Решение № 6023 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13369/2013 г.

Решение № 6023 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13369/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Марияна Стойчева, против решение № 4746 от 11.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1338/2012 г. на Административен съд София - град. С него е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. изх. № 02-280-6500/3419 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция. Със същото решение е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания в мотивите на решението в срок от един месец от влизането му в сила. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспорваното решение. Ответникът - И. Д. С., редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо с изх. № 02-280-6500/3419 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С него по подадено от касационния ответник И. Д. С. общо заявление за плащания на площ за 2010 г. е отказано финансово подпомагане: по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 12039,65 лева и по схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ - в размер на 6586,15 лева. Със същото уведомително писмо на настоящия касационен ответник на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. са наложени санкции за бъдещ период по СЕПП в размер на 4752,92 лв. и по НДП в размер на 2600,03 лв. С обжалваното решение № 4746 от 11.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1338/2012 г. на Административен съд София - град, е отменено уведомителното писмо и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания в мотивите на решението в срок от един месец от влизането му в сила. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Същият бил издаден обаче при неспазване на установената форма, тъй като липсвали мотиви за неговото издаване. Освен това било допуснато и нарушение на материалния закон, тъй като не били доказани посочените в уведомителното писмо правни основания за неговото издаване. Първоинстанционният съд е приел също така, че с оспорваното уведомително писмо било допуснато нарушение на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., тъй като било направено смесване на групи култури, което не било допустимо съгласно посочената правна норма. На последно място съдът е приел, че уведомителното писмо било постановено и при съществено нарушение на административно-производствените правила и на основни принципи на административния процес, установени в чл. 7 и чл. 9 от АПК - принципите на истинност и на служебно начало. Този си извод е основал на това, че административният орган след като е установил несъответствия при кръстосаните проверки, бил длъжен, но не назначил следващите са допълнителни проверки, с които да установи обективно, всестранно и пълно относимите факти. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Неправилни са изводите на административния съд, че атакуваният акт не съдържал мотиви. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблиците имоти, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка от двете схеми, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Съобразно тези данни се установява, че на касационния ответник по СЕПП е отказано финансова подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, както и на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. А по СНДП финансовото подпомагане е отказано на основание чл. 47, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, както и на основание чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 ЗПЗП. А в двете таблици съответно по СЕПП и по СНДП е посочено за всеки от описаните пет имота какво несъответствие е налице и за каква площ от него. Съобразно това не може да се приеме, че уведомителното писмо не е мотивирано. Правилен е обаче изводът на първоинстанционния съд за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Така според уведомителното писмо заявените за подпомагане площи в основната си част са приети за недопустими за подпомагане поради застъпване, което не е отстранено - съответно чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 47, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП по СНДП. В двете таблици по всяка от двете схеми в уведомителното писмо са описани застъпените площи за всеки имот, като общата застъпена площ е 24,01 ха, както по СЕПП, така и по СНДП. В същото време назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установила, че общата застъпена площ е 48,15 ха и касае застъпване с три БЗС, заявени за подпомагане от трима други земеделски производители. Установено е, че това застъпване не е решено в полза на никоя от страните, въпреки наличието на доказателства за собственост и за ползване за някои от имотите, включени в БЗС. При това положение не е установено за кои части от застъпената площ се отнася уведомителното писмо. Не е ясно как административния орган е редуцирал застъпената площ и въз основа на какви показатели. Не е установено посочените в уведомителното писмо застъпени площи за всеки от описаните пет имота къде са намират от общата по-голяма застъпена площ. Изобщо не е доказано на какво се основава уведомителното писмо по отношение на застъпената площ за всеки от петте имота. По-малката част от приетата за недопустима за подпомагане площ касае наддеклариране, което е основание съответно: по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, и по СНДП - чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 ЗПЗП. Това наддеклариране е налице само за два БЗС с обща площ 1,97 ха. Видно обаче от приложение № 2 към заключението на съдебно-техническата експертиза това наддеклариране се дължи на изместване на допустимия за подпомагане слой. Установява се, че при подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2010 г. касационният ответник при изчертаване на седемте БЗС, заявени за подпомагане, е ползвал актуалната към него момент цифровата ортофотокарта. Към него момент те са попадали в допустимия за подпомагане слой, като само 0,06959 ха от БЗС 46783-94-4 и 0,05269 от БЗС 46783-76-2 са излизали извън допустимия за подпомагане слой. Само тази площ изначално е била недопустима за подпомагане. След подаване от касационния ответник на заявлението за подпомагане, едностранно е променен допустимият слой за подпомагане на земеделските производители. Видно от приложение № 2 към заключението на съдебно-техническата експертиза, намалението на допустимите площи се дължи на изместване на границата на блоковете, както и поради очертаването й плътно покрай насажденията. По този начин са изключени ивици земя, които при очертаването към момента на декларирането са били част от допустимата за подпомагане площ. Същественото е това, че изключените допустими за подпомагане площи се дължи на изместване на допустимата за подпомагане площ. При това изместване части от два от заявените за подпомагане имоти са станали недопустими за подпомагане. Същевременно обаче има и други части, които пък вече са станали допустими за подпомагане. Те обаче не са били заявени за подпомагане. За тях е ограничено правото на касационния ответник да уточни или частично измени искането си за подпомагане в частите, за които има разместване. Касаторът се е основал изцяло на нововъзникналото доказателство /променения допустимият слой за подпомагане/, като не се е възползвал от възможността по чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. да извърши допълнителна административна проверка или проверка на място. Тези процесуални нарушения са съществени, тъй като ако не бяха допуснати, би могло административният орган да достигне до други изводи. Съобразно това процесният административен акт е незаконосъобразен и същият правилно е отменен от административния съд. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,