Решение № 10719 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Септември против решение № 599 от 12.02.2026 г., постановено по адм.д. № 902/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Областен управител на област Пазарджик, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът – община Белово не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – община Пазарджик, в писмено становище, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – кметът на община Септември, в писмено становище, излага съображения за основателност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик отхвърля жалбата на община Септември против заповед № ТУ-77 от 13.06.2025 г. на Областния управител на област Пазарджик, с която е допълнено разрешение за строеж № РС-48/13.11.2024 г. за обект „Реконструкция на ВЛ 110 кV “Семчиново“ с промяна по чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ на част „Строително-Конструктивна“ – замяна на монолитни фундаменти с монтажни фундаменти за стълбове тип H.D. и оптимизация на геометричната и статически схеми на СРС 110 кV, болтова конструкция, тип 30.D и 60.D, съгласно одобрен работен инвестиционен проект, неразделна част от заповедта. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че обжалвания административен акт е издаден на основание чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, като допълването на издаденото разрешение за строеж е наложено от теренни условия и не променят характера на обекта. Приема, че по делото не са налице данни към момента на издаване на оспорената заповед предвидения с РС строеж да е реализиран. Прави извод, че не е необходимо съгласие на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 154, ал. 5 ЗУТ, доколкото процесното допълване на РС не попада в хипотезите, предвидени в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, тъй като същото касае единствено замяната на монолитни фундаменти с монтажни фундаменти за стълбове тип H.D. и оптимизация на геометричната и статически схеми на СРС 110 kV, болтова конструкция, тип 30.D и 60.D. По тези съображения съдът достига до заключение за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, като в тази насока са изложени подробни мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е постановена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. При постановяване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същия е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и представяне на работен инвестиционен проект. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че е извършена промяна в част „Строително-конструктивна“ като не се променя вида на конструкцията – стоманорешетъчна, както и натоварването съгласно основния проект, въз основа на който е издадено разрешението за строеж. Разработени са готови (монтажни) фундаменти, предварително излети в заводски условия, с което се постига по-бързо монтиране, без да се изчаква 28-дневен период за достигане на съответната якост на бетона, което съкращава сроковете за изпълнение на обекта. Дълбочината на монтажните фундаменти е същата като тази на монолитните. Следователно допълването на разрешението за строеж е свързано със смяната на одобрените монолитни фундаменти с готови (монтажни) фундаменти, като другите характеристики на обекта не се променят в т.ч. не се променя и сервитута. В случая се касае за линеен обект на техническата инфраструктура и след като не е налице промяна в трасето и нарушаване на сервитута, респективно сервитутната ивица, то не е необходимо и съгласието на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, още повече, че в случая разрешението за строеж е издадено за реконструкция, а не за нов строеж, пристрояване или надстрояване. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорения административен акт е правилен. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно съдът не допуска събиране на гласни доказателства, тъй като от една страна на оспорения административен акт е допуснато предварително изпълнение, а от друга незаконното строителство се установява със заповед на компетентния орган по предвидения за това в закона ред. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 4 вр. ал. 3, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди община Септември да заплати на община Пазарджик сумата 102.26 евро, представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,