Решение № 5843 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2792/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РУ - Карлово при ОД на МВР - Пловдив, чрез юрк. Пенкова, срещу Решение 1061/01.02.2024 г., постановено по адм. дело 2758/2023г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на П. Яев е отменен Отказ за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на физическо лице peг. 281з-531/23.10.2023 г. на началник РУ - Карлово при ОД МВР - Пловдив. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда, че с обжалвания акт е нарушен принципът за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК. В тази връзка се сочи, че отказът е издаден поради налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие през последните три години, на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, в която хипотеза административният орган действа в условията на обвързана компетентност. В случая липсва възможност за избор на една от няколко законосъобразни възможности съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 АПК и единствен избор е позоваването на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Твърди се, че изводите в решението са изключително противоречиви, като съдът едновременно приема, че началникът на РУ-Карлово действа в условията на обвързана компетентност при приложението на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, а в същото време счита, че има нарушение на принципа на съразмерност. Съдът е посочил, че отказът не съдържа съображения относно правното основание на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, но не е съобразил, че същият не е издаден на това основание, за да съдържа мотиви във връзка с наличието или не на доказателства за необходимостта на жалбоподателя от самоотбрана. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу процесния отказ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - П. Яев, чрез адв. Стоев, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд приема касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е образувано по заявление вх. 281000-7572 от 10.07.2023г. от П. Яев за подновяване срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет Хеклер и Кох кал. 9 х 19 24-044884, необходим за самоотбрана като физическо лице и ловни пушки Барета, необходими за ловни цели. В хода на извършената от органа проверка е установено, че от заявителя е притежавано разрешение за носене, употреба и съхранение 20170377249 със срок до 23.07.2022 г., което е отнето с Решение 281з-498/15.09.2021г. във вр. с постъпило в РУ-Карлово на 19.08.2021 г. писмо от ПРС с приложено Определение 6150/13.08.2021г. по гр.д. 13191/2021 г. и издадена Заповед за незабавна защита от 13.08.2021 г., с която на Яев са наложени мерки за защита по ЗЗДН - задължен е да се въздържа от домашно насилие и му е забранено да приближава П. Тодорова, жилището й и местоработата й, вкл. местата за социални контакти и отдих на същата. Установено е, че с Решение 2321/29.11.2021 г., постановено по гр. д. 13191/2021г. на ПРС е обезсилена Заповед за незабавна защита 117/13.08.2021 г., издадена въз основа на Определение 6150/13.08.2021 г. по гр. д. 13191/2021 г. на ПРС. Решението на ПРС е потвърдено от ОС - Пловдив с окончателно Решение 454/11.04.2022г., постановено по в. гр. д. 342/2022 г. На 19.05.2022г. Яев е подал заявление за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на двете оръжия, по което е издаден Отказ peг. 281з-333/15.06.2022г. Същият е отменен от директора на ОД МВР - Пловдив с Решение 317000-13382/02.08.2022 г. Преписката е върната в РУ-Карлово за решаване по същество с прецизиране на материалите относно необходимостта за притежание на ловно и късо огнестрелно оръжие. В хода на извършване на допълнителна проверка по преписката в РУ-Карлово е постъпило писмо от ПРС на 19.09.2022г. с приложена Заповед за незабавна защита 158/15.09.2022г. по гр. д. 12902/2022 г. Предвид заповедта е издаден Отказ рег. 281з-632/27.10.2022 г. На РУ - Карлово е изпратено Определение 576/22.05.2023 г., постановено по гр. д. 1438/2022г., с което поради отказ от иск по ЗЗДН е прекратено производството по делото. С Определение 10649/04.10.2022г., постановено по гр.д. 12902/2022 г., е отменена Заповед за незабавна защита 158/15.09.2022 г., в частта за Д. Яев, с която е отстранен от съвместно обитаване с пострадалото лице А. Яев, като производството по гр. д. 12902/2022 г. по описа на ПРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на PC - Карлово. С Определение 576/22.05.2023 г., постановено по гр.д. 1438/2022г. на PC-Карлово е прекратено производството поради молба за прекратяване на делото от молителката П. Тодорова. На 10.07.2023г. е постъпило процесното заявление в РУ - Карлово с вх. 281000-7572 за подновяване срока на разрешението за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Издаден е отказ от 30.08.2023г., като е прието, че през последните три години спрямо Яев са били налагани мерки за защита по ЗЗД - основание по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. С Решение peг. 317000-16855/21.09.2023г. на директора на ОД на МВР Пловдив отказът е отменен и преписката е върната на началника на РУ Карлово за решаване на спора по същество. При тези данни началникът на РУ - Карлово при ОД на МВР Пловдив, с оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, е отказал издаване на разрешение за съхраняване, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Посочил е, че органът е отразил, че са прецизирани и изследвани двете основания, за които е поискано разрешение - за самоотбрана и за ловни цели, но по отношение самоотбраната отсъства обсъждане на отразените в искането причини. Заявените в обосноваване на заявлението данни /писменото обяснение/ не са анализирани спрямо конкретната ситуация към момента на подаване на искането. Не е обсъдено дали искането и допълнителното писмено обяснение съдържат конкретни доказателства за реална или потенциална лична заплаха или заплаха против жалбоподателя. По тези съображения е формиран извод, че административният орган не е изложил мотиви по приложението на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, във връзка с искането в частта за самоотбрана, което според съда обосновава незаконосъобразност на административния акт в посочената част. Във връзка с приложението на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ съдът е посочил, че към момента на издаване на оспорения отказ, спрямо искателят е наложена конкретна ограничителна мярка - две заповеди за незабавна защита в рамките на предвидения три годишен срок с наложени мерки по ЗЗДН. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8.ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при настъпване на факта, визиран в посочената разпоредба, са налице предпоставките за издаване на отказ. Възприето е, че без значение за законосъобразността на административния акт е обстоятелството на прекратени гр. дела, тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. Съдът е приел, че за ловни цели също се прилага хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, но всеки конкретен случай следва да бъде преценяван във вр. с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. С оглед обезсилване на едната заповед и отмяна на другата преди датата на подаване на заявлението, е формирал извод за издаване на отказа в частта за ловните оръжия - в несъответствие с принципа за съразмерност и целта на закона. Отказът е непропорционален спрямо фактите и обстоятелствата относно двете заповеди по ЗЗДН и в случая може да бъде прието, че засяга правата и интересите на жалбоподателя в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която се издава. Административният орган не е съобразил, че наложените мерки за защита по ЗЗДН са отменени, поради което изводът за наличие на предпоставката по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не съответства на принципа за съразмерност. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ регламентира забрана за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие. Мерките за защита от домашно насилие са посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 6 ЗЗДН (в редакцията, действаща преди изм. в сила от 1.01.2024 г.) и се налагат с два вида съдебни актове със заповед за незабавна защита по чл. 18 като привременна мярка и по чл. 15 в съдебно производство. При наличие на наложена мярка за защита е налице основанието по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, като е ирелевантен процесуалният ред, по който е наложена. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ въвежда като основание за отказ за издаване на разрешение по този закон на лицето да са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие през последните три години. Законодателят нито е уточнил реда, по който да са наложени тези мерки, нито е въвел изискване мерките да са в сила към момента на постановяване на акта. Единственото, което законът изисква за удовлетворяване на заявлението е от налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да е изтекъл тригодишен срок. В разглеждания случай, както правилно първоинстанционният съд е съобразил, спрямо Яев са наложени ограничителни мерки по ЗЗДН издадени са две заповеди за незабавна защита в рамките на предвидения с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ срок от три години. Не съответства на представените по делото доказателства приетото от съда, че заповед за незабавна защита 158/15.09.2022 г. е отменена. С определение 10649/04.10.2022 г., постановено по гр. д. 12902/2022г. посочената заповед е отменена единствено в частта за третото лице - Д. Яев, с която е отстранен от съвместно обитаване с пострадалото лице А. Яев и производството е прекратено, като делото е изпратено по подсъдност на PC Карлово. По отношение на адресата на процесния отказ, заповед за незабавна защита 158/15.09.2022 г. не е отменена с влязъл в сила съдебен акт. С определение 576/22.05.2023г., постановено по гр. д. 1438/2022 г. по описа на PC - Карлово производството по делото е прекратено поради отказ от иска. Този юридически факт обаче не може да обуслови незаконосъобразност на спорния акт, тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. Към момента на издаване на обжалвания отказ фактическото основание по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е изпълнено, тъй като е установено по безспорен начин наличието на наложени мерки по ЗЗДН през последните три години. След като материалноправната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е изпълнена, оспорената заповед е материално законосъобразна. Неправилен е изводът на съда за противоречие на оспорения акт с принципа за съразмерност, регламентиран с чл. 6 АПК. В тази насока изложените мотиви са противоречиви, както основателно сочи касаторът. Първо, административният съд вярно е съобразил, че в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Второ, в противоречие с посоченото, съдът е приел, че изводът за наличие на предпоставките по чл. 58, ал.1, т.8 ЗОБВВПИ не съответства на принципа за съразмерност. При наличието на визираното в разпоредбата обстоятелство, което в случая е безспорно установено, пред органа е налице една единствена законосъобразна възможност - да постанови отказ за издаване на поисканото разрешение. Същият не разполага с правомощие да преценява коя мярка да наложи, нито има възможност да избира между две и повече законосъобразни мерки. Несподелими са и мотивите на административния съд за немотивираност на акта във връзка с приложението на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Административният орган изрично е посочил, че наличието или липсата на основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана е ирелевантно с оглед установената отрицателна предпоставка по чл. 58, ал.1, т.8 ЗОБВВПИ, който извод е правилен, като съответстващ на материалния закон. Предвид изложеното, като е отменил Отказ peг. 281з-531/23.10.2023 г. на началник РУ - Карлово при ОД МВР - Пловдив, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, оспорването на административния акт следва да бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на ОД на МВР - Пловдив следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд,