Решение № 7163 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6282/2011 г.

Решение № 7163 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6282/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Красимир Иванов Малинчев срещу решение № 1302 от 21.03.2011 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 9778 от 2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Красимир Малинчев срещу РА № 2000908076 от 25.06.2010 г., издаден от ТД на НАП-София относно установеното задължение по ЗДДФЛ за 2007 г. ведно със съответните лихви за забава, потвърден с решение № 1608 от 25.10.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Сочените касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението. Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-София не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14 дневен срок за касационно обжалване и от надлежна страна. По отношение на основателността й приема следното: Пред административния съд е обжалван ревизионния акт, индивидуализиран по-горе, в частта относно определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 4060,47 лева и лихва върху него в размер на 1135,88 лева. Данъкът е определен във връзка с установен за ревизирания субект, облагаем доход от продажба на недвижимо имущество. Установено е, че през годината ревизираното лице е продало 11 броя апартаменти в груб строеж, които доходи от продажби не попадат в обхвата на необлагаемите доходи, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 б."б" от ЗДДФЛ. Констатирано е, че през посочената година лицето е продало повече от два недвижими имота, а между датата на придобиване и датата на продажбата не са изминали повече от 5 години. Установен е приход от тези продажби общо в размер на 120 780,38 лева от който е изваден разхода за придобиването на имотите-117 330 лева. Изчисленият по този начин доход е разделен на две и от половината са приспаднати 10% законово признати разходи, в резултат на което е установена облагаемата данъчна основа по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 19 768,62 лева и върху нея е определен данък за довнасяне в размер на 4060,47 лева. Пред съда, жалбоподателят е поддържал, че облагаемата данъчна основа е определена неправилно, тъй като ревизиращите не са изследвали действителната цена на придобиване на апартаментите, пропускайки да включат в нея цената на придобиване на УПИ пропорционална на всеки апартамент. Също така в жалбата се е поддържало, че от въпросните апартаменти не е реализирана печалба, тъй като получените средства са послужили за текущо финансиране на строителството на останалите собствени обекти от сградата. Административният съд е отхвърлил жалбата, приемайки че органите по приходите правилно са изчислили цената на придобиване на описаните апартаменти. Съдът е стигнал до извода, че в придобивната цена на апартаментите не следва да се включва цената на придобиване на правото на собственост върху имота, заплатена от жалбоподателя през 2005 г., тъй като в процесните нотариални актове за продажби, предметът на продажба не е правото на собственост върху земята. По тези съображения, съдът е приел, че не са налице основания за промяна на данъчната основа, размера на данъка за процесната година и размера на лихвите върху него. Решението на административния съд е правилно. В чл. 33 от ЗДДФЛ в приложимата редакция (към 2007 г.) подробно е регламентиран начина на определяне на облагаемия доход от продажба на недвижимо имущество. Същата подробна регламентация е направена и за начина на определяне на елементите (продажна цена на имотите и придобивната им цена) от формулата за изчисляване на облагаемия доход. В конкретния случай, органът по приходите е определил придобивната цена на имотите именно въз основа на данните от събраните документи в хода на ревизията (нотариалните актове относно площта на продадените апартаменти и договора за строителство относно цената на СМР за единица квадратен метър). В този смисъл определената придобивна цена на имотите е документално обоснована, каквото е изискването на чл. 33, ал. 6, т. 1 от ЗДДФЛ. Обосновано и правилно административният съд е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че от определения облагаем доход следва да се приспадне пропорционалната за всеки един апартамент цена на придобиване на УПИ, за който е издадено разрешението на строеж. Както правилно е посочено от административния съд, с процесните нотариални актове не са продавани идеални части от УПИ, върху който е изградена сградата, част от която са и продаваните апартаменти. От друга страна, жалбоподателят не е ангажирал доказателства по делото относно ценообразуването на процесните апартаменти, от което да стане ясно, продажната им цена, кои и в какъв размер разходи покрива. Съгласно чл. 33, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ, цената на придобиване на поземления имот е определяща за придобивната цената на правото на строеж за сградата, построена в него, идеални части от които са прехвърляни в конкретния случай върху купувачите с процесните нотариални актове. Посочената разпоредба обаче е в сила от 01.01.2008 г., т. е. неприложима е за случая. В касационната жалба за първи път се прави възражението, че органът по приходите е изчислил придобивната цена на апартаментите използвайки за база квадратура, която е значително по-малка от действителната обща квадратура на обектите. Това възражение е несвоевременно. То е следвало да се направи в производството пред административния съд, който като съд по същество е трябвало да го обсъди и съобрази, след като изслуша и становището на другата страна по него. Касационното обжалване не е средство за попълване на делото с възражения и доказателствени искания, които страните са пропуснали да направят своевременно. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че не следва да обсъжда и взема предвид посоченото възражение на касатора. В резултат на проверката за правилност на обжалваното съдебно решение, настоящият съдебен състав не стигна до извод за наличието на релевираните в жалбата касационни основания. Решението на административния съд е правилно, поради което следва да се потвърди. Воден от горните съображения, Върховният административен съд