Решение № 613 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2379/2016 г.

Решение № 613 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2379/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решение № 8184 от 28.12.2015 г. по адм. дело № 10448/2014 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е било отменено издаденото от този орган решение № 5238/12.08.2014 г. за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на М. Ф. Б., гражданка на Иран, и преписката е била изпратена за ново разглеждане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено. О. М. Ф. Б. е оспорила касационната жалба и е поискала да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че с решение от 25.02.2013 г. по адм. дело № 758/2013 г. по описа на Административния съд С.-град, влязло в сила на 10.12.2013 г., е отменено решение № 817/04.12.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта, в която на М. Ф. Б., гражданка на Иран, е отказан хуманитарен статут. С решение 5238/12.08.2014 г. заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците се произнесъл повторно по молбата на М. Б., като отказал хуманитарен статут. Административният орган посочил, че бежанската история на молителката се основава на проблеми на нейния съпруг, чийто баща служил при шаха на Иран преди смяната на режима в страната, както и на твърдения, че тя била задържана, защото косата й се показвала от забрадката и се смеела с приятелки на обществено място. Според направената от органа оценка, разказът на М. Б. не разкривал наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Тя не е била принудена да напусне страната поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Тъй като не е била изложена на риск, а и не съществувал риск от бъдещи посегателства, молбата й не следвало да бъде уважена. От правна страна съдът приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, оправомощен със заповед № 03-751/11.12.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. При разглеждането на молбата на чужденката обаче органът допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не взел предвид, че М. Б. е заявила като причина за преследване събития, свързани с нейния съпруг. Тъй като нейната молба за хуманитарен статут се основавала на преследване, осъществено по отношение на нейния съпруг, производството трябвало да бъде спряно и възобновено едва след приключването на производството по подадената от нейния съпруг молба за закрила по аргумент от чл. 23, т. 1 от Директива 2011/95/ЕС, чл. 22 и чл. 34 от Закона за убежището и бежанците и § 1, т. 3, б. "а" от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. С тези мотиви административният съд отменил решение № 5238/12.08.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците и върнал преписката за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон. Административният съд е направил погрешен извод за допуснато от органа нарушение на процесуалните правила. Молителката е подала самостоятелна молба за хуманитарен статут, която е разгледана и оценена съобразно посочените от нея обстоятелства. По правило исканията за получаване на статут се основават на данни, свързани с личното положение на кандидата, и решенията по тях се вземат индивидуално. В случаите, в които само по отношение на един от членовете на семейството съществуват опасения от преследване или реална опасност от тежки посегателства срещу живота или личността му, другите членове на семейството, за които не съществува такъв риск, могат да получат закрила на основание на придобития от това лице статут. (чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от Закона за убежището и бежанците). Д. М. Ф. Б., гражданка на Иран, има качеството на чл. на семейството на Ш. Г. А., който е нейн съпруг, тя разполага с възможност да ползва правата на това лице при евентуално уважаване на искането му за закрила, за да се запази целостта на семейството и да се зачете правото на семеен живот, гарантирано с чл. 8, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В случая обаче молбата на М. Б. за получаване на хуманитарен статут не се основава на чл. 9, ал. 6 от закона. Поради това няма необходимост от спиране на производството по нейната молба по причина, че има друго производство, от което зависи произнасянето на административния орган ( чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК). Същевременно следва да се отбележи, че основанието по чл. 9, ал. 6 от Закона за убежището и бежанците е материалноправно и не може да се интерпретира като процесуално правило, както е подходил административният съд. С оглед констатирания порок на решението следва да се постанови отмяната му като неправилно. Тъй като съдът не е извършил пълна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт и не е обсъдил изложените от административния орган констатации и съображения, делото следва да се върне за ново разглеждане при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд