Решение № 15298 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10225/2009 г.

Решение № 15298 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10225/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния процес (АПК) във връзка с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ). Образувано е по касационна жалба на Георги Константинов Костадинов от гр. Варна срещу решение № 870 от 25.05.2009 г., постановено по адм. дело № 763/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против отказ рег. № 1641/03.02.2009 г. на началника на II-ро РУ на РУ на МВР - Варна за издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие за самохрана и охрана. Изложени са оплаквания за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на оспореното съдебно решение. Пред настоящата инстанция страните не се явяват и не се представляват, като ответният административен орган не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за нейната неоснователност. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Оспореният отказ е издаден по постъпилото в РУ на МВР с вх. № 114/26.01.2009 г. искане от Георги Константинов Костадинов да му бъде издадено разрешение за придобиване чрез закупуване и пренасяне на късо огнестрелно оръжие за самоохрана и охрана. В хода на административното производство - в анкетния лист, молителят е посочил, че огнестрелното оръжие му е необходимо във връзка с изпълняваната от него работа като охранител и въз основа на тази си трудова заетост е определил целите на притежаването му "основно за работа и за лична сигурност". Отказът на административния орган да издаде разрешението е основан на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ в хипотезата на недоказана необходимост от страна на физическо лице и се явява втори поред при наличие на влязъл в сила предходен отказ от 02.10.2007 г., издаден на същото основание. За да постанови обжалвания правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел, че същият е законосъобразен по основанията, визирани в чл. 146 от АПК, както и че е мотивиран с изрично посочване на основанието за отказ и с позоваване на доказателства, събрани служебно в административното производство. В частта относно спазването на материалния закон е изложил мотиви за недоказана пред административния орган необходимост от издаване на разрешението за самоохрана, а преследваната от молителя цел същото да бъде използвано при осъществяване на трудова дейност като охранител е преценил като неотносима към законосъобразността на обжалваната заповед. Касационният съд намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В чл. 5 от ЗКВВООБ е дефинирано притежаването на огнестрелно оръжие с две възможни цели: служебна - за охрана на собствеността или живота и здравето на личността (ал. 2) или гражданска - за самоотбрана (самоохрана) на физически лица и търговци (ал. 3). Във втория случай, съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, разрешението за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издава, а издаденото се отнема от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци, при недоказана или отпаднала необходимост. За издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие лицето следва да подаде искане по утвърден образец, в което да обоснове необходимостта от носене на оръжие за гражданска цел, а административният орган, от чиято компетентност е издаването на разрешението по чл. 16 от ЗКВВООБ, да извърши служебна проверка за наличието на такава необходимост и съответно да издаде или да откаже издаването на административен акт по чл. 7, ал. 1 от ЗКВВООБ. Правилен е изводът на съда, че обжалваната заповед е материално законосъобразна. Жалбоподателят е обосновал искането за издаване на разрешение за закупуване и носене на късо огнестрелно оръжие с необходимост от самоохрана и с оглед работата му като охранител, с което е предявил две самостоятелни основания за получаване на исканото разрешение - за служебна цел по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗКВВООБ във връзка с дейността му като охранител и за гражданска цел - за самоохраната му като физическо лице по смисъла на чл. 5, ал. 3 от същия закон. Условията, при които се издават разрешения за носене на огнестрелно оръжие за служебни цели, са различни и имат своята правна регламентация в отделен текст на подзаконовия нормативен акт - това е редът по чл. 40 от ППЗКВВООБ, докато за граждански цели е приложима разпоредбата на чл. 41 от ППЗКВВООБ. Предвид липсата на активна легитимация на молителя за иницииране на производство по чл. 40 от правилника, административният орган е основал отказа си на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ в хипотезата на недоказана необходимост от страна на физическо лице, кандидатстващо за разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси с цел самоотбрана и самоохрана. Този извод е направен предвид липсата на доказателства молителят, семейството или имуществото му да са били обект на посегателства или да има данни за бъдещи такива. Същият не е оборен с допустими доказателствени средства пред съда, при което жалбата законосъобразно е отхвърлена. Предвид заявената от касатора гражданска цел, каквато и единствено се поддържа в хода на цялото съдебно производство, представената пред настоящата инстанция заповед за прекратяване на трудовия му договор като охранител е неотносимо за спора доказателство. Неоснователно е и възражението за нарушено право на защита. Въпреки, че съдът не е обсъдил направеното от жалбоподателя оплакване, че непроведеното по реда на чл. 81 от АПК административно обжалване на отказа го е лишило от призната от закона възможност за защита, която сам е избрал, това не е основание за отмяна на постановеното решение. Освен това, настоящата инстанция счита, че с поддържането на жалбата пред АС - Варна и при липса на заявено възражение за препращане на спора за разглеждането му от по-горестоящия орган - директора на ОД на МВР - Варна, който де факто е бил сезиран от жалбоподателя, последният е изразил желанието си тя да бъде разгледана от съда. Поради изложените съображения, не са налице основания за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение