Решение № 6247 от 12.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Асланов срещу Решение 818/20.06.2022 г. на Административен съд (АС) Бургас постановено по адм. дело 2180/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Асланов срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г., изх. 02-020-6500/9927 от 04.08.2021 г. (УП изх. 02-020-6500/9927 от 04.08.2021 г.) издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) и С. Асланов е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че обжалваното уведомително писмо съдържа правни и фактически основания и че е издадено в съответствие с материалния закон. Излага подробни съображения, че административният акт не е мотивиран, тъй като в уведомителното писмо няма никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от изрично посочените хипотези в колона 3 Намаления. За неправилни счита изводите на съда за съответствие на уведомителното писмо с материалния закон. Твърди, че съдът е мотивирал изводите си за правилно приложение на материалния закон вследствие на изясняване на действителните фактически основания за намаляване на сумата за подпомагане едва в хода на съдебното производство. Счита, че по делото не са събрани безспорни доказателства, от които да е видно, че процесните парцели са били опожарени. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за касационната инстанция. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Ангелова. Ответникът по касация Заместник изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касация се представлява от юрк. Марчева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна: С. Асланов е подал заявление за подпомагане за кампания 2019 с УИН 02/200619/38364 по схеми и мерки подробно описани от съда. При проверката на място, възложена със Заповед 391808/12.11.2019 г. и извършена в периода 12.11.2019 22.11.2019 г. е изготвен доклад. Решаващият съд е описал отразеното в доклада. Докладът е изпратен на С. Асланов с уведомително писмо изх. 01-262-6500/989 от 15.11.2019 г. на началник отдел на Регионален технически инспекторат към Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие- гр. София, но няма данни да е получен от него. На 04.08.2021 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното Уведомително писмо изх. 02-020-6500/9927, чието съдържание е подробно възпроизведено от съда. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел съдебно техническа експертиза (СТЕ). Според вещото лице, след извършената частична проверка на площи, по повод получения сигнал за ежегодно възникващи пожари в землището на [населено място], като недопустими за подпомагане са определени 0,38 ха от площта на парцел 17436-10-16-1, заявен за подпомагане с площ 0,72 ха и целите площи на парцел 17436-10-17-1 0,52 ха и парцел 17436-10-19-1 0,30 ха. В заключението са изчислени сумите за оторизация и ставката в лв/ха по различните схеми и мерки, като стойностите до които е достигнал експертът, според съда, са идентични с тези, определени от административния орган. Съдът е посочил, че вещото лице е установило, че към момента на заявяване, определените като недопустими за подпомагане два цели парцела - 17436-10-17-1 и 17436-10-19-1 и частта от парцел 17436-10-16-1 (0,38 ха) са били в границите на специализирания слой Постоянно затревени площи, като състоянието им е определено към датите на извършените специализирани теренни проверки на място от ДФЗ- ТИ и няма данни за тяхното състояние към периода на заявяване на подпомагането им. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган. Приел е, че при издаването на уведомителното писмо не е допуснато нарушение на изискването за форма на административния акт. В тази връзка е посочил, че мотивите на административния орган за отказа за финансово подпомагане, се съдържат в табличен вид в уведомителното писмо, включително в разясненията по колони към самите таблици, доразвити в изпратеното с придружителното писмо до съда Становище изх. 02-020-6500/9927 от 04.11.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, издател на оспорения административен акт. С това е приел, че е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът подробно е посочил, какво се установява от становището на заместник изпълнителния директор на ДФЗ касае се за намаляване на декларираната площ с площите, които е установено, че са опожарени, а това е основание за приемането им като недопустими. Приел е, че уведомителното писмо е издадено при съобразяване на приложимото материално право. В тази връзка е посочил, че постановения отказ за финансова помощ за част от декларираните земеделски площи се основава на разпоредбите на чл.43, ал.3, т.6 ЗПЗП, вр. чл.16а, ал.6 и чл.16г, ал.5 от Наредба 105/2208.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрирана система за администриране и контрол в специализирания слой Площи, допустими за подпомагане, като в настоящия случай било установено при проверката на място, парцели с номера 17436-10-16-1, 17436-10-17-1 и 17436-10-19-1, находящи се в землището на [населено място], общ. Котел са били опожарени. Посочил е, че не е спазено и изискването на чл.10, ал.2, т.3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, съгласно която временно неподходящи за подпомагане са земеделските земи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са опожарени. Поради това и съгласно разпоредбите на чл.63, параграф 1 на Делегиран Регламент 1306/2013 и чл. 19, параграф 2 на Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014, законосъобразно ДФЗ с уведомителното писмо е постановил частичен отказ за изплащане на помощ по мерки СЕПП, СПП, СПК, подмярка 13.2/НР2 и Мярка 12/Натура 2000 по подаденото от С. Асланов заявление. Решението е неправилно. Решаващият съд правилно е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, както и че е издадено в писмена форма. Неправилно е приел, че писмото е мотивирано, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В писмото са посочени само заявените мерки и схеми за подпомагане. Относно фактическите обяснения за съдържанието на отделните колони в таблиците, с приложимите за отделните констатации правни норми, следва да се посочи, че уведомителното писмо съдържа две таблици озаглавени: Таблица 1: Оторизирани суми (в лева) и Таблица 2: Извършени плащания (в лева), като от посоченото в таблиците и поясненията към тях въобще не може да се направят ясни и категорични изводи, при посочените като искани от С. Асланов суми, защо (на какво основание) са извършени намаления на така поисканите суми. Решаващият съд е посочил е, че в конкретния случай административният орган е изложил и допълнително мотиви в становище изх. 02-020-6500/9927#2 от 04.11.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, изготвено по повод подадената жалба. Поради това е приел, че административният акт следва да се приеме за надлежно мотивиран. Посочил е още, че фактическите и правни основания за издаване на оспореното уведомително писмо са посочени в административната преписка, именно в доклада за извършената проверка на място, които се потвърждават от констатациите на вещото лице. Видно от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява, че по повод писмо на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението, Регионална дирекция Сливен, във връзка с възникнали значителни пожари в периода 10.02.2019-25.03.2019 г. в землищата на община Котел, включително и в [населено място], са извършени проверки на място от контролните органи на Дирекция Технически инспекторат, отдел РТИ при ДФЗ- Ямбол, резултатите от които са описани в доклад за проверки на площи. В процесния случай от доклада за проверка на площи, относно кандидат с УРН644616, не става ясно, че част от заявените от него площи са опожарени. Отбелязани са допустимите и недопустими площи, но не и причината за това. Вещото лице по назначената и приета от съда съдебно - техническа експертиза, посочва, че не може да каже какви са причините за определяне на площи в размер на 1,20 ха, като недопустими за подпомагане. От разясненията му в съдебно заседание става ясно, че причината най - вероятно е, че в процесните парцели са намерени следи или остатъци от запалване по време на извършената проверка на място, във връзка с често възникналите пожари в местността. Процесуалния представител на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ в пледоарията по същество пояснява, че Техническия инспекторат е направил едно общо заснемане на цялата изгоряла опожарена площ със задължително включване на топографски елементи, от които било видно, че отказаните за подпомагане парцели са били опожарени. За тези твърдения обаче, направени в хода по същество, не са представени доказателства. Следва да се направи извод, че причината за недопустимостта на заявените парцели се базира на предположения, което е видно и от приетата по делото СТЕ, така че не са налице безспорни доказателства, че процесните имоти, в недопустимата им част, са опожарени и това е причината за извършения отказ от финансиране. Съда неправилно, на база предположения е приел, че процесните площи са временно неподходящи за подпомагане съгласно изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2/2018 г. Съгласно ТР 16 от 1975 г. на ОСГК, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Към съпроводителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е приложено становище изх. 02-020-6500/9927#2 от 04.11.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Неправилно решаващият съд е приел, че с оглед на това становище административният акт следва да се приеме за надлежно мотивиран. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. В този смисъл Решение 10244 от 14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. 2528/2022 г., Решение 972 от 30.01.2023 г. на ВАС по адм. д. 5715/2022 г. По изложените съображения обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно и следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна. Обжалваното уведомително писмо, като постановено в нарушение на изискванията за форма, следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер - 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Бланкетното възражение за прекомерност на ответника по касация е неоснователно и не следва да се уважава предвид предмета на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение