Решение № 878 от 25.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 884/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на П. Дойнов против решение 343/ 14.11.2022 г. по адм.д. 477/ 2022 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Иска отмяна на решението като необосновано и материално незаконосъобразно като твърди, че е дискриминиран по възрастов признак като развива писмени съображения. Твърди, че неправилно е осъден да заплати разноски. Ответната страна КЗДискр. не изразява становище. Ответникът НАП оспорва касационната жалба и претендира разноски. Ответникът Министерски съвет на РБ не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Народно събрание на Република България оспорва касационната жалба. след като жалбоподателят е започнал образование на [възраст] и се е дипломирал на [възраст] през 2014 г., лицето не попада в хипотезата на чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО. Разпоредбата не е дискриминационна , защото преследва легитимна цел. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от лице, спрямо което съдебното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 312/ 8.06.2022 г. по преписка 96/ 2016 г. на КЗДискр, постановено след отменително решение 16205/ 21.12.2018 г. по адм.д. 6192/2017 г. на ВАС, пето отделение, е прието за установено, че НАП, МС на РБ и Народното събрание не са извършили дискриминация по смисъла на чл. 4 вр. с пар.1, т. 7 от ЗЗДискр. по признак "възраст" по отношение на П. Дойнов от [населено място], чл. 40, ал. 3, т. 2 от Закона за здравното осигуряване не е дискриминационна, защото представлява специална мярка по чл. 7, ал. 1, т. 14 от ЗЗДискр. От така постановеното решение е останал недоволен жалбоподателят, който е сезирал с жалба Административен съд- Велико Търново. С решение 343/ 14.11.2022 г. по адм. д. 477/ 2022 г. по описа на АС - Велико Търново жалбата е оставена без уважение като неоснователна, а жалбоподателят е осъден да заплати на НАП и КЗДискр. юрисконсултско възнаграждение. Решението е правилно и следва да се остави в сила. По делото е установено, че жалбоподателят е започнал да учи във ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий", специалност "Теология", редовна форма на обучение през 2010 г. и е завършил през 2014 г. висше образование, степен "бакалавър". През целия период на обучение е с прекъснати здравноосигурителни права. Университетът не е плащал здравноосигурителните му вноски, жалбоподателят не се е самоосигурявал и към 20.01.2016 г. продължава да е с прекъснати здравноосигурителни права, което е видно от кореспонденцията му с ТД на НОИ- гр. Велико Търново. Правният проблем по делото е дали разпоредбата на чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО /редакция към 2010 - 2014 г./ е дискриминационна по признак "възраст" спрямо лица, които са студенти редовно обучение във висшите училища след навършване на [възраст] възраст. Студент редовно обучение се осигурява за сметка на държавния бюджет до навършване на [възраст] възраст. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка и непряка дискриминация, основана на възраст. От оплакванията, изложени в жалбата до КЗДискр. е видно, че жалбоподателят се възприема като пряко дискриминиран, защото е третиран по-неблагоприятно със законова разпоредба в сравнение с останалите редовни студенти, които не са навършили [възраст] възраст. Неблагоприятното третиране по пар. 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. представлява акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси на индивида. ЗЗО регулира здравноосигурителна система, като съгласно чл. 4 от Закона задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Лицата, на които държавата не плаща осигуровките, не са освободени от задължението за осигуряване. В случая жалбоподателят не се е самоосигурявал и здравноосигурителните му права са прекратени. Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на съда. Забраната за дискриминация, основана на възраст, е въведена в първичното право на ЕС с чл. 21 от Хартата за основните права на ЕС, като в производното право е закрепена с чл. 1 от Директива 2000 /78/ ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Няма спор, че е налице разлика в третирането на редовно учащи се студенти относно здравното им осигуряване за сметка на държавата в зависимост от това дали са навършили или не [възраст]. Съдът проверява дали тази разлика в третирането е имала законосъобразна цел и разумна обосновка, като необходимо условие за обосноваване на допустими дерогации на принципа за забрана на дискриминация на възрастов признак. Тъй като няма понятие за "законосъобразна цел" в правото на ЕС, то се дефинира в националната правна уредба. Държавата членка може да разреши различно третиране на основание, свързано с причини, които съответстват на правни традиции и политически приоритети, когато са необходими и подходящи способи за постигане на законосъобразна цел. В случая на национално ниво е приет чл. 7, ал. 1, т.14 от ЗЗДискр., според който специалните мерки в полза на лица или група лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал.1 с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими, не представлява дискриминация. Заплащането от държавата на здравни осигуровки на редовни студенти на възраст до [възраст] представлява мярка, която е в тяхна полза. Но групата на студентите, редовна форма на обучение, които са навършили [възраст], макар и третирани различно не са дискриминирани спрямо останалата част от студентите по признак "възраст". Тази специална мярка е в полза на редовните студенти до [възраст] и е определена в обществен интерес с цел да бъдат подпомогнати млади хора да придобият съответното образование до [възраст] възраст, да се включат в обществения живот чрез социална и професионална интеграция. Няма публичен интерес държавата да подпомага винаги и всеки редовен студент, независимо от възрастта му, която може да не е [възраст] години, както е в случая, а много по-висока. КЗДискр. е цитирала редица документи на Европейския съюз, отразяващи политиката спрямо младежта и усилията за такава правна рамка, която да създаде мерки за развитие на младите хора в посока трудова заетост и социална интеграция. Цитирана е Европейската социална харта /ревизирана/, ратифицирана от НС в сила от 1.08.2000 г., в която в ч. I, т. 17 е посочено, че децата и младежите имат право на подходяща социална, правна и икономическа закрила. Следователно разпоредбата издържа теста за оправдание, защото е в резултат на политика, която оправдава създаването на стимул за своевременно завършване на образование и професионална реализация на млади хора и интеграция в обществото. Мярката може да постигне тази определена цел. Незаплащането на здравни осигуровки на лица, които са навършили [възраст] цели да се избегне тежест за обществото и държавата в случаите на продължително или късно квалифициране или преквалифициране. Тези лица имат свободния достъп до образование и то в редовна форма на обучение, но не попадат в групата редовни студенти, за които е формирана политика за подпомагане с цел своевременната им интеграция в обществения живот на държавата. Съдът е обсъдил всички правнорелеванти за спора факти и е приложил правилно материалния закон. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК следва да се вземат предвид мотивите към първоинстанционното решение. Предвид изхода на спора е основателно искането на НАП и Народното събрание на РБ за присъждане на направените по делото разноски, юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 лева на основание чл.78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение,