Решение № 8623 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13894/2011 г.

Решение № 8623 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13894/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Динел - Димо Иванов" моли да бъде отменено решение № 1422/10.08.2011 г. по адм. д. № 1417/2010 г. на Пловдивския административен съд, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 260900681/20.04.2009 г. на ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Хасково като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директорът на ДОУИ - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ "Динел - Димо Иванов" против РА № 260900681/20.04.2009 г. на ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Хасково, с който са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. 6788 лв. с лихви, за 2004 г. - 3103,80 лв. с лихви, за 2005 г. - 11 350,75 лв. с лихви след изменение с решение на ДОУИ, за 2006 г. - 9979,50 лв. с лихви и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. 914,15 лв. с лихви, за 2008 г. -17 063,30 лв. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Съдът обосновано и законосъобразно е отхвърлил доводите на касатора за погасяване на задълженията по давност и за нарушение на чл. 109 ДОПК. Правилен е изводът на съда, че датата на ревизионния доклад е погрешно посочена, която техническа грешка органът може да поправи безсрочно и не съставлява основание за отмяна на ревизионния акт. За да отхвърли доводът на касатора, за предоставени през 2002 г. значителни суми от бащата на касатора съдът се е позовал на обясненията на майката на касатора, дадени в ревизионното производство, без да разпита Деля Иванова като свидетел, което е било наложително поради противоречието на обясненията на Иванова и съдържанието на разписката, чийто оригинал е представен в касационното производство. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на съдебното решение при неизяснена фактическа обстановка. Във връзка с представените 4 бр. записи на заповед касаторът е поддържал, че получените по тях суми са във връзка със строеж на сграда, за която е представил обяснителна записка към технически проект. В настоящата инстанция представя конструктивни чертежи по проекта от 2002 г., но не е представена техническа документация за разрешаване и приемане на строежа. Пълномощникът на касатора е заявил, че е построена сграда, за който факт не са събрани доказателства. Изводът на съда, че представените записи на заповед не съдържат в текст изразът "запис на заповед" е в противоречие със съдържанието на приложените в преписката копия на записите на заповед и с оригиналите, представени в касационното производство. След като приема, че записите на заповед не доказват предаване на посочените в тях парични средства на ревизираното лице от Димитрина Димитрова, съдът следваше на основание чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на касатора, че следва да посочи Димитрова като свидетел. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно получаването на средствата по тези записи на заповеди от ревизираното лице. Решението като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,