Решение № 6387 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14308/2017 г.

Решение № 6387 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14308/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 194 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Асеновград, чрез процесуалния му представител юрк. Марчева, срещу решение № 1761 от 20.10.2017 г. по адм. д. № 2948/2016 г. на Административен съд - гр. П., 9 състав, с което е отменена Заповед № А - 1739 от 21.10.2016 г. на Кмета на община Асеновград, с която е наредено на И. И. Н. да осигури достъп през своя имот идентификатор № 00702.514.390, ул. "Р." ..№... по плана на гр. А. на Н. М. Е., собственик на сграда в УПИ III - 998, кв. 135 и с идентификатор № 00702.514.391 по плана на гр. А. за извършване на саниране на западната фасада на жилищната си сграда в посочения УПИ III - 998, кв. 135 по плана на гр. А. по жалбата на И. И. Н. В жалбата жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че са били налице материално правните предпоставки за издаването на заповедта и при издаването й не са допуснати нарушения, както е приел АС - гр. П.. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава заповедта. О. И. И. Недев и К. К. Н. не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - гр. П. е образувано по жалба на И. И. Н. срещу Заповед № А - 1739 от 21.10.2016 г. на Кмета на община Асеновград, с която е наредено на И. И. Н. да осигури достъп през своя имот идентификатор № 00702.514.390, ул. "Р." ..№... по плана на гр. А. за срок от 30 дни на Н. М. Е., собственик на сграда в УПИ III - 998, кв. 135 и с идентификатор № 00702.514.391 по плана на гр. А. за извършване на саниране на западната фасада на жилищната си сграда в посочения УПИ III - 998, кв. 135 по плана на гр. А. За да постанови оспореното решение и да отмени посочената заповед АС - гр. П. е приел, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие със закона. Приел е, че това е така, тъй като липсват доказателства за изпълнение на заповед № А - 1336 от 05.08.2016 г. на Кмета на община Асеновград, тъй като липсват доказателства има ли въобще решение на комисията, назначена с посочената заповед, която е следвало да установи необходимостта от саниране на западната фасада на сградата на Н. Е. и да направи предложение за издаване на заповедта. Приел е, че това е така, тъй като е установено, че протоколно решение от 28.10.2015 г. на комисията е отменено с влезнало в сила решение на АС - П.. Приел е в тази връзка, че липсват доказателства дали комисията е приел, че на заявителя следва да се осигури достъп през имота на И. Н. и съответно дали са налице материално правните предпоставки за предоставянето на достъп. Приел е и че не са изложени мотиви и не е установено с оспорената заповед отрицателния факт - липса на друга техническа възможност за достъп до имота, както и наличието на материално правните предпоставки за издаване на заповедта. Приел е и че е допуснато нарушение във връзка с това, че цената на правото на преминаване следва да бъде определена преди издаване на заповедта, а доказателства за това няма, както и че не е индивидуализиран обема на правото на преминаване. Най - накрая е приел, че не са представени безспорни доказателства, че Н. Е. е отправил искането по чл. 194 от ЗУТ, както и доказателства, че лицето подало искането Й. Х. Ч. е била упълномощена от Е. за това. Решението е правилно. На първо място правилен е извода на съда, че не са налице доказателства искането за осигуряване на достъп през имота на И. Н. да е подадено от лице, за което е налице право да поиска такъв достъп. Правилен е извода на АС - П., че право на това има Н. Е., собственик на съседния имот, а искане от него не е постъпвало. Искането е подадено от Й. Ч., която обаче няма право да подава такова искане, както и от представените доказателства не се установява да е била оправомощена от Н. Е. за това, тъй като представеното пълномощно касае само права във връзка с придобиване на имота от Н. Е. и получаването на документи от служба по вписванията, но не и отправяне на искане за предоставяне на достъп през съседен имот. На второ място съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. Законосъобразен е извода на съда, че този свободен достъп следва да е определен в конкретни параметри и на основание разрешени или предписани строителни работи от съответния административен орган, предхождащи издаването на заповедта. По делото не са представени доказателства за предписани строителни работи по саниране на сграда на Н. Е., поради и което не е налице материално правното основание за издаване на заповедта. По делото са представени разрешение за строеж от 2008 г. за изграждане на сграда - жилищна такава от Н. Е., както удостоверение за въвеждането й в експлоатация от 2015 г., но не са представени доказателства за предписани дейности и разрешени такива по саниране на западната фасада на тази сграда, каквото е изискването на чл. 194 от ЗУТ. След като този вид строителни работи не са разрешени и предписани с надлежно одобрени строителни книжа и липсва друг акт на компетентен административен орган за извършването им, то оспорената пред А - гр. П. заповед е издадена в нарушение на чл. 194, ал. 1 ЗУТ. На трето място законосъобразен е и извода на съда, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, доколкото не се установява да е налице решение на назначената от кмета комисия, която да е установила наличието на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 194 от ЗУТ. Във връзка с изложеното оспореното решение на АС - гр. П. като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение