Решение № 7928 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11674/2017 г.

Решение № 7928 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11674/2017 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. отАдминистративнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Т. П. от [населено място] против решение № 3537 от 26.05.2017 г., постановено по адм. д. № 704 по описа за 2017 г. на Административен съд - С. град. Р. оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му на осн. чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Столична община в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил предявения от Т. П. иск с правнво осн. чл. 1 ЗОДОВ срещу Столична община за присъждане на обезщетение в размер на 12 000 лв, за вреди, произтичащи от незаконосъборазни действия и бемздействия на длъжностни лица на ответника. Съдът е приел иска за неоснователен, като е изложил подробни мотиви към съдебия си акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно в частта, с която искът е отхвърлен и неправилно в частта, с която ищецът е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на пъвроинстнационния съд и тъй като не са налице оснвания за отмяната на акта в тази част, на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, следва да препрати към тях. За да отхвърли исковата претенция съдът е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Административен съд - С. град правилно е отхвърлил предявения от ищеца Т. П. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Столична община да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 12 000 лева за периода 30.06.2014 г. до 24.01.2017 г., представляващи незаконосъобразно бездействие на ответника да изпълни задълженията си по чл. 31, ал. 2 АПК, отказ да предостави вярна информация и незаконосъобразни действия създаване и предоставяне на невярна и подвеждаща информация в писмо изх. № 0700-466/34/07.07.2014 година. За да отхвърли иска Административният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за неимуществени вреди. По исковата претенция на ищеца доказателствата по делото не установяват наличието на кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на Столична община, а именно – незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица при Столична община при или по повод извършване на административна дейност, реално настъпили неимуществени вреди от тези действия или бездействия, както и пряка и непосредствена причинна връзка между действията или бездействията и вредоносния резултат. Правилно е преценено от първоинстнационният съд, че след като не са били издадени констативни актове по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, то за общинската администрация на район "И." не е възникнало процесуалното задължение да изпраща преписка на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол", който пък при условията на оперативна самостоятелност да реши дали да издаде заповед за премахване на незаконен строеж извършен от ищеца, поради което не е налице бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност ангажиращо отговорност по ЗОДОВ. На следващо място правилно и обосновано е прието от съда, че не са налице основания за ангажиране на отговорност по ЗОДОВ относно претенциите на ищеца относно "отказ" на Главния архитект на Столична община, район "И." да му предостави вярната информация, относно компетентния орган, който разполага с правомощия да издава заповеди с правно основание чл. 225 а ЗУТ, както и незаконосъобразно действие, изразяващо се в "създаване и предоставяне на невярна и подвеждаща информация" в писмо изх. № 0700-466/34/07.07.2014 г. на гл. архитект. Този извод на съда е правилен и следва да се сподели, защото за гл. архитект няма законово задължение да уведомява ищеца кой е компетентният административен орган за територията на Столична община, комуто са делегирани права да издава заповеди по чл. 225а ЗУТ за премахване на незаконни строежи, като от посоченото по-горе писмо не са настъпили и каквито и да било неблагоприятни последици за ищеца. Освен това правилно е прието от първоинстанционният съд, че от ищеца не е доказано и твърдението му за безпокойство и безсилие, причинени от проявеното "беззаконие", ненавременното и недобросъвестно поведение на служители от администрацията на район "И.", поради което искът за неимуществени вреди е недоказан. Доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като е отхвърлил иска му на неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Пред касационната инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и съответно да обосновават отмяна на оспореното съдебно решение. В частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски на ответника в размер на 200 лв решението е неправилно следва да се отмени. Разпоредбата на чл. 10 ЗОДОВ, уреждаща отговорност за разноски в това исково производство е специална по отношение на чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 1 ГПК, също регламентиращи отговорност за разноски в съответните производства по тези кодекси. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ при отхвърляне на иска ищецът дължи изцяло само разноските по производството. Разноски по производството са тези разноски, които се заплащат във връзка с процесуалните действия, които страната е поискала да бъдат извършени - разпит на свидетели, експертизи, съдебни поръчки, призоввания по специален ред и т. нат. Разноските по производството са вид разход, различен от възнаграждението за адвокат /юрисконсулт/, както и дължимата за производството държавна такса. Това разграничение между трите разхода е ясно направено както в разпоредбата на чл. 78, ал. 1, така и в чл. 143 АПК и съответно - в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. Начинът по който се урежда отговорността за разноски в чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ е специален по отношение на чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 1 ГПК и по тази причина дерогира приложението на двете норми. В случая ответникът по иска не е направил разноски по производството, поради което и не му се следва заплащане на такива суми. С оглед на горното, Върховният административен съд