Решение № 41 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5839/2007 г.

Решение № 41 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5839/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) и е образувано по касационната жалба на Ф. Г.от гр. С., чрез пълномощника му адвокат Д. И., против въззивното решение от 17.07.2007 г. по гр. д. № 149/2007 г. на Ямболския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 21.02.2007 г. по гр. д. № 1977/2006 г. на Ямболския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора против Й. А. А. от гр. Я. иск за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете М. Г. . Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение и моли то да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което предявеният от него иск бъде уважен, респ. делото се върне за ново разглеждане. Претендира заплащане на направените съдебни разноски. Ответницата Й. А. А. не е взела становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на II гражданско отделение, като обсъди оплакванията в касационната жалба и взе предвид данните по делото, намира следното: Страните са родители на родения на 10.01.97 г. Мануел, родителските права по отношение на който след развода им през 2002 г. са предоставени на майката Й. А. Режимът на лични контакти на детето с баща му са променени през 2006 г., като е определен срок до 15.09.2008 г., в който последният има право на лични контакти с детето всеки последен петък от месеца след обяд за три часа, в присъствието на социален работник от Д. "С", с изключение на м. август, а след този срок бащата има право на лични контакти с детето всеки втори и четвърти петък от месеца след обяд за три часа, в присъствието на социален работник, отново с изключение на м. август. Този режим на лични контакти е определен въз основа на спогодба между страните по делото след смъртта на другото им дете А през 2005 г., обстоятелство, което се е отразило и на психиката на М. Установено е, че с него работи психолог по препоръка на ръководството на училището, в което учи М. Настоящето производство е по молбата на бащата за изменение на определените с влязлото в сила бракоразводно решение мерки относно упражняването на родителските права върху детето, поради настъпило обстоятелство, което според бащата застрашава здравето, правата и интересите на детето - М. прострелял своя съученичка в дома си с пистолет, собственост на мъжа, с който живее майка му. Случилото се, според него се дължи на неупражнен контрол и надзор от майката над детето. От данните по делото се установява, че по този повод е извършена и проверка от Д"СП", гр. Я., от която е постъпил и социален доклад по делото, установяващ наличие на добри жилищни условия за нормалното развитие на детето, в поведението на което се констатират проблеми, възникнали от травмата по повод смъртта на брат му. На детето се оказва необходимата психологическа помощ, видно и от показанията на св. А, като майката играе значителна роля в процеса за преодоляване на преживения стрес. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд приел, че не е налице съществено изменение на обстоятелствата, които да обусловят исканата от бащата промяна в упражняване на родителските права от него. Направените, въз основа на съвкупен анализ на събраните доказателства, изводи са правилни и се споделят и от настоящата инстанция. Действително, и двамата родители имат желанието да упражняват родителските права, и двамата имат необходимите материални възможности за това, но за да реши възникналия спор правилно въззивният съд е отчел приоритетната роля на интересите на детето и неговото психическо състояние и отраженията на преживяното в детската психика. Изводите са обосновани от данните в представените социални доклади на Д "СП", поради което и оплакванията на касатора в тази насока са неоснователни - както в първоинстанционното производство, така и във въззивното са представени социални доклади, съдържащи данни от задълбочено проучване на обстоятелствата по конкретния казус, въз основа на които въззивният съд е изградил и своите изводи. При установената емоционална връзка между детето и майката, при която то живее от раздялата на родителите му, както и нормалните отношения с мъжа, с който тя живее, при установените нормални грижи на майката за детето, вкл. и по повод оказване на необходимата му психологическа помощ с оглед преодоляване на травмите в психиката му, както и данните за постигнат положителен резултат в психоемоционалното му развитие, правилен и обоснован е изводът, че към настоящия момент не следва да се променят мерките по упражняване на родителските права. Още повече, че и самото дете, макар и да иска да живее при двамата си родители, което не е възможно с оглед установените отношения, е изявило и желание да бъде при майка си, при която впрочем живее от раздялата с бащата. Исканата промяна ще доведе до нова травма за детето и с оглед обстоятелството, че бащата има сключен друг брак, предполагащ различна семейна атмосфера, с неясна спрямо нея реакция на детето, което в конкретния случай с оглед неговите интереси следва да бъде избегната. Изводът на въззивния съд е правилен и по повод режима на лични отношения с оглед съображенията, че всички обстоятелства следва да се подчинят на преценката за защита на интересите на детето. В конкретния случай и при положение, че детето е изразило съгласие към така определените контакти с баща му, то единствено правилното решение е това положение да се запази, с оглед осигуряване на спокойствие в развитието и израстването му до настъпване на момент, в който контактите с бащата по естествен начин биха се променили в желаната от бащата посока, за което същият би следвало да бъде и решаващ фактор. В заключение, оплакванията на касатора са неоснователни, постановеното решение е правилно и обосновано от събраните доказателства, поради което и същото следва да се остави в сила. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение