Решение № 4296 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7584/2008 г.

Решение № 4296 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7584/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Съдебното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Емилия Крумова Любенова, Росен Добрев Боянов и Иво Добрев Боянов, тримата от гр. Перник, чрез процесуалния им представител адвокат Силвия Паунова, срещу решение № 117/4.03.2008 г., постановено по адм. дело № 911/2007 г. по описа на Административен съд - София град, Второ отделение, 31 - ви състав. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Агенцията за приватизация (АП) - гр. София, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, образувано по искова молба, подадена от Емилия Крумова Любенова, Росен Добрев Боянов и Иво Добрев Боянов, срещу Агенцията за приватизация - гр. София, за сумата общо от 500 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на административния орган при изпълнение на служебната им дейност, е отхвърлил предявения иск, като недоказан и неоснователен. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че не е налице причинна връзка между вредите и действията на служителите на административния орган по прехвърляне на инвестиционни бонове, регистрирани на името на ищците. Обжалваното решение е неправилно. От доказателствата по делото е установено, че Емилия Крумова Любенова, Росен Добрев Боянов и Иво Добрев Боянов са притежавали общо 500 инвестиционни бона (250 от тях - лична собственост на Емилия Любенова, останалите - съсобствени на тримата ищци, по наследяване от техния съпруг и баща Добри Любенов), регистрирани по съответни сметки в регионално бюро с код 070127; на 29.09.2003 г. е извършено прехвърляне на тези инвестиционни бонове, в регионално бюро на АП с код 219999, по сметка на трето лице, без да е налице промяна на обслужващото звено, заявена по реда на чл. 4 от НУРОПЦПТПАСД и чрез пълномощник, подписа по чието пълномощно не е на Емилия Любенова (по данни от приетото по делото заключение на СГЕ). От съда е взето предвид, че прехвърлянето на инвестиционни бонове е служебна дейност на АП (административна по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ), уредена в НУРОПЦПТПАСД и в Инструкция на АП за приложението й, като в случая изискванията относно представяне на необходимите за прехвърлянето на инвестиционни бонове документи и проверката им от служители на АП уредени в чл. 13 и сл. от Наредбата, не са изпълнени в цялост. Предвид данните по делото, регистрираното от служители на АП прехвърляне чрез пълномощник вследствие на което боновият баланс по сметките след 29.09.2003 г. е станал нула инвестиционни бона, е осъществено в противоречие с изискванията на наредбата (по - конкретно тези за подаване на искане за промяна на обслужващото звено, предпоставящо възможността прехвърлянето да бъде осъществено в различно от звеното на първоначалната регистрация и за проверка на легитимацията по лична карта на пълномощника, чрез когото то е осъществено), поради което е направен извод за наличието на незаконосъобразни действия на служителите на АП. Независимо от гореизложеното е прието, че понесени от ищците вреди не се установяват, а ако такива са налице - са настъпили по тяхна вина и за тях обезщетение не се дължи, по съображения че срокът на валидност на емитираните и притежавани ИБ е до 30.06.2005 г., а прехвърлянето им на трето лице в противоречие с приложимата правна уредба, с което са осуетени всякакви действия по разпореждане с ИБ, респективно вредата са настъпили преди тази дата. Настоящата инстанция счита така направените от съда изводи за неправилни, доколкото разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ в случая е неприложима и понесените от ищците вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на АП. Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер (загуби и пропуснати ползи) и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях, се разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това посочената отговорност се характеризира, като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение в случая предполага установяване на незаконосъобразни действия и/или бездействия на служителите на АП по повод извършеното на 29.09.2003 г. прехвърляне на ИБ и реално причинени вреди с имуществен характер, в причинна връзка с тях. Такива действия или бездействия в случая са налице с оглед регистрираното прехвърляне на инвестиционни бонове в нарушение на изискванията на НУРОПЦПТПАСД (приета с ПМС № 206 от 5.09.2002 г., ДВ бр. 89/2002 г. с последващи изменения и допълнения), в резултат на което е станал нулев боновия баланс по сметките на Емилия Любенова и общия наследодател на тримата ищци. Констатираното разпореждане с ИБ, без знание, съгласие и воля за такова разпореждане на техните собственици, при това с оформени документи с невярно съдържание, налага извода, че в случая са налице действия и бездействия на служителите на АП, в пряка причинна връзка с вреди, реално причинени към момента на осъществяване на прехвърлянето на ИБ. Доколкото към датата на увреждането за инвестиционните бонове няма пазарна цена и те могат да се ползват по предвидения в закона ред, стойността на вредите следва да бъде определена в съотношение ИБ за един лев, съобразно чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че искът както основателен е следвало да бъде уважен. Като е приел обратното, съдът е постановил решението си в противоречие с приложимия материален закон. Обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 АПК и наместо това да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен. С оглед изхода от спора и направеното от касаторите искане, Агенцията за приватизация следва да бъде осъдена да им заплати направените по делото разноски за двете инстанции, в т. ч. държавни такси, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, установени в размер общо на 311 лв по представените по делото документи. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,