Решение № 10448 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14785/2019 г.

Решение № 10448 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14785/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София и "Европейскиориентирано транспортно консултиране" ЕООД, гр. София, против Решение № 5841 от 9.10.2019 г., постановено по адм. дело № 12074/2016 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/. Предмет на оспорване с касационната жалба на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. София след частичното й оттегляне с молба от 5.12.2019 г. и прекратяване на производство в тази му част с влязло в сила протоколно определение от 10.06.2020 г., постановено по настоящото дело, е казаното Решение № 5841 от 9.10.2019 г., постановено по адм. дело № 12074/2016 г. по описа на АССГ, в частта му с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-2214-1113474-091-002/12.08.2016 г., издаден на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 /в редакцията в сила до 31.12.2012 г. / от ДОПК от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – София въз основа на Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОК0/ № К-Р-2214-1113474-115-001/12.08.2016 г., потвърден в хода на административното му оспорване с Решение № 1974 от 7.11.2016 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. София, в частта му относно установените задължения за данък добавена стойност и лихви за данъчни периоди от м. април 2008 г. до м. ноември 2008 г. /вкл. / в размер общо на 9 989 271, ЗЗ лева и е осъдена Дирекция "ОДОП" – гр. София за разноски в размер на 5 362, 24 лева. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оплакванията са свързани с факта, че първоинстанционният съд не е приложил новата норма на чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК, която му вменява задължение при уважено възражение за изтекла давност да се произнесе по същество на основанието и размера на задължението, като посочи че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. Искането отправено до касационната инстанция е за отмяна на съдебния акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, като се отхвърли жалбата против РА в тази му част и се посочи, че същият не подлежи на принудително изпълнение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът от тази касационна жалба "Европейскиориентирано транспортно консултиране" ЕООД, я оспорва чрез процесуалния си представител в проведеното открито съдебно заседание. Предмет на касационната жалба, подадена от "Европейскиориентирано транспортно консултиране" ЕООД е Решение № 5841 от 9.10.2019 г., постановено по адм. дело № 12074/2016 г. по описа на АССГ, в частта му с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против РА № Р-2214-1113474-091-002/12.08.2016 г., издаден на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 /в редакцията в сила до 31.12.2012 г. / от ДОПК от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – София въз основа на ЗОКО № К-Р-2214-1113474-115-001/12.08.2016 г., потвърден в хода на административното му оспорване с Решение № 1974 от 7.11.2016 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. София, в частта му относно установените задължения за данък добавена стойност и лихви за данъчни периоди от м. декември 2008 г. до м. юни 2010 г. /вкл. / в размер общо на 16 619 294 лева и е осъдено дружеството за разноски. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не се е произнесъл по всички наведени възражения за допуснати съществени нарушение на административно-производствените правила в хода на ревизията. Счита за необоснован със събраните доказателства и в несъответствие с материална закон извода на съда, че в случая не е доказано наличието на предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит по фактурите, по които това е отказано и в частност получаването на стоките по всяка една от спорните доставки от "Европейскиориентирано транспортно консултиране" ЕООД, което дружество, в качеството си на добросъвестен получател, не може да бъде държано за отговорно за пасивното поведение на доставчиците. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, в условията на евентуалност – за отмяна на РА в посочената му част като незаконосъобразен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба – Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и настоява за оставяне в сила на съдебния акт в тази му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Всяка една от касационните жалби е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество тази на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София е неоснователна, съответно – тази на "Европейскиориентирано транспортно консултиране" ЕООД е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е била законосъобразността на РА № Р-2214-1113474-091-002/12.08.2016 г., издаден на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 /в редакцията в сила до 31.12.2012 г. / от ДОПК във вр. с § 35 от ДР на ЗИД на ДОПК /обн. в ДВ бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. / от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – София, определен въз основа на ЗОКО № К-Р-2214-1113474-115-001/12.08.2016 г., потвърден в хода на административното му оспорване с Решение № 1974 от 7.11.2016 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. София, с който на "Европейскиориентирано транспортно консултиране" ЕООД са установени задължения за данък добавена стойност за внасяне в общ размер на 15 292 740, 54 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 11 703 737, 25 лева, за данъчни периоди от м. Април 2008 г. до м. Юни 2010 г. /вкл. /. Задълженията са резултат от непризнато право на данъчен кредит по конкретно индивидуализирани фактури, издадени от дружествата "Г. 69 Жан" ЕООД, "Т. Е. А. 07" ЕООД, "В. Д. В. 007" ЕОД, "Е. София" ЕООД, "Н." ЕООД, "Д. Т." ЕООД, "М.т И. Е." ЕООД, "Н. М. И Ко" ЕООД и "К. Д." ЕООД. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е описал фактическите констатации, установени при ревизията. Приел е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по чл. 119, ал. 3, т. 1 /в посочената редакция/ от ДОПК във вр. с § 35 от ДР на ЗИД на ДОПК /обн. в ДВ бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. /, предвид датата на образуване на ревизионното производство. Приел е също така и за основателни възраженията, изложени в жалбата с която е бил сезиран, за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на РА, изразяващи се в неизпълнение на дадените от Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София задължителни указания с Решение № 2085/21.11.2011 г. по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК в хода на повторно развилото се ревизионно производство, но също така е приел, че предвид явяването на съдебната инстанция като такава по съществото на правния спор, не може единствено и само на това основание да отмени РА. След което е пристъпил към разрешаване на правния спор по същество, като по въпросът за материалната законосъобразност на РА е приел следното: Въз основа на констатациите в ревизионния доклад, ревизионния акт и решението на горестоящия административен орган и лаконично позовавайки се на приетите по делото две заключения по допуснатите ССчЕ, съдът е приел, че жалбоподателя не е доказал предаването на стоките по фактурите издадени от всеки един от посочените доставчици, предвид липсата на каквито и да било доказателства, ангажирани от него в тази насока, извън самите фактури. Съдът е посочил, че наличието единствено и само на фактури и данни за счетоводното отразяване на доставките при получателя /отделно от това при липсата на изричен експертен извод за редовността на последното/ и липсата на например приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, транспортни документи и прочие доказателства за предаването на стоките от съответния доставчик на получателя, не доказват обективния факт а именно наличието на доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Или като цяло след като е прието, че правният спор се свежда до това налице ли са действително извършени доставки по процесните фактури с предмет стоки, който въпрос е фактически и доказателствената тежест за установяване на този положителен факт от обективната действителност е възложена изцяло на жалбоподателя, е прието че същият не се е справил, поради което и не е установил наличието на кумулативните предпоставки по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. Като основателно е възприето възражението за изтекла абсолютна погасителна давност /10 годишна/, касателно вмените задължение за ДДС за внасяне за данъчни периоди от м. Април 2008 г. до м. Ноември 2008 г. /вкл. /, и на това основание РА е отменен в тези му части, съответно е отхвърлена жалбата в останалата й част като неоснователна. По касационната жалба на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. София. В оспорената му частично отменителна част решението е правилно и не страда от релевираните касационни пороци. Следва да се посочи, че в частта му относно отмяната на РА, касателно определените задължения за ДДС и лихви за внасяне, произтичащи от отказаното право на данъчен кредит по фактурите, индивидуализирани в молбата от 5.12.2019 г. на този касатор, съдебният акт е влязъл в сила и не е предмет на касационен контрол. По делото не съществува спор относно факта на изтекла в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд абсолютна погасителна давност по смисъла на чл. 171, ал. 2 ДОПК в приложимата му редакция, съгласно която с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, касателно вменените задължения за ДДС за внасяне за данъчни периоди месец Април 2008 г. до месец Ноември 2008 г. /вкл. /, поради което и правилно първоинстанционният съд при сторено възражение в този смисъл в хода на съдебния процес е релевирал същото. Възражението на касатора, че следва да бъде приложена и в тези случаи разпоредбата на чл. 160, ал. 4, изречение второ ДОПК, според която, когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение, е неоснователно. Така посоченото правилно не намира приложение в случаите, в които давностният срок изтича вече в хода на съдебното производство, а не в хода на ревизионното такова, каквито са фактите по делото. В този смисъл и като е отменил в тази му част РА първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което и следва да бъде оставен в сила. По касационната жалба на "Европейскиориентирано транспортно консултиране" ЕООД. Принципно правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и последващото им използване в облагаемата дейност на търговеца. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Материално правните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. Както е посочено и в т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС /а и в редица други/ "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано.". Преценката относно това дали са налице тези условия /в частност спорните такива в процеса относно доставянето на стоките и последващо им използване за целите на собствената икономическа дейност на получателя/ се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право Що се касае до формалните предпоставки за правото на приспадане, то те са дефинирани например в т. 29 от Решение 15 септември 2016 г. на СЕС по дело С-518/14 по следния начин: "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. Wasiewicz, C 280/10, EU: C: 2012: 107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp, C 277/14, EU: C: 2015: 719, т. 29).", в която връзка е и разрешението дадено с Решение от 8 май 2013 г. по дело С-271/12 на СЕС. Установяването на всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС. Едва при справяне с така възложената му доказателствена тежест, би стоял въпросът за добросъвестността на получателя в аспекта на извършена измама/респ. злоупотреба с права и неговото знание и/или участие, безспорно доказателствената тежест за установяването на които обстоятелства стои изцяло в данъчната администрация. Именно това са били обстоятелствата в главното производство при които е постановено Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-142/11 и С-80/11, а именно "че, първо, сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е извършена видно от съответната фактура и второ, тази фактура съдържа данните, изисквани от Директива 2006/112, поради което са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и материалноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане" /т. 44 и т. 52/. Въпреки правилността на тези изводи от правна страна при изграждането на вътрешното си убеждение по релевантните за спора факти, съдът е допуснал особено съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На практика съдът е извършил дължимата проверка на материална законосъобразност на ревизионния акт по чл. 160, ал. 2 ДОПК, при липсата на писмените доказателства, събрани в хода на ревизията, вкл. и при липсата на самите първични счетоводни документи. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а нормата на чл. 236, ал. 2 ГПК сочи, че към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Тази дейност на съда е сторена в случая без по делото да са налични обсъжданите от него писмени доказателства, респ. без да са дадени указания в изпълнение на задължението му по чл. 171, ал. 4 от АПК, респ. в нарушение принципа на служебното начало дефиниран в чл. 9, ал. 4 от АПК, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото не се сочат доказателства. Констатира се в тази насока, че по делото от страна на Директора на Дирекция "ОДОП", град София е нарушил правилото на чл. 150, ал. 1 от ДОПК като не са представени пълните административни преписки по проведените две ревизионни производства, вкл. липсват и не са ангажирани самите процесни фактури. Представената по делото административна преписка съдържа единствено Решение № 2185/21.11.2011 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. София, издадената въз основа на него заповедта за възлагане на ревизия и последващите я изменящи такива, респ. доказателства за спирането и възобновяването на ревизионното производство, Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх. № 10-5306-9993/29.12.2011 г. и отговорът на "Европейскиориентирано транспортно консултиране" ЕООД, респ. доказателствата представени от ревизирания субект в хода на първоначално развилото се ревизионно производство, депозирани с вх. № 10-5306-6464 от 30.08.2010 г. /които са събрани в 7 бр. приложения, съставляващи определени изискани от ревизирания субект счетоводни регистри, обяснения, договори, но не и първичните счетоводни документи/, Протокол № 1095633 от 9.02.2016 г., но без присъединените с него доказателства /насрещните проверки на доставчиците и на посочения като основен клиент на дружеството "С. М." АД/, РА, РД, възражение против РД, жалба по административен ред, Решението на ответника и др. които не касаят пряко разрешаването на правния спор, както личи от опис на л. 179 и съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата до съда. В случая съдът не е приложил нормата на чл. 152, ал. 4 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и не е задължил административния орган да представи всички доказателства от преписката по издаване на оспорения ревизионен акт, и се е произнесъл по съществото на правния спор, коментирайки и базирайки се на писмени доказателства, които не са част от материалите по делото. Отделно на ревизираното дружество, което съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК носи доказателствената тежест в процеса не са дадени указания да представи относимите към спора писмени доказателства – фактури, приемо-предавателни протоколи/стокови разписки, такива за приемането в наетите складове, вкл. и доказателствата във връзка с твърдяната последваща реализация на стоките, т. е. документите посредством които следва да бъде доказано прехвърляне правото да се разпорежда като собственик спрямо спорните стоки от доставчика на получателя /съгласно дефиницията на чл. 14 от Директива 2006/112 неточно транспонирана в чл. 6 от ЗДДС/, т. е. самата доставка, а и останалите посочени по-горе кумулативни формални и материално правни предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит. Действително по делото са приети две заключения на ССчЕ. Извън въпросът, че съдът ги е обсъдил само формално, същественото е, че те не могат да бъдат разглеждани изолирано от доказателствения материал по делото, още по-малко могат да бъдат самостоятелно доказателство за установяване на релевантните по делото факти, тъй като не вещите лица са призвани да разрешат спора от фактическа и правна страна – това е задължение на съда, в която му дейност при нуждата от специални знания се подпомага от експерт, чието заключение съгласно чл. 202 от ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, съдът следва да обсъди във връзка с останалите доказателства по делото, които от своя страна следва да са приобщени като част от доказателствения материал по делото. Следва да се посочи, че основателен е и доводът на касатора, че ако е доказано притежанието на редовен от външна страна данъчен документ/фактура, реалното осъществяване на доставките и последващото им използване най-общо казано в икономическата дейност на ревизирания субект за осъществяване на последващи облагаеми доставки, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците и непредставянето на доказателства за произход, транспорт /когато е за тяхна сметка/ и такива за счетоводното отразяване на доставките в счетоводствата на доставчиците, освен ако приходната администрация докаже и то въз основа на обективни данни, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки /Решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 40, Решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и С-142/11, Mahageben и David, т. 66; Решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, G. T., т. 45; Решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, т. 31/. Позоваването на такива обективни факти, респ. тяхното доказване лежи изцяло в доказателствена тежест на органите по приходите, което също не им е указано, респ. не е указано че липсват ангажирани съответни доказателства. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като както правилно е релевирал и първоинстанционният съд съгласно чл. 160, ал. 4 ДОПК в производството по оспорване на ревизионни актове, съдът не разполага с правомощието да върне преписката за нова ревизия, а е длъжен въз основа на събраните от него доказателства, вкл. и в съдебната фаза на процеса, и установените въз основа именно на тях факти, да реши спора по същество. Действително неоснователно се поддържа в касационната жалба възражението, че съдът не е обсъдил изложените в жалбата пороци в дейността на администрацията в хода на повторно развилото се ревизионно производство – напротив напълно са споделени тези аргументи на "Европейскиориентирано транспортно консултиране" ЕООД, но в унисон с правилото на чл. 160, ал. 4 от ДОПК съдът е отрекъл възможността само на това основание да отмени РА. Но от своя страна е допуснал аналогични съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които препятстват възможността касационната инстанция да извърши проверка за правилността на фактическите установявания в решението и спазването на материалния закон, а са довели и до необосноваността на съдебния акт. Изложеното обосновава извод за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против процесния РА и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В производството по чл. 226 АПК съдът на основание чл. 152, ал. 4 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да задължи Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София да представи административната преписка в цялост, заедно с всички събрани доказателства в хода на двете ревизии, включително спорните фактури и материалите по извършените насрещни проверки на доставчиците и "С. м." АД, първоначално издадения РА, ведно с РД към него, жалбата по адм. ред и ЗВР и ЗОКО, ведно с доказателства за връчването им на данъчно-задълженото лице. На данъчната администрация следва изрично да се укаже, че именно нейна е доказателствената тежест при твърдение за данъчна измама/респ. злоупотреба с права и знание/задължение знание или участие в нея от страна на ревизирания субект е да докаже въз основа на обективни данни тези свои твърдения. При липсата на първичните счетоводни документи по административната преписка, на "Европейскиориентирано транспортно консултиране" ЕООД, на основание чл. 171, ал. 4 АПК следва да се укаже да представи всички спорни фактури, сочените от него приемо-предавателни протоколи/стокови разписки към тях; доказателствата за транспортът и съхранението на стоките /при твърдение за наети складови помещения и за префактуриране на разходи за транспорт/ и за последващата им реализация /издадените от самото дружество фактури в полза на неговите клиенти, ведно с придружаващите ги документи/, като изземването на част от тях по посоченото наказателно производство в оригинал не е пречка страната да се снабди с преписи от същите документи, респ. да ги изиска по правилата на чл. 192 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, респ. последиците от непредставянето им. При необходимост от специални знания – да се назначи и ССчЕ. След събирането на посочените доказателства съдът следва да прецени законосъобразността на ревизионния акт и изпълнени ли са кумулативните предпоставки за възникването и надлежното упражняване на данъчен кредит, дефинирани в чл. 68, чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС по фактурите, по които това е отказано, вкл. и с аспекта на твърденията за хипотезата на данъчна измама/злоупотреба с права на приходната администрация, на която следва да се укаже, че носи изцяло доказателствената тежест да установи въз основа на обективни данни участието, респ. знанието за участие у ревизирания субект в такава, каквито доказателства по делото междувпрочем липсват събрани. С оглед изхода от спора, следва да се отмени решението и в частта за присъдени в полза на Дирекция "ОДОП" – гр. София разноските, респ. да се остави в сила в частта му относно присъдените в полза на оспорващия разноски. По въпросът за разноските пред касационната инстанция. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по разноските за настоящото касационно производство в частта им съответна на частта в която делото е върнато за ново разглеждане следва да се произнесе първоинстанционният съд, при съобразяване на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Други разноски не следва да бъдат присъждани. Предвид неоснователността на касационната жалба на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. София не му се следва присъждане на разноските за заплатена държавна такса за касационен контрол и юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес на тази част от правния спор. На "Европейскиориентирано транспортно консултиране" ЕООД също не се следват разноски - не са ангажирани доказателства за изплатен адвокатски хонорар, а претендираните разноски под формата на заплатена държавна такса за касационно обжалване, касаят преждепосочената част от правния спор и по тях следва да се произнесе първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховния административен съд, Първо отделение: