Решение № 86 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1653/2016 г.

Решение № 86 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1653/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Производството е образувано по молба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 36 от 28.03.2016 г., постановено по т. дело № 53/2016 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 39 от 26.11.2015 г., постановено по т. дело № 30/2015 г. на Ямболския окръжен съд. Искането за отмяна е основано на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят поддържа, че от Ямболския окръжен съд са допуснати нарушения на процесуалните правила за връчване на съдебни книжа и призоваване, вследствие на което дружеството е било лишено от възможността да участва и да упражни правата си в първата инстанция по делото, а от там и от правото на двуинстанционен процес. В молбата за отмяна сочи конкретни допуснати от съда нарушения при призоваване на дружеството. В открито съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на дружеството - молител [фирма]. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът по молбата Я. И. П. от гр. [населено място] в писмен отговор заявява становище по допустимостта и основателността на молбата за отмяна, като счита същата за неоснователна. В открито съдебно заседание упълномощеният адвокат на П. поддържа становището си, че съдът не е допуснал твърдяните в молбата нарушения при призоваването на дружеството молител - ответник в исковото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Решението на Бургаския апелативен съд е връчено на дружеството - молител чрез адв. З. на 6.04.2016 г. Молбата за отмяна е подадена в Ямболския окръжен съд на 5.07.2016 г. По съществото на молбата за отмяна: В исковата молба на ответника по делото [фирма] е посочен адрес за призоваване в [населено място], ул. К. ", [жилищен адрес]. На стр. 14 на дело № 30/2015 г. е приложено извлечение от търговския регистър, в което седалището и адреса на управление е този посочен в исковата молба - [населено място], [улица]бл. 2 Б, ап. 39. Управител на дружеството е С. Т. Б.. На посочения адрес е изпратено съобщение до дружеството, върнато с отбелязване от 9.07.2015 г., че на посочения адрес несъществува офис на [фирма], не е открит управителя на дружеството или длъжностно лице, което да получи съобщението. Сведенията са дадени от К. С. И. - живуща на адреса. Следващото съобщение е изпратено на същия адрес по регистрация, върнато със същото отбелязване от длъжностното лице по призоваване, при което съдът е разпоредил на 21.07.2015 г. да се залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. На стр. 17 е приложено уведомление от 23.07.2015 г., залепено на вратата на ап. 39, [улица][жилищен адрес] като е отбелязано, че по сведение на К. И., живуща на адреса, на този адрес няма офис, управител, длъжностно лице на [фирма]. Със същата забележка е върнато съобщението за насроченото открито съдебно заседание на 28.10.2015 г. На стр. 36 е приложено уведомление до дружеството -ответник от 30.09.2015 г. за получаване на съдебни книжа, в което е направено отбелязване от длъжностното лице за призоваване, че по сведение на К. И. [фирма] не са на посочения адрес, тъй като фирмата е продадена. При тази констатация, съдът е направил служебна справка в търговския регистър на 28.10.2015 г. в 10.08ч., видно от извлечението от 28.10.2015 г./ стр. 38/. От същото е видно, че седалището и адреса на управление на ответника не са променени. В откритото съдебно заседание представител на дружеството не се е явил, даден е ход на делото и същото е обявено за решаване. Съдът, за да връчи препис от изготвеното съдебно решение, е направил поредна справка в търговския регистър на 3.12.2015 г. - 10.33ч. След като е установено вписване на нов адрес на управление в [населено място], [улица] на 14.10.2015 г., препис от решението от 26.11.2015 г. е връчено успешно на ответника на 17.12.2015 г. Ответникът е обжалвал решението на Ямболския окръжен съд, потвърдено с решение на Бургаския апелативен съд от 28.03.2016 г. При така установени данни за връчване на призовки и съобщения на дружеството - молител от Ямболския окръжен съд, настоящият състав на ВКС, ТК намира за неоснователно искането за отмяна на атакуваното с молбата за отмяна решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В чл. 50 на ГПК са посочени правилата за връчване на съдебни книжа на търговци и юридически лица. Книжата се връчват на последния посочен в регистъра адрес, в канцеларията на търговеца или юридическото лице, на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Длъжностното лице по призоваване е длъжно да посочи имената и длъжността на получателя, за да бъде връчването редовно/ чл. 50, ал. 1 и ал. 3 ГПК/. Когато длъжностното лице констатира, че лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан нов адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Когато лицето не е напуснало адреса, но няма лице на което да се връчат книжата или връчителят няма достъп до канцеларията, се залепва уведомление при спазване на правилата на чл. 47, ал. 1 ГПК, като второ обявление не се залепва. В случая, до вписания нов адрес на управление в [населено място], в изпълнение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е връчвал книжата на ответника на вписания в регистъра адреса в [населено място]. При връчване на съобщенията връчителят е удостоверявал действията във връзка с връчването - констатациите, че на посочения адрес адресатът на съобщението няма канцелария и служител на който да се връчи, отбелязване на имената на лицето, от което са дадени тези сведения, с което е спазил разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изр. първо ГПК. От изложеното в молбата се потвърждава отбелязването в съдебните книжа, че апартамент № 39 се обитава от К. И. и на регистрирания в ТР адрес дружеството не поддържа канцелария и няма длъжностни лица. Обстоятелството, че К. И. е снаха на ищцата по делото, съпруга на сина на ищцата и цедент на вземанията си от [фирма], не обосновава извод за нарушаване на правилата на чл. 50 ГПК за връчване на съдебните книжа на ответника. След като молителят не оспорва факта на обитаване на жилището от И. и не установява, че поддържа офис /канцелария/ в този апартамент, не твърди, че е упълномощило това лице да получава книжа, адресирани до дружеството, следва да се приеме, че И. е давала коректни данни относно ползването на ап. 39 на длъжностното лице по призоваване. Обстоятелството, че К. И. С. обитава ап. 39 е видно от удостоверението от 12.07.2016 г. на [община], в което за постоянен неин адрес е посочен [улица], вх. Б, ап. 39. При тези констатации Ямболският окръжен съд е направил повече от това което го е задължавала разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, а именно да приложи книжата "към дело" и дружеството да се счита за редовно уведомено. Независимо от това, не може да се приеме, че е нарушена процедурата, разписана в чл. 47 ГПК, доколкото не се твърди от молителя, че е правил опит за получаване на книжа от посочената в обявлението канцелария на Ямболския окръжен съд. За да осигури участие на дружеството в процеса съдът е правил служебни справки в ТР за вписан нов адрес. В потвърждение на този извод е справката в ТР непосредствено преди проведеното открито съдебно заседание на 28.10.2015 г., видно от разпечатката за датата и часа 28.10.2015 г. - 10.08ч. Към тази дата очевидно заявлението от 2015101444641 за вписване на промяна на седалището и адреса на управление на [фирма] в [населено място], не е намерило отражение в публичния регистър, поради което съдът няма как да знае не само, че на 8.10.2015 г. е депозирано заявление в Агенцията по вписвания, но и че ответникът е на нов адрес в [населено място]. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗТР публични са вписаните обстоятелства в търговския регистър. Разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ГПК е уредена като призоваване по изключение и прилагането й е предоставено в изключителната дискреция на съда. Нормата не съдържа императивно задължение за съда да призове чрез телефон, факс или електронна поща страна по делото, поради което и неуведомяването по този начин не би могло да се санкционира с отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят не доказва, че към релевантните за връчването му съдебни книжа дати, е поддържал като абонат посочените в регистъра стационарен телефон и факс. С оглед на изложеното, след като от Ямболският окръжен съд не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 50 ГПК за призоваване и връчване на съдебни книжа на търговското дружество - ответник, правата на молителя не са нарушени и единствено неговото поведението от несвоевременното вписване на нов адрес на управление е причина, той да не бъде открит на адрес, на който е поддържал офис / канцелария, вписан в ТР. Молителят не доказва предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което молбата за отмяна се явява неоснователна. С оглед на изхода от производството по чл. 303 ГПК, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата по молбата има право на направените документирани разноски в договор за правна защита и съдействие от 19.07.2016 г. в размер на 3200 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение