Решение № 6450 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8554/2012 г.

Решение № 6450 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8554/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Министерството на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител юрк. Мария Караниколова срещу решение № 2805 от 21.05.2012 г. по адм. дело № 7004/2010 г. на Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната на първоинстанционното решение. Ответната страна - Румяна Цветанова Георгиева, представлявана в съдебното заседание от адв. Москов, счита касационната жалба за необоснована и недоказана, поради което моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е осъдил Министерството на вътрешните работи да заплати на Румяна Георгиева сумата в размер на 4 400,59 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата в размер на 5 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от 01.11.2006 г. до окончателното им изплащане. Съдът е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в останалата част до претендираните от ищцата размери, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху отхвърлената част от главницата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че всички елементи от фактическия състав на правната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са налице кумулативно, а именно: вреда - имуществена и неимуществена; незаконосъобразен акт на държавен орган; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Съдът е констатирал, че вследствие принудителната административна мярка (ПАМ) на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) - отнемане на издаден паспорт - считано от 12.02.2005 г., наложена с признатата за незаконосъобразна и отменена с влязло в сила съдебно решение заповед № 2005001104/24.01.2005 г., ищцата не е могла да напуска територията на България, поради което е претърпяла имуществени вреди. Установено е също така, че Георгиева е била страна по трудов договор за работа като домашна помощница в Палма де Майорка, Испания, със срок от 23.06.2004 г. до 22.06.2005 г., с уговорено месечно възнаграждение в размер на 500 евро. Поради това съдът е приел, че за периода от 12.02.2005 г. до 22.06.2005 г. лицето е било в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения в Испания, съответно не е получавало трудово възнаграждение, което представлява имуществена вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния акт. По отношение иска за присъждане на неимуществени вреди първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразното ограничаване правото на ищцата за свободно придвижване е довело до негативни последици върху емоционалното, психическото и физическото й състояние. Съдът е кредитирал приложената по делото епикриза, подкрепена и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, според която за периода от 13.07.2005 г. до 11.08.2005 г. Румяна Георгиева е постъпила на лечение в психодиспансер в гр. Враца с диагноза реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията, вследствие на психотравмени събития - финансова измама от името на Георгиева. Обсъдени са и свидетелските показания на Елка Григорова, които са в същата насока. Съдът е отчел и факта, че ищцата е живяла извън територията на страната, за да работи и подпомага семейството си, като невъзможността да пътува е довело до допълнителни притеснения и стрес, с оглед прекъсването на доходите за семейството. С оглед на това съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които е присъдил по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи на страните, като правилно е приел, че са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въз основа установената фактическа обстановка е направил обосновани правни изводи които изцяло се споделят от касационната инстанция. Не може да се приеме възражението на касатора, че вземанията на Георгиева за вреди по ЗОДОВ преди 27.09.2005 г. са погасени по давност, тъй като периодът, за който те се претендират, е с начална дата 12.02.2005 г., а самата искова молба е подадена на 27.09.2010 г. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащане на претендираното от държавата и общините обезщетение за вреди е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че в процесния случай началният момент, от който е започнала да тече петгодишната давност за вземането е 01.11.2006 г. - датата, на която Върховният административен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 2005001104/24.01.2005 г. на началник направление "БДС" при ДНСП. Тази давност важи за цялото вземане за обезщетение за вреди, произтекли от незаконосъобразния акт на административния орган, независимо за кой период се претендират. В случая релевантна е датата, на която е влязло в сила решението, с което се обявява за незаконосъобразен съответният административен акт, а не периода, за който се иска то, тъй като от тогава се поражда притезателното право на ищцата да търси полагащото й се обезщетение за причинените вреди. Несъстоятелно е и твърдението на касатора, че липсват доказателства за причинно-следствената връзка между незаконосъобразния административен акт и претърпените вреди, с оглед на това че за периода, в който е била хоспитализирана Георгиева, вече е знаела за позитивния резултат от следственото дело на Окръжна прокуратура Пловдив, а писмото, с което е уведомена, че ПАМ не е отменена и важи до отпадане на основанието е от дата 21.09.2005 г., т. е. след като ищцата е постъпила на лечение. Касаторът пропуска обстоятелството, че въпреки знанието на ищцата за това, че следственото дело № 7163/25.05.2005 г. на Окръжна прокуратура Пловдив се води срещу неизвестен извършител, наложената й ПАМ не е била отменена, което е достатъчно да причини посочените в епикризата психични състояния и да повлияе на здравословното й състояние. Ето защо първоинстанционният съд е направил верен извод за наличие на предпоставките за приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като по този начин е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение