Решение № 5047 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5695/2018 г.

Решение № 5047 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5695/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. С. от [населено място], против решение № 660/06.02.2018 г. по адм. д. № 10515/2017 г. на Административен съд - С.-град. И. твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изцяло изводите на съда, че по делото не са доказани незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при администрацията на О. Г. О. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът - О. Г. О., редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата и приложимата правна уредба, като обосновано е приел, че не е налице причинно-следствена връзка между установеното нарушение на процедурата по връчване на акта за установяване на задължения по чл. 107 ДОПК и вредата, определена като разходи в изпълнителното производство. Правилно е прието от съда, че извършените разноски са във връзка с образуваното пред ЧСИ изпълнително производство, а не следват пряко и непосредствено от невръчването на акта за установяване на задължение по чл. 107 ДОПК. Невръчването на акта по установения ред, би могло да препятства правото на Стоилова на защита, като й попречи да направи своите възражения във връзката с неговата законосъобразност пред по-горната инстанция, до което обаче в случая не се е стигнало. Незаконосъобразност в действията на администрацията не се установява и при посочването на сметката, по която следва да се извърши плащането на задължението. Към момента на извършеното плащане от Стоилова, тя е била променена, но съобщение за това е имало на страницата на общината в интернет. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с искова молба на С. С. от [населено място] срещу О. Г. О. с искане за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ за периода 2016 г. – 2017 г. в размер на 759.86 лева за причинени имуществени вреди и 5000 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица от общинската администрация, изразяващи се в предприемане на принудително изпълнение на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, без да е приключило производството по издаване на акта със съобщаването му на адресата, чрез възлагане и изпращане на изпълнителното основание на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, както и на директора на Дирекция "Местни проходи" на О. Г. О., който е потвърдил да бъде извършено плащане по акт за установяване на публични задължения по една вече несъществуваща към 01.12.2016 г. банкова сметка на общината. Съдът е отхвърлил исковете. Приел е, че осъщественото от общинската администрация действие по иницииране на процесното изпълнително производство няма характера на административна дейност по управление на общината, характеризираща се с властнически правомощия. Действието представлява сезиране на компетентен да проведе изпълнително производство съдебен изпълнител, поради което липсва една от основните предпоставки за осъществяване на фактическия състав на отговорността на администрацията. Според съда твърдените имуществени и неимуществени вреди не са пряк и непосредствен резултат от действията на общинската администрацията, тъй като същите са опосредени от действията на частния съдебен изпълнител. Преценката дали връчването на акта по чл. 107 ДОПК е осъществено по съответния в закона ред и има значение единствено и само за преценка на допустимостта на действия по оспорване на този акт, а ищцата е упражнила правото си на оспорване, независимо от нередовното връчване на акта. По второто основание на претенцията, съдът е посочил, че потвърждаването на акта за установяване на публични задължения в частта, с която се разпорежда плащането да бъде извършено по една вече несъществуваща към 01.12.2016 г. банкова сметка на О. Г. О. не е фактическо, а правно действие. След като на 30.08.2016 г. на сайта на общината е било направено съобщаване за актуалната сметка на общината от 01.09.2016 г., ищцата е могла да се информира за нея преди да започне изплащане на задължението си. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Доказателствата по делото установяват, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ къща, земя и второстепенна сграда, находящ се в с. Д., общ. Г. О. С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 473-1/03.12.2015 г. за процесния имот на С. С. са установени задължения за довнасяне за данък върху недвижими имоти и такси за битови отпадъци за довнасяне в размер на 334.85 лева и лихва за просрочие, изчислена към 03.12.2015 г., в размер на 233. 68 лева, които следва да се внесат по посочена в акта банкова сметка. Издаденият акт е бил съобщен чрез изпращане по пощата по постоянен и настоящ адрес на ищцата, като видно от приложена по делото обратна разписка "пратката не е потърсена от получателя", както и чрез публикуване на интернет страницата на О. Г. О.. Ищцата узнава за акта при връчването й на призовка за принудително изпълнение изх. № 13251/04.08.2016 г. от ЧСИ Глушкова, в която се сочи, че е образувано изпълнително дело № 20167300400445 въз основа на Акт № 473-1/03.12.2015 г., издаден от О. Г. О.. Т. С. научава за задълженията и по издадения акт и за наложената възбрана върху недвижимия имот, находящ се в с. Д.. С жалба вх. № 94 Ж-148/03.10.2016 г. С. С. е обжалвала Акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 473-1/03.12.2015 г., и с Решение № РД94 Ж-148/1/01.12.2016 г. директорът на Дирекция "Местни приходи" на О. Г. О. е изменил акта в частта, с която е определен размерът на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2011 г. и е отменил частично акта за главницата и за лихвите като погасени по давност. С писмо изх. № РД0100-1676/01.12.2016 г. кметът на О. Г. О. е поискал от ЧСИ Глушкова изпълнително дело № 20167300400445 срещу длъжника Стоилова да бъде спряно до момента на установяване на новите размери на задължението. Видно от приложени два броя платежни нареждания, на 12.12.2016 г. Стоилова е внесла по банкова сметка, с титуляр О. Г. О., сумите в размер на 116. 40 лева и 64. 09 лева, с посочено основание за плащане "решение РД 94-Ж-148-1/01.12.2016 г. ". На 02.08.2017 г. на "Б. П. Б." АД е изпратено запорно съобщение изх. № 11367/27.07.2017 г. от ЧСИ Глушкова за наложен запор върху банковите сметки на длъжника Стоилова до размера на сумата от 438. 68 лева по образувано изпълнително дело № 20167300400445. Във връзка с така наложения запор ищцата е подала до кмета на О. Г. О. жалба вх. № 94 Ж-151/11.09.2017 г., в която е поискала да се прекрати производството по принудително изпълнение на публичните вземания и е посочила, че на 12.12.2016 г. е изплатила публичните си задължения, както и че не й е връчвана покана за доброволно изпълнение. С писмо изх. № РД 94 Ж-151-1/19.09.2017 г., връчено на Стоилова на 23.09.2017 г., кметът е уведомил ищцата, че ЧСИ е уведомен с молба вх. № 11653/12.12.2016 г. за актуалния размер на дълга й, след влизане в сила на Решение № РД 94 Ж-148/1/01.12.2016 г., както и че предвид липса на постъпили плащания по актуалната банкова сметка на О. Г. О., на 28.04.2017 г. е изпратена молба до ЧСИ за възобновяване на изпълнителното производство, наложени са два запора по банковите сметки на ищцата и след извършено разпределение частният съдебен изпълнител е превел на общината дължимите суми, при което на 29.08.2017 г. е изпратена молба за прекратяване на изпълнителното производство от ЧСИ, което е прекратено на 04.09.2017 г. В писмото е посочено още, че плащанията от ищцата на 12.12.2016 г. са извършени по вече закрита сметка на О. Г. О. в "У. Б." АД, като от 01.09.2016 г. банковата сметка за заплащане на задължения за местни данъци и такси е открита в "Първа инвестиционна банка" АД. Необосновани и в противоречие на материалния закон са изводите на съда, че в хода на установяване и събиране на задълженията за местни данъци и такси от С. С., длъжностни лица от О. Г. О. не са извършили незаконосъобразни действия и бездействия, от които е претърпяла твърдените от нея неимуществени вреди. И. А. за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 473-1/03.12.2015 г. за процесния имот на С. С. е бил изпратен по пощата по постоянен и настоящ адрес на ищцата един път и обратната разписка е била върната с отметка "пратката не е потърсена от получателя". След това той е бил приложен към досието на Стоилова, с което е приет като редовно връчен. Съгласно чл. 32 ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Задължението за двукратното съобщаване на акта е уредено в закона с цел гарантиране на правата на длъжниците, още повече в случая е видно, че Стоилова притежава имоти в различни населени места. С оглед на това касационната инстанция приема, че като не е изпълнил задължението си за повторно връчване на Акта за установяване на задължения и въпреки това е приел ищцата за надлежно уведомена за акта, длъжностните лица при О. Г. О. са допуснали незаконосъобразно действие. Д. С. е обжалвала този акт и той е бил частично изменен, но от това не следва, че нейните права не са били нарушени. Съобщаването на административен акт, от който произтичат задължения в хода на административното производство по издаването му, е нормална процедура. Но получаването на призовка за принудително изпълнение, в която за първи път се съдържа уведомление за дължими суми и съобщение за наложена възбрана върху имот може да причини стрес и силни отрицателни емоции за евентуалния длъжник. В този смисъл не са определящи за изхода на спора действията на длъжностни лица на общината по изпращане на съобщение до ЧСИ за предприемане на принудително изпълнение. Незаконосъобразните действия и бездействия са били извършени от тях преди изпращане на това съобщение, както беше посочено по-горе, в процедурата по съобщаване на административния акт. Касационната инстанция не споделя изводите на административния съд за липсата на незаконосъобразни действия на длъжностните лица при О. Г. О. по посочване на невалидна сметка на общината. След подаване на жалбата на Стоилова, директорът на Дирекция "Местни приходи" на О. Г. О. е бил длъжен да извърши проверка на Акта за установяване на задължения № 473-1/03.12.2015 г. Към този момент посочената в акта сметка на О. Г. О., по която е следвало да се платят определените с акта задължения, вече е била променена. Като е ревизирал задълженията на Стоилова, директорът е следвало да посочи и актуалната сметка на общината или дори само да впише, че посочената сметка не е валидна. След като той не е взел отношение по този въпрос, нормално е задълженото лице да изпълни задължението си по посочената в акта сметка. Административният орган е задължен по силата на чл. 7 АПК да основава акта си на действителни факти от значение за случая, поради което гражданите нямат задължение да проверяват факти, за които административният орган има най-достоверна информация. Поради тези съображения, решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Касационната инстанция приема за доказани твърдените в исковата молба на С. С. незаконосъобразни действия и бездействия по издаване и връчване на Акт за установяване на задължения № 473-1/03.12.2015 г. Но поради това, че в първоинстанционното решение липсват доводи по отношение на размера на причинените й имуществени и неимуществени вреди, касационната инстанция не може да реши спора по същество. По делото не са изискани данни от изпълнителното дело и не е изяснено какви суми са били удържани от сметките на Стоилова; били ли са преведени от ЧСИ по сметка на общината; възстановени ли са сумите, внесени от Стоилова по закритата сметка на О. Г. О.. Тези факти са необходими за преценка на размера на имуществените вреди и при повторното разглеждане на делото съдът следва да ги изясни, както и да обсъди доказателствата за причинени неимуществени вреди на ищцата. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 660/06.02.2018 г. по адм. д. № 10515/2017 г. на Административен съд - С.-град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд в друг състав. Решението е окончателно.