Решение № 1227 от 2.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5463/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, представляван от инж. М. Гергов, подадена чрез адвокат М. Якимова срещу Решение 2251/04.04.2023 г., постановено по административно дело 11487/2022 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение е отменено решение на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, обективирано в Протокол 198/28.10.2022 г., с което е отказано вписване на Д. Петров в Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност към секция "Електротехника, автоматика, съобщителна техника по част Електрическа, и делото е върнато като преписка за произнасяне по искането на лицето в 3-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение, оспорват се възприетите от съда правни изводи по приложението на материалния закон и се иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора в обратния смисъл. Касационната жалба се поддържа от адвокат Якимова, която моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмена защита. Ответната страна Д. Петров се представлява от адвокат Н. Найденов, който посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови процесния отказ, административният орган е приел, че дипломата на Д. Петров с ОКС бакалавър не е от областта Технически науки, както и не е изучавал необходимите за регулираната професия дисциплини, поради което не отговоря на изискванията на чл. 3, ал. 2 от Наредба 2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в КИИП, както и на чл. 14 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по специалности от регулираната професия инженер в инвестиционното проектиране" и чл. 17 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалности от регулираната професия "Инженер в инвестиционното проектиране". Съдът е отменил оспорения пред него отказ, развивайки мотиви за материалната му незаконосъобразност. Изводите на съда за съответни на установените по делото факти и на приложимия закон, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. Установено е, че Д. Петров притежава образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалността "Българска филология", която не е в областта на техническите науки, както и че е придобил образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "Инженеринг и експлоатация на енергийни системи с професионална квалификация Магистър електроинженер в Бургаски свободен университет, която е от областта на техническите науки. Установено е също така, че този университет е акредитирано висше училище в посоченото професионално направление, и че със завършване на магистърската програма на обучение лицето е придобило професионална квалификация "магистър инженер", като отразения в дипломата му общ брой кредити от обучение е 135. При тези установявания, правилен е изводът на административния съд за това, че лицето е придобило ограничена проектантска правоспособност по силата на закона, в който е смисъл е разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Условията и редът за придобиване и признаване на ограничена проектанска правоспособност за упражняване на професията "инженер" в устройственото планиране и инвестиционното проектиране са уредени именно в този закон, като съгласно чл. 7, ал. 1 от същия лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с професионална квалификация "архитект", "ландшафтен архитект", "урбанист", "строителен инженер" или "инженер" с образователно-квалификационна степен "магистър", притежават ограничена проектантска правоспособност и могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране след вписването им в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност в съответната камара. Лицето, заявило вписване в регистъра отговоря на условията за това, след като е представило диплома за висше образование от акредитирано висше училище с професионална квалификация "инженер", получена след две години и половина обучение като магистър. Законът не поставя други изисквания за признаване на ограничена проектантска правоспособността. Такива изисквания за придобиване на ОКС "магистър" поставя Закона за висшето образование, който в чл. 42, ал. 1, т. 2, б. "б", във връзка с т. 1, б. "а", изисква за придобиване на образователно-квалификационна степен магистър не по-малко от 120 броя кредита от курса на обучение след придобита такава "бакалавър", които кредити в случая са налице. Административният орган не е имал правомощието да отрече доказателствената сила на официалния документ, удостоверяващ професионалната квалификация на кандидата и да ревизира изискванията за придобиване от акредитирано висше училище на магистърска след бакалавърска степен по друга специалност от направление в областта "Технически науки", каквото всъщност е сторил. Правомощията на Управителния съвет се ограничават до това да провери дали са налице условията за придобиване на проектантска правоспособност съгласно чл. 13, ал. 1, изр. 1 ЗКАИИП, и ако установи, че лицето отговоря на изискването по чл. 7, ал. 1 от същия закон, е длъжен да се произнесе с решение за вписването му в регистъра. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответната страна не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за извършването на такива. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение