Решение № 7906 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8013/2016 г.

Решение № 7906 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8013/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производство по чл. 208 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителни процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "А. С. Е. България" ЕООД, против Решение № 2687/19.04.2016 г., постановено по административно дело № 70/2016 г. по описа на Административен съд - гр. С. /АССГ/. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение и вместо което да бъде постановено друго, с което да се отмени РА, тъй като неправилно съдът не е взел предвид факта, че липсва връчване на Акт за регистрация по ЗДДС. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. С. при Централното управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /НАП/, чрез процесуалиня си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за основателна. Предмет на съдебна проверка пред АССГ е бил РА № 22220615000095-091-001/03.09.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - С., в потвърдената с Решение № 1713/11.11.2015 г. на Директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП част. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за установено, че ревизионното производство е повторно и оспорения РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По същество на спора за установено съдът е приел, че в хода на ревизията на основание чл. 102, ал. 3, във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС на "А. С. Е. България" ЕООД е начислен данък за извършени облагаеми доставки за периодите от 29.06.2013 г. до 31.07.2013 г. и от 29.11.2013 г. до 28.02.2015 г. в общ размер на 14 780,47 лв. Приложена е ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като размерът на данъкът е определен по реда на чл. 67, ал. 2 във връзка с чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. С Решението на горестоящия орган РА е отменен в частта на установени резултати по ЗДДС за данъчни периоди от 29.06.2013 г. до 31.07.2013 г. и е потвърден в останалата оспорена част: за периодите от 29.11.2013 г. до 28.02.2015г, като е отчетено обстоятелството, че лицето е подало на 15.04.2013 г. заявление за регистрация, която е приключила на 18.07.2013 г. Предмет на производството пред АС и в настоящото производство е начисления данък по извършените облагаеми доставки за периодите от 29.11.2013 г. до 28.02.2015 г., като както правилно е приел първоинстанционния съд спор относно размера няма. Доводи в тази насока не се съдържат и в касационната жалба. Оспорва се изцяло основанието за начисляването му. Настоящият състав намира жалбата за основателна. По делото няма спор по фактите. Дружеството е регистрирано по ЗДДС лице на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, считано от 25.10.2012 г. и дерегистрирано на 19.03.2013 г. по инициатива на орган по приходите на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, буква "в", във връзка с чл. 176, т. 1 от ЗДДС. По заявление с вх. № 223911300008883 от 15.04.2013 г. за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е издаден отказ за регистрация от 18.07.2013 г., след отмяна по административен ред на отказ за регистрация от 25.04.2013 г. Начисленият допълнително данък, предмет на настоящото производство е за период извън периода на висящност на процедурата по заявленията - 29.11.2013 г. до 28.02.2015 г. Съдът е приел, че 29.11.2013 г. е началото на първия период, след като е изтекъл срока за подаване на заявление за регистрация, поради достигнат законов праг за регистрация от 50000 лв. оборот за последните 12 месеца преди текущия - 01.11.2012 г. - 31.10.2013 г. Данъка е начисляван до 28.02.2015 г. - края на периода, преди датата на подаване на второто заявление за регистрация - 12.03.2015 г. Към 14.11.2013 г. крайния момент за регистрация на дружеството, поради достигнат оборот за последните 12 месеца 01.11.2012 г. - 31.10.2013 г., по отношение на дружеството е имало издадени и влезли в сила: акт за служебна дерегистрация от 19.03.2013 г. и отказ за регистрация по негово заявление, издаден на 18.07.2013 г. При така установеното настоящият състав намира, че незаконосъобразно АС е приел, че е осъществен съставът на чл. 102, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗДДС, а именно: когато лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в предвидения от закона срок, то дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Не се оспорва, че след Акта за дерегистрация от 19.03.2013 г., издаден на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, буква "в", във връзка с чл. 176, т. 1 от ЗДДС, дружеството е подало заявление от 15.04.2013 г. за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, по което е издаден отказ от 18.07.2013 г. на основание чл. 96, ал. 8 от ЗДДС-до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация. С последващо заявление от 12.05.2015 г. предвид изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация ДЗЛ е поискало регистрация по ЗДДС на основаие чл. 96, ал. 1 от ЗДДС По това искане на лицето отново е постановен отказ от приходната администрация. С последващо заявление от 14.04.2015 г. лицето отново е поискало регистрация по ЗДДС и такава е извършена с Акт за регистрация по ЗДДС от 29.04.2014 г. Тези факти не са спорни и са част от установено в хода на ревизията и изрично констатирани на стр. 6 от РД. При така установеното приетото от АС, че дружеството е длъжно според императивната разпоредба на чл. 96, ал. 1 ЗДДС при настъпване на посочените в нея условия винаги да подаде заявление за регистрация, независимо от постановените му преди това откази или актове за дерегистрация за други предишни периоди и на други основания е в противоречие с принципите на последователност и предвидимост. Според органа по приходите и АС, лицето е длъжно да подава заявление по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, а органа по приходите, може да отказва регистрация на лицето по подадени от него заявления до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация. Този подход на органа по приходите, възприет безкритично от АС е в противоречие с разпоредбите на чл. 176, т. 1 вр. чл. 96, ал. 8 от ЗДДС. Съгласно последната разпоредба независимо от ал. 1 /наличие на облагаем оборот/, органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176 от ЗЗДС до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация. Безспорно лицето е подало 3 броя заявления за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС, по две от които е получило отказ. Респективно в същия период, в който е прието, че са налице предпоставките на чл. 176, т. 1, вр. чл. 96, ал. 8 от ЗДДС, органа по приходите с процесния РА, респективно АС са приели, че в междинния период от 29.11.2013 г. до 28.02.2015 г. /между двата отказа за регистрация по ЗДДС/ когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, по презумпцията на закона лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки, като в случая е съобразено от ревизиращите, подаденото ново заявление за регистрация на 12.03.2015 г. и е начислен данък до 28.02.2015 г. Този извод на съда би бил правилен и отговарящ на волята на законодателя, ако ДЗЛ не беше проявило активност и не беше подавало три броя заявления за регистрация по ЗДДС. Да се възприеме тезата на органа по приходите и съда, би означавало, че лицето е длъжно всеки месец да подава заявления за регистрация по ЗДДС, въпреки отказите на данъчната администрация и разпоредата на която се позовава тя, а именно: чл. 96, ал. 8 от ЗДДС, т. е. липса на отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация. Непоследователния подход на приходната администрация се установява и от Протокол от 09.12.2014 г., съгласно който във връзка със служебна бележка от 18.11.2014 г. от отдел "Оперативни проверки" при ТД на НАП С. е установено, че не са налице обстоятелства за отпадане на основанието за дерегистрация по чл. 176, ал. 1 от ЗДДС Предложен е отказ от регистрация на основание чл. 96, ал. 8 от ЗДДС. Предвид на изложеното и с оглед принципа на последователност, предвидимост и легитимни правни очаквания, обжалваното Решение като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени обжалвания РА. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, следва да заплати на "А. С. Е. България" ЕООД, сумата от 75 лева, направени разноски за държавни такси за образуване на съдебните производства. Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,