Решение № 16114 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13081/2018 г.

Решение № 16114 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13081/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Планинец-2010" ЕООД, гр. Трявна, представлявано от П. Василев, [населено място] срещу решение № 105 от 27.07.2018 г., постановено по адм. дело № 41 по описа за 2018 г. на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 07/312/02190/301/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/5781 от 8.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" /ДФ3/. Твърди, че е постановено при нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Процесуалният представител развива подробни доводи в касационната жалба и в представена по делото писмена защита. Иска отмяна на съдебният акт и да се постанови решение по същество като се отмени и решението за налагане на финансова корекция поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира и заплащане на разноски за двете инстанции по приложен списък. Ответникът - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" взема становище за неоснователност на подадената касационна жалба и счита решението за правилно. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение 100 лв. и прави възражение за прекомерност при евентуална претенция от другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 07/312/02190/301/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/5781 от 8.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" /ДФ3/. С него на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2.0108 г. за условията и реда за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР, както и § 4, ал. 3 от ДР на Закона за управление на европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, както и чл. 72 и чл. 73 от същия закон. Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу това решение. Приел е, че между жалбоподателя и ДФЗ е сключен договор от 1.6.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007-2013 г. за проект с наименование "Реконструкция на база за отдих и туризъм "Планинец" в Природен парк "Българка"-с. Радевци, община Трявна с идентификационен номер на проекта, сума за кандидатстване, бизнес-план и приложени данни за разходи и очаквани приходи. Фондът е предоставил 70 % безвъзмездна финансова помощ от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проекта. В резултат на открита процедура по проверка на изпълнението на поетите задължения и в съотвествие с разпоредбите на Наредба 29 от 11.08.2008 г. са направени проверки на място и е установено от фактическа страна, че в бизнесплана са заложени 15930 лв. за 2015 г. приходи, а са реализирани 5419, 12 лв., което е 34 % от заложеното, за 2016 г. - заложени 161070 лв., реализирани 9409, 31 лв., което 5, 84 %, т. е. за двете години е достигнат показател 19, 93 % от приходите, заложени в бизнес плана по проекта. По делото е изслушана и съдебно-икономическа експертиза, според данните на която за 20015 г. реализацията е 2, 21 %, а за 2016 г. е 3, 98 %, т. е. дори по-лоши показатели от дадените от административния орган, включена е и 2017 г. за която данните са същите и е налице изпълнение много под 20 % за три поредни години. Събрани са и свидетелски показания относно достигането и използването на хижата. Както и такива за достигането й от ДГС Плачковци - пътят до хижата е горски и е трудно използваем поради превозването на добита дървесина, т. е. тя е почти неизползваема. При тези установени факти, съда е приел от правна страна, че са нарушени т. 4. 1 от договора, както и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Разсъждавал е и относно приложението на ЗУСЕСИФ. По отношение приложението на Методиката е прието, че същата има белези на подзаконов нормативен акт и е предмет на разглеждане от Върховен административен съд. Като краен резултат е приел, че от страна на бенефициента е допуснато неизпълнение на договор, както нарушения на законови изисквания, поради което и правилно е определена финансовата корекция. Решението е правилно като краен резултат.. Оплакванията в касационната жалба са свързани предимно с приложението на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти и приетото от съда, че същата е валиден подзаконов нормативен акт и има приложение. Принципно приетото от съда е правилно - налице е надлежно оспорване пред Върховен административен съд на този подзаконов акт, за който впоследствие се прие, че е нищожен. Правилно е и посоченото от касатора, че този акт като нищожен не може да бъде прилаган в индивидуалните административни актове. В случая обаче основните факти и направените правни изводи са изведени по Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г. и Закона за подпомагане на земеделските производители/ ЗПЗП/. В тази връзка правилно е приетото, че акта е издаден от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Съдът е разсъждавал за приложението на ЗУСЕСИФ, но в случая действа разпоредбата на § 4, ал. 3 от ЗУСЕСИФ / редакцията към бр. 85 от 24.10.2017 г. /, където е предвидено, че този закон не се прилага, тъй като в ЗПЗП и Наредба № 29 от 11.08.2008 г. има предвиден специален ред - раздел 2 от Наредбата Условия за изпълнението на дейностите по проекта и контрол и възможности на Разплащателната агенция /РА/ да иска връщане на суми по чл. 46 от Наредбата, както и процедура по чл. 47. Следователно в процедура по проверка на сключен договор и при приложение разпоредбите на Наредбата са направени проверките на бенефициента- жалбоподател по настоящето дело. Правилно е приетото от съда, че няма допуснати нарушения на административно-производствените правила. Напълно и в съотвествие с разпоредбите на Наредбата е прието, че разплащателната агенция /РА/ може да иска връщане на вече платени суми, заедно със законната лихва върху тях при условията на ал. 1 и ал. 2 от чл. 46., вр. с чл. 16, ал. 2, където е посочено, че бизнес планът трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години до реализиране на целите по чл. 2. Бизнес планът, който е приложен от самия жалбоподател към договора е предвидил определени параметри на жизнеспособност, които не само, че не са такива по самия него, но не са и в размерите, посочени от административния орган, а по заключението на вещото лице - много по-малки, поради което и без да се налага прилагане на Методиката относно процентното неизпълнение на заложения бизнес план, то е налице такова нищожно изпълнение на приходната част, че правилно е прието пълно неизпълнение. И като краен резултат е наложена финансовата корекция в 100 % размер - т. е. изцяло връщане на сумите. Още повече, че в чл. 46, ал. 2 е посочено, че РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Във второто изречение е посочено, че степента на неизпълнение на даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. А продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят тези последици и възможността за отстраняването по приемлив начин. След като в самата Наредба има заложени критерии за преценка и такава преценка е била направена по същество на фактите от административния съд, то изводите му кореспондират с данните по делото и няма допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. В административния акт наистина са посочени разпоредби на ЗУСЕСИФ, но при наличие на разпоредбата на § 4, ал. 3 вр. с ал. 1 от този закон и при изрично приложение на ЗПЗП и Наредба 29, както и фактически основания по тези нормативни актове, следва предпоставките за предоставяне на помощта и контрол на изпълнението да се проверяват и разглеждат по посочените закон и подзаконов акт. В тази връзка непрецизно наистина административния орган смесва двете процедури - по ЗПЗП и Наредбата от една страна, и ЗУСЕСИФ от друга, тъй като следва ползвателите на помощта да са наясно по какъв ред да защитават правата си. Но в случая ясно и конкретно са посочени законовите норми на ЗПЗП и Наредба № 29, както и подробно описаните факти са относими към тези актове. Поради което наведените подробни доводи в касационната жалба и писмените бележки относно преценките за приложението на ЗУСЕСИФ не намират нито фактически, нито правни обосновки. От друга страна сочените в писмените бележки причини за неизпълнение на заложените от самия жалбоподател в проекта и бизнес плана проектни приходи, поради които приходи е бил одобрен за такава безвъзмездна помощ, не могат да обосноват обективно почти пълното неизпълнение на сключения договор. Преценката за достъпност на мястото има основно място при изготвяне на проектното предложение при осъществяване на туризъм в такава туристическа база и оплакването, че състоянието на пътя не предполага по-голяма посещаемост не може да бъде споделено. Касационната жалба се явява неоснователна. Решението, правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение