражданско сдружение Варна", представлявано от зам. председателя на Управителния съвет Кънчо Петков Бонев, за отмяна на влязлото в сила определение № 11705/21.09.2011 г., постановено по адм. д. № 4768/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила определение № 1215/1.03.2011 г. по адм. д. № 707/211 г. по описа на Административен съд - Варна. Ответникът - кметът на Община Варна, не заявява становище по искането. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С определение № 11705/21.09.2011 г., постановено по адм. д. № 4768/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение е оставено в сила определение № 1215/1.03.2011 г. по адм. д. № 707/2011 г. на Административен съд - Варна, с което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на Сдружението против отказ на кмета на Община Варна да изпълни определение № 426/2011 г. на Административен съд - Варна, съответно отказ да предостави поисканата от сдружението информация, и е прекратено производството по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 АПК страните, участвували в производството по административни дела, могат да искат отмяна на влезлите в сила и неблагоприятни за тях съдебни актове, на основанията и в сроковете по чл. 239 и чл. 240 АПК. Лицето, депозирало искането, е страна в производството по делото пред Върховния административен съд, поради което е активно легитимирано да иска отмяна на постановеното по това дело определение. Доколкото в искането на Сдружението, представлявано от Кънчо Петков Бонев не се сочи на кое от изчерпателно посочените в текста на чл. 239 АПК основания за отмяна на определението се позовава, то ще следва да бъдат разгледани всички нормативноустановени основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която е била разкрита след като съдебните актове са влезли в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната. Към искането за отмяна не са приложени нови писмени доказателства, нито се твърдят нови обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Според чл. 239, т. 2 АПК може да се иска отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Във всички тези случаи неправилността на решението е породена от извършено престъпление. Това престъпление обаче трябва да е установено по надлежния ред - с влязла в сила присъда. Такива доказателства в случая не са депозирани. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК може да се иска отмяна, когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В тази хипотеза установяването на посочените основания също следва да стане с влязла в сила присъда или влязло в сила решение, каквито не са представени. В искането не се навеждат фактически обстоятелства, които да сочат на наличието на някоя от визираните в текста хипотези, липсват и доказателства, от които да се направи извод за постановяване на определението въз основа на документ, признат за подправен по предвидения в закона ред, респ. за основаването му на отменен акт на съд или друг държавен орган. Въз основа на чл. 239, т. 4 АПК може да се иска отмяна, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Данни за наличието на друг съдебен акт при обективно и субективно тъждество на делото, липсват. Отделно от това, посоченото определение на Върховния административен съд не може да участва в колизията по чл. 239, т. 4 АПК, чиято хипотеза касае съдебни актове по същество на материалноправния спор между страните. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Такива данни по делото не са представени. Като подател на частната жалба Бонев е бил редовно и своевременно призован и не е лишен от възможността да участвува лично или чрез повереник в съдебното производство. Няма данни да са били възпрепятстван да се яви в проведеното на 14.09.2011 г. открито заседание по адм. д. № 4768/2011 г. на Върховния административен съд Последното основание за отмяна е това по чл. 239, т. 6 АПК и е налице, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. За успешното приложение на този текст е необходимо представянето на решението на Европейския съд за защита на правата на човека, каквото в случая няма. При липсата на условията за отмяна, посочени в чл. 239 АПК, подаденото от Кънчо Петков Бонев искане е неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,