Решение № 830 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2649/2008 г.
ВКСII гражданско отделение30.12.2009 г.докладчик Бойка Ташева
Диспозитив
ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд, IV-В отделение, от 18.III.2008 г. по гр. д. № 2280/2007 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 830 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2649/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С като процесуален представител на А. П. Т. и М. П. Т., и двете от Република Италия, срещу въззивното решение на Софийския градски съд, постановено на 18.III.2008 г. по гр. д. № 2280/2007 г., касационно обжалване на което е допуснато с определение от 26.ХI.2008 г. на ВКС, състав на бившето II ГО, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по процесуалноправен въпрос - за недопускане на още един свидетел за установяване на твърдяно от касаторите обстоятелство. Ответниците по касационната жалба Л. Н. Й., И. Н. Г. и Н. Н. Г., и тримата от София, са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че разгледана по същество, касационната жалба е основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на СРС от 24.IV.2007 г. по гр. д. № 7913/2005 г., с което са отхвърлени предявените от А. Т. и М. Т. срещу Л. Й., И. Г. и Н. Г. искове за делба на апартамент, находящ се в София, заедно с избено и таванско помещения и със съответните идеални части от мястото и от портиерско помещение в таванския етаж, и в тежест на ищците са присъдени разноски на противните страни и държавни такси. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните са наследници на Ефросина Ц., починала на 09.ХII.1973 г., оставила две дъщери Б. М. Ц., починала през 1986 г. и оставила наследници по закон ответниците по делото, и С. Ц. Т., починала през 1988 г. и оставила за наследници по закон дъщерите си - ищците. През 1946 г. Ефросина Ц. придобила чрез покупко-продажба процесният недвижим имот, предмет на нот. акт № 105/12.VI. 1946 г. С нот. акт № 185/13.IХ.1974 г. Бонка Ц. дарила на дъщеря си Л. Г. останалият й в наследство имот. Според удостоверение № 43405/16.VII.1974 г. на СРС С. Т. направила изявление, че се отказва от наследството, останало от майка й Ефросина, който отказ е вписан в специалната книга в съда под № 77/1974 г. Прието е, че с показанията на свидетелите П ищците не са установили твърдението си, че С. Т. е предприела действия, обуславящи извод, че е приела наследството преди отказа от него. При това положение изключителен собственик на процесния имот е Л. Й., поради което исковете за делбата му са неоснователни. В съдебно заседание на 12.III.2008 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на ищците за допускане на още един свидетел за твърдяното обстоятелство, мотивирайки се с това, че пред първата инстанция са изслушани свидетели за същите обстоятелства. Касационната жалба срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложени са съображения, че изводите на съда не са в съответствие с данните, събрани чрез показанията на свидетелите, както и че не е уважено искането на ищците за допускане на още един свидетел за установяване на твърдяното обстоятелство. Решението е неправилно. То е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът не е допуснал още един свидетел на ищците, мотивирайки отказът си само с обстоятелството, че пред първоинстанционния съд са били допуснати двама свидетели за същите обстоятелства. В процесуалния закон /чл. 129, ал. 2 от ГПК (отм.) е предвидено, че съдът може да допусне само някои от посочените от страната свидетели за установяване на едно и също обстоятелство, но и че останалите сочени свидетели се допускат, ако призованите не установят спорното обстоятелство, както е в разглеждания случай. Като не е съобразил посочената разпоредба, въззивният съд е приложил неправилно процесуалния закон, което е довело до съмнение в приетата за установена от него фактическа обстановка по спора, респективно до пречка за осъществяване на касационен контрол за правилността и на правните му изводи. При това положение атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав с допускане изслушването на свидетел на ищците с произнасяне и по претендираните от ответниците разноски за водене на делото пред касационната инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,