Решение № 265 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1420/2008 г.

Решение № 265 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1420/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Н. Т. П. чрез пълномощник адв. И от ВТАК против решение № 505 от 10.01.08 г. по гр. дело № 324/07 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с което е оставено в сила решение № 22 от 14.02.07 г. по гр. дело № 1095/04 г. на Горнооряховския районен съд. С него са обявени за нищожни пълномощно рег. № 66 от 15.05.95 г. на Кметство с. Първомайци и договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № *, том III, н. дело № 1605/95 г. на РС, Горна Оряховица по искове, предявени от З. Т. П. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и исковете - отхвърлени. В хода на процеса пред настоящата инстанция касаторът е починал и на основание чл. 120 от ГПК (отм.)на негово място са конституирани наследниците му Г. М. П. - съпруга, Т. Н. П. - син и М. Н. П. - син. Г. П. чрез пълномощника си адв. Б поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Подробни съображения излага в писмена защита. Ответникът по касационната жалба З. П. моли въззивното решение да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че през 1963 г. бащата на страните Т. Н. П. на основание на обстоятелствена проверка бил признат за собственик на дворно място от 1262 кв. м, находящо се в с. П. с построените в него жилищна сграда, стопански постройки и трайни насаждения, съставляващо парцел **** от кв. 23 по регулационния план на селото, за което бил съставен нот. акт № */1963 г. С пълномощно с нотариална заверка на подписите, рег. № 66 от 15.05.1995 г. на кметство с. П. упълномощил адв. П да прехвърли описания имот на сина му Н. П. срещу задължение за издръжка и гледане. Тъй като не бил добре здравословно Т. П. не е бил в състояние да се яви лично с пълномощното в кметството, поради което на 15.05.95 г. синът му Н. се обърнал към кмета и поискал да се извърши нотариална заверка на подписа върху пълномощното в дома му. Поради заетост кметът не посетил лично упълномощителя, а изпратил служителката от кметството св. Г да изпълни вместо него действията по удостоверяване на подписа върху пълномощното, без изрично да е упълномощена с писмен акт за извършване на тази дейност. След като упълномощителят положил подписа си върху пълномощното пред св. П, същата го отнесла в кметството, където кметът извършил нотариалната заверка и пълномощното било изведено в регистъра за нотариалните удостоверявания под № 66 от 15.05.1995 г. С нот. акт № */95 г. процесният имот бил прехвърлен от Т. П. на Н. П. срещу задължение за издръжка и гледане. На 20.03.00 г. упълномощителят починал и оставил за свои законни наследници синовете си и съпругата си А. П. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че писменото пълномощно, с което Т. П. е овластил адв. П с посочените в него права е недействително поради липса на изискуемата се от чл. 37 от ЗЗД форма за валидно упълномощаване за сключването на нотариален акт - писмена форма с нотариална заверка на подписа. В резултат на неспазването на изискуемата се от закона форма упълномощеното лице адв. П е лице без представителна власт, чиито действия не са валидирани до смъртта на упълномощителя Т. П. чрез потвърждаване на договора за издръжка и гледане и така висящата недействителност на договора се е трансформирала в абсолютна недействителност или нищожност Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Формираният във въззивното решение извод за основателност на предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е в съответствие със закона и доказателствата по делото. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че необосновано въззивният съд е направил извод, че при упълномощаването не е спазена изискуемата се от чл. 37 от ЗЗД форма, като се е позовал единствено на показанията на свидетелите С. Настоящата инстанция намира, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото. В тази своя дейност той е свободен да преценява убедителността на свидетелските показания и да реши на кои свидетели да се довери. Касационният съд може да контролира само начина на формирането, но не и съдържанието на вътрешното съдийско убеждение, като направи своя преценка на събраните доказателства. Отделен е въпросът, че в случая свидетелските показания се подкрепят от признанията на ответника Н пред районния съд в съдебно заседание на 20.11.06 г., в което е заявил, че пълномощното с рег. № 66 от 15.05.95 г. е подписано в дома на упълномощителя Т. П. в негово и на майка му присъствие и на Г. П., представляваща кметството. Не следва да се обсъждат оплакванията на касатора за недопустимост на решението, тъй като такива доводи няма в касационната жалба, а Върховният касационен съд се произнася само по заявените в жалбата основания. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 изр. 2 от ГПК (отм.) въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.