Решение № 1685 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14030/2015 г.

Решение № 1685 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14030/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на "К." ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Д., ул. "Сан стефано" № 16, вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя К. К. К., чрез адв. Стефанова, против Решение № 2109 от 16.10.2015 г., постановено по адм. д. № 1139/2015 г. по описа на Административен съд гр. В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-08-1402465-091-01/3.11.2014 г. на органите по приходите при ТД на НАП - В. в частта, потвърдена с решение № 845/27.03.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП, с която на "К." ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 9 645,98 лв. /главница/ и 4 548, 33 лв. /начислена лихва върху главницата/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Липсата на образувано производство по принудително изпълнение за събиране на задълженията по представените от ревизираното лице декларации за осигурителни вноски е пречка да се приеме, че са налице подлежащи на принудително събиране публични задължения. Поддържа се още, че без основание съдът отказал поисканата съдебно-счетоводна експертиза за проверка на материалните условия по чл. 179 ЗКПО и така решил делото при неизяснени факти. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА, да бъде отменен. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Петрова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият Ревизионен акт, с който на дружеството касационен жалбоподател за данъчен период 2009 г. са установени посочените задължения за корпоративен данък и лихви по ЗКПО. За да отхвърли жалбата административният съд е приел, че за ревизираното лице е била налице пречка да ползва преотстъпване на корпоративен данък за процесния данъчен период, с оглед съществуването към 31.12.2009 г. на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО по подадени декларации образец 6 с вх. № № 080020912300306/30.10.2009 г.; 080020912894309/30.11.2009 г. и 080020913555574/30.12.2009 г., както следва: - задължения за осигурителни вноски за ДОО в размер на 1 249, 66 лв.; - задължения за осигурителни вноски за ЗО в размер на 632, 57 лв.; - задължения за осигурителни вноски за фонд ГВРС в размер на 0, 62 лв. и задължения за осигурителни вноски за ДЗПО - УФ в размер на 410, 94 лв. Неоснователно е касационното оплакване за решаване на делото при неизяснени факти. Искането за назначаване на експертиза, която да проверява условията на чл. 179, ал. 1 ЗКПО, в приложимата му за случая редакция, правилно е прието от съда за неотносимо към правния спор, защото спорните фактически и правни въпроси са били единствено налице ли са подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на ревизираното лице към 31.12.2009 г. Първоинстанционният съд прецизно е отделил спорното от безспорното в процеса, установил е предмета на доказване, обсъдил е подробно събраните доказателства и становищата на страните и е направил обосновани фактически и правни изводи за наличие на посочените задължения към посочения в разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО момент. Основният спор между страните е бил, отговаря ли ревизираното дружество на общите изисквания за преотстъпване на корпоративен данък, уредени в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, и в частност към кой момент са погасени публичните задължения в посочения по-горе размер по цитираните декларации за осигурителни вноски. Настоящият състав на касационната инстанция не намира за основателно касационното оплакване, основано на мотивите на цитираните решения на ВАС, че не е налице тъждественост между понятието "задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл" и "задължение, подлежащо на принудително изпълнение". Задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл, е изискуемо задължение, а подлежащо на принудително изпълнение публично задължение е, такова което е изискуемо и ликвидно. Такива са задълженията по процесните декларации за задължителни осигурителни вноски, защото съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 тези декларации са изпълнително основание, декларираните с които задължения не е спорно, че не са били погасени чрез плащане към 31.12.2009 г. Задълженията по тях са ликвидни и изискуеми от момента на подаване на декларациите, защото съгласно чл. 105 ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Следователно, за ликвидността и изискуемостта на тези задължения не е необходимо да има акт на орган по приходите, още по-малко покана за доброволното им погасяване. Подаването на процесните декларации образец 6 е станало по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп./, на основание съответно на чл. 7, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, и чл. 40 от Закона за здравното осигуряване. /ЗЗО/ Обратен извод не може обосновано да се направи по аргумент от съдържанието на чл. 182, ал. 1 ДОПК. Редакцията на нормата с ДВ бр. 105/2005 г. гласи, че преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, публичният изпълнител при Националната агенция за приходите, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. Сега действащата редакция на чл. 182, ал. 2, т. 1 разпорежда, че ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът на Националната агенция за приходите, може да уведоми длъжника писмено, по телефона, с посещение на място, с електронно съобщение на посочен от него електронен адрес и/или по друг подходящ начин за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения. Старата редакция явно прави разлика между предприемане на действия за принудително събиране и подлежащо на принудително събиране публично задължение. При това, непредприемането на действия за принудително събиране, не премахват посочения характер на задължението. Сегашната редакция още по-категорично показва, че органът на Националната агенция за приходите има възможност, но не и задължение за посоченото уведомяване на длъжника. Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил възражението на жалбоподателя за погасяване на задълженията чрез прихващане и представения в тази връзка Акт за прихващане и възстановяване от месец март 2001 г. за наличие на основание за прихващане на задълженията по процесните декларации с налични насрещни вземания по подадени справки-декларации по ЗДДС с деклариран данък за възстановяване и обосновано е приел, че ако за задълженията по първите две декларации за м. октомври и ноември 2009 г. са били налице основания за погасяване чрез прихващане преди 31.12.2009 г., това не се отнася за задълженията за осигурителни вноски по третата декларация образец 6 вх. № 080020913555574/30.12.2009 г. С основание съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС /в приложимата й редакция с ДВ бр. 108/2007 г./, съгласно която, когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите три поредни данъчни периода. Погасяването чрез прихващане на задълженията по декларацията от 30.12.2009 г. е можело да стане едва на 14.01.2010 г., когато е станало изискуемо насрещното вземане за възстановяване на ДДС по справката - декларация по ЗДДС за м. 12.2009 г., подадена на тази дата. По прилагането на посочената разпоредба няма и оплаквания в касационната жалба. Предвид всичко изложено решението не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция по чл. 8, ал. 1, т. 3 и чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 609,22 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение