Решение № 4725 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16014/2013 г.

Решение № 4725 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16014/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Шабан Реджеп Кальор от с. Брезница, община гр. Гоце Делчев, срещу решение № 1644/9.10.2013 г., постановено по адм. д. № 464/2013 г. на Административен съд - гр. Благоевград, като в нея се развиват оплаквания за неправилност на решението, постановено в нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната от него Заповед № ДК-02-ЮЗР-268/8.08.2012 г. на н-к РДНСК, Югозападен район. Ответникът, н-к РДНСК, Югозападен район, не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Благоевград, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Шабан Реджеп Кальор срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-268/8.08.2012 г., издадена от н-к РДНСК, Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "масивен гараж", находящ се в УПИ XVIII-12, кв. 77 по плана на с. Брезница, община гр. Гоце Делчев. За да постанови решението си, съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без строителни книжа от жалбоподателя, който правилно е посочен като адресат на заповедта. Решението е правилно, постановено е след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда на жалбата на Шабан Реджеп Кальор срещу процесната заповед, като при новото разглеждане жалбоподателят не е посочил нови доказателства по предявената от него жалба и твърдяните факти. По делото безспорно е установено, че процесният незаконен гараж е изграден от жалбоподателя през м. април 2003 г., без строителни книжа - разрешение за строеж и одобрени проекти, които факти не се оспорват от него. Твърдението му, че гаражът е изпълнен на регулационната линия с УПИ ХIХ-11 не се установява по делото, а е установено безспорно, че същият навлиза в УПИ ХIХ-11, съгласно действуващия регулационен план, както и не се установява твърдението му, че строежът е извършил със съгласието на собствениците на съседния УПИ, за което е било необходимо писмено съгласие с нотариална заверка на подписите. По делото е установено също така, че през м. май 2008 г. жалбоподателят и съпругата му са дарили сина си с УПИ ХVIII-12, ведно със изградените върху него жилищна сграда и процесния гараж. В последствие узаконяването на гаража с акт на главния архитект на общината от 4.12.2008 г., по заявление от Шабан Шабан Кальор от 2.12.2008 г. на негово име, е отменен, тъй като е издаден без налична законова процедура за това. При така установените правнорелевантни и относими за спора факти и обстоятелства, касаещи законосъобразността на заповедта, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано първоинстанционният съд е приел, че извършителят на незаконния строеж може да бъде адресат на заповедта и законосъобразно е насочена спрямо него. Обосновано и в съответствие на материалния закон е прието, че се касае за установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, който не съответствува на действуващия ПУП и е изпълнен без строителни книжа, както и че с оглед годината на строителството не са приложими разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ за признаване на режим на търпимост, поради което подлежи на премахване. Като се има предвид изложеното решението е правилно, валидно и допустимо, не са налице отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК