Решение № 4955 от 10.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община чрез неговия пълномощник срещу решение 7748/16.12.2022 г. по адм. д. 6020/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-А. Матеев чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Матеев срещу заповед РД-09-09-13/01.02.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която е отменено удостоверение 949/08.10.2010 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: Преустройство на магазин 1 в кафе- бар, находящ се в УПИ Х-133, кв.390, м.Център, с административен адрес бул. Витоша 55, Район Средец - Столична община; възобновено е производството по заявление по чл.177, ал.З ЗУТ с вх. ТК-94-Й-14/12.07.2010 г. и е отказано издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж: Преустройство на магазин 1 в кафе-бар, находящ се в гр. София, район Средец - СО, бул. Витоша 55. С обжалваното решение съдът е обявил оспорения акт за нищожен. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената в настоящото производство заповед е издадена от компетентен орган -главния архитект на Столична община, на когото разпоредбата на чл.177, ал.З ЗУТ възлага правомощия по издаването на удостоверения за въвеждане в експлоатация на строежите. По отношение на главния архитект срокът по чл.102, ал.2 АПК започва да тече от датата на узнаване за отмяната на разрешението за строеж за процесния обект. От доказателствата по делото се установи, че главният архитект е узнал от изпратеното му от район Средец - СО, входирано на 19.10.2021 г. писмо. Следователно тримесечният срок за възобновяване на производството е започнал да тече на 20.10.2021 г. и е изтекъл на 20.01.2022 г. Видно от оспорения акт, административното производство е възобновено на 01.02.2022 г., т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл.102, ал.2 АПК, с изтичането на който се е погасила възможността за възобновяване на производството. На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че оспореният в настоящото производство акт е издаден и в противоречие с разпоредбата на чл.103 АПК, доколкото административният орган в процесната заповед е инкорпорирал както производството по възобновяване, така и крайният си административен- акт, с който е отказал издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. По този начин е приложил ред, който не кореспондира със законовоустановения такъв, което води до противоречие с материалноправните разпоредби, а това е основание за отмяна на акта по реда на чл.146, т. 4 АПК. Доколкото обаче се установи липса на материална и времева компетентност на органа при издаването на оспорения акт, настоящия съдебен състав счита, че следва да обяви неговата нищожност. Така постановеното решение е необосновано и материално незаконосъобразно при следните съображения: В решението първоинстанционният съд от една страна приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, а от друга приема че административният акт е нищожен поради липса на материална и времева компетентност, което е равнозначно на липса на мотиви в обжалваното решение. В мотивната част на решението си първоинстанционният съд е приел, че тримесечният преклузивен срок по чл. 102, ал. 2 АПК е изтекъл. Дори това обстоятелство да е налице, то това би довело до унищожаемост на оспорената заповед, но не й до нейната нищожност. Настоящият съдебен състав намира, че именно главният архитект е материално компетентният орган, както и че тримесечният срок по чл. 102, ал. 2 АПК е спазен при следните съображения. В случая компетентността на ограна е определена в закона- чл. 177, ал.3 ЗУТ, поради което заповедта не е нищожна поради липса на компетентност. От доказателствата по делото се установява, че разрешението за строеж 43/02.06.2010 г.-" Преустройство на магазин 1 в кафе-бар" на главния архитект на район Средец - СО е отменено със заповед ДК-10-ЮЗР-22/18.03.2019 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, която е обжалвана пред АССГ. С решение 2561/18.05.2020 г. по адм. д. 5135/2019 г. по описа на АССГ жалбата е отхвърлена. Решението на АССГ е оставено в сила с решение 8399/12.07.2021 г. по адм. д. 11194/2020 г. по описа на ВАС. Като компетентния орган да постанови заповед със съдържание като оспорваната главният архитект е уведомен с писмо САГ21-ТКОО-1491-7/17.01.2022 г. на началника на ДНСК за посочените обстоятелства-отмяната на разрешението за строеж, което писмо е адресирано именно до главния архитект на Столична община. Настоящата инстанция не споделя доводите на съда, че уведомяването на главния архитект е станало с писмо, изпратеното му от район Средец - СО, входирано на 19.10.2021 г. Това писмо е от кмета на район "Средец", което обаче писмо не е адресирано до главния архитект на Столична община като компетентен орган, а до арх. Р. Михайлова, директор на Дирекция "ОСК". След като главният архитект като компетентният орган е уведомен на 17.01.2022 г., то тримесечният срок към датата на издаване на обжалваната заповед не е изтекъл. Както се посочи по-горе, спазването на срока е въпрос на законосъобразност на обжалвания административен акт, а не на неговата валидност. Настоящата инстанция намира, че неправилно решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 103 АПК. В конкретния казус няма законова пречка компетентният орган да инкорпорира в една заповед както отмяната на удостоверението за въвеждане в експоатация, възобновяването на производството на някое от основанията по чл. 99 АПК и постановяването на новия административен акт-отказването на издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация. По принцип с отмяната на акта, при наличие на някое от основанията по чл. 99 АПК следва и възобновяването на производството. Възобновяването на производството не се постановява с подлежащ на самостоятелно обжалване административен акт, а е последица от отмяната и няма процесуална пречка възобновяването на производството да бъде оповестено с отделна разпоредителна част. Възобновеното производство завършва с издаване на нов акт от съответния вид или с отказ да бъде издаден такъв акт. Инкорпорирането на три диспозитива- отмяна на акт на някое от основанията по чл. 99 АПК, възобновяването на производството и отказ да се издаде същия по вид акт като отменения не представлява нарушение на административнопроизводствените правила, а напротив-завършен цикъл на производство по възобновяване. Поради това оспореният акт не страда от порока допуснати съществени процедурни нарушения. Както се посочи по-горе, обстоятелствата по отмяната на издаденото разрешение за строеж са мотивирали административният орган да приеме, че са налице предпоставките на чл. 99, т. 4 АПК за възобновяване на производството по издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация. В обжалваното решение съдът не е изложил изобщо мотиви относно материалната законосъобразност на акта с оглед посоченото основание за възобновяване по чл. 99, т. 4 АПК. Поради това и след като се установи, че обжалваната заповед е валиден административен акт, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане с оглед дължимостта от първоинстанционния съд на установявания на законосъобразността на акта с оглед посоченото в него основание по чл. 99, т. 4 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,