Решение № 8145 от 25.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5580/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу Решение 7241 от 02.03.2025 г. на Административен съд София - град по административно дело 10344/2024 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Общината срещу Решение РД-02-14-1747 от 20.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 2020 г., с което е отказано верифицирането на разходи в общ размер от 944 286,10 лв.

Касационният жалбоподател Столична община, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че съдът формално е пренесъл в мотивите на съдебното решение съдържанието на обжалвания административен акт, като в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК не е обсъдил всички представени по делото доказателства и възраженията на жалбоподателя.

Касаторът твърди, че при издаване на оспорвания административен акт не е спазена предвидената от закона форма, не са изложени правните и фактически основания за издаване на акта и е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Сочи, че е налице смесване на производството по отказ от верификация и определяне на финансова корекция.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира направените за двете инстанции разноски.

Касаторът се представлява от адв. Р. Йорданова Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 2020 г., счита същата за неоснователна.

Прави възражение по всеки от доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебното решение.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, следното:

На 16.02.2018 г. между Столична община и Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 2020 г. е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) РД-02-37-20 в размер на 41 220 994,00 лв. за изпълнение на проект Изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства от Централна градска част в град София".

На 15.01.2024 г. Столична община е подала искане за окончателно плащане по АДБФП РД-02-37-20.

С оспореното Решение РД-02-14-1747 от 20.09.2024 г. е постановен отказ за верифициране на разходи, отчетени в описаното по-горе искане за окончателно плащане, както следва:

1. в размер на 41 742,93 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) условия, във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, на основание чл. 23, ал. 5 във връзка с чл. 23, ал. 3 от сключения на 16.08.2018 г. АДБФП.

1. в размер на 93 381,80 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия, на основание чл. 84 във връзка е чл. 82, ал. 1, т. 5 от Общите условия към сключения на 16.02.2018 г. АДБФП.

1. в размер на 13 143,12 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и на основание чл. 23, ал. 5 във връзка с чл. 23, ал. 2 и чл. 22, ал. 2 от сключения АДБФП.

1. в размер на 18 122,16 лв., отчетени в описаното по-горе искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия и на основание чл. 84 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 3 от Общите условия към сключения на 16.02.2018 г. АДБФП.

1. в размер на 777 896,09 лв., отчетени в описаното по-горе искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и във връзка с чл. 32 от АДБФП.

Заявените разходи от 41 742,93 лв. с ДДС, описани в т. 1 на решението, са били предмет на Искане за междинно плащане, рег. 4 от 01.12.2022 г. по сключен АДБФП. По повод на това междинно искане е постановен отказ за верификация с Решение РД-02-036-798 от 04.07.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР, с което изрично е дадена възможност при представяне на допълнителни доказателства от страна на бенефициера, разходите за описаните по-горе СМР да бъдат поискани за възстановяване отново при следващо искане за плащане.

Заявените разходи в размер на 93 381,80 лв., описани в т. 2 на решението в нарочни таблица на стр. 5, 6, 7, 8 и 9 и на стр. 9 13 от решението са били предмет на Искане за междинно плащане, рег. 4 от 01.12.2022 г. Разходите са били приети за недопустими за верификация с Решение РД-02-036-798 от 04.07.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР, тъй като по отношение на тях е прието, че не са били извършени реално.

Претендирани са разходи в размер на 13 143,12 лв., основани на Фактура 4000000389 от 22.12.2023 г. на стойност 10 952.60 лв. на данъчната основа и ДДС 2 190.52 лв., направени по Договор BG16 RFOP001-1.001-0002-C01-S-06/13.07.2022 с изпълнител "Трейс груп холд" АД. При изпълнението на договора е извършена замяна на вложени материали в конкретни позиции от количествено-стойностните сметки, основана на Заповед 48/18.08.2022 г. от Заповедната книга. Най-общо проектантът е заменил предвидените по проект надземни пожарни хидранти с подземни пожарни хидранти. В тази връзка пред административния орган Столична Община е представила становище на Столична Дирекция "Пожарна безопасност и защита от населението" за съгласуване на направената замяна, Обяснителна записка от Проектанта и Схема на разположение на подземните хидранти. Въпреки дадените в рамките на административното производство указания, не е представена заменителна таблица с отразени количества на заменените пожарни хидранти и техните стойности, не е представен анализ на единичната цена, доказващ стойността на разходите за доставка и монтаж на новите пожарни хидранти при спазване на договорените елементи на ценообразуване.

Претендирани са за верификация и плащане разходи в размер на 18 122,16 лв., основани на четири фактури на обща стойност на данъчните основи 15 101,80 лв. и ДДС 3020,36 лв., направени по Договор BG16 RFOP001-1.001-0002-C01-S-06/13.07.2022 с изпълнител "Трейс груп холд" АД, по повод на извършена замяна на вложени материали в конкретни позиции от количествено-стойностните сметки, основана на Заповеди 38/05.08.2022 г. и 57/08.09.2022 г. от Заповедната книга.

Разходите са за шахти от готови бетонови елементи, описани подробно като стойности и дейности, за които се отнасят в нарочна таблица на стр. 16 и стр. 17 от решението. Предвидените по проект зидани кабелни шахти по няколко позиции са били заменени с шахти от готови бетонови елементи. По повод на извършената замяна, наред с друго, Столична Община е представила Констативен протокол от 03.11.2023 г., в който са посочени изпълнените бетонови монолитни шахти и се съдържат анализи на единични цени за изпълнение на единична и двойна шахти от готови бетонови елементи. Посочените в констативния протокол единични цени на шахти от готови бетонови елементи са по-ниски от цените на актуваните кабелни шахти.

Отказана е повторно верификация на заявени първоначално с Искане за междинно плащане 3 по Договор BG16 RFOP001-1.001-0002-С07 на суми, както следва: - сума в размер на 348 564,54 лв., представляващи остойностено евентуалното финансово влияние на твърдения за нарушения описани в регистрирани Сигнали 675 и 741, в размер съответно на 5% и 10% от отчетените и подлежащи на верификация разходи по Договор BG16 RFOP001-1.001-0002-C01-S-02/03.05.2018 г. с "Джи Пи груп" АД; - сума в размер на 429 331,55 лв., представляващи остойностено евентуалното финансово влияние на твърдения за нарушения описани в регистриран Сигнал 676, в размер на 10% от отчетените и подлежащи на верификация разходи по договор BG16 RFOP001-1.001-0002-C01-S-02/03.05.2018 г. с "Джи Пи груп" АД.

Неверифицираните суми са включени отново в Искане за плащане 4 (междинно), в което са извършени финансови корекции, определени върху допустимите разходи с натрупване (отчетени с ИМП 3 и ИМП 4) поради:

• установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/19/ЕФРР/664 от Регистъра на нередностите, на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ във връзка с Решение РД-02-36-325/12.03.2019 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 - 2020 в размер на 5% от допустимите разходи (8 273 823, 76 лв.) по Договор BG16 RFOP001-1.001-0002-C01-S-02 от 03.05.2018 г. с изпълнител "Джи Пи Груп" АД. Общата сума на извършената финансова корекция е в размер на 413 691,19 лв.

• установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/19/ЕФРР/663 от Регистъра на нередностите, на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ във връзка с Решение РД-02-36-326/12.03.2019 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 - 2020 в размер на 5% от допустимите разходи (3 305 462, 57 лв.) по Договор BG16 RFOP001-1. 0010002-C01-S-04 от 07.06.2018 г. с изпълнител "ПСТ Груп" ЕАД. Общата сума на извършената финансова корекция е в размер на 165 273,13 лв.

• установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/23/ЕФРР/1878 от Регистъра на нередностите, на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ във връзка с Решение РД-02-36-698/20.06.2023 г. на Ръководителя на УО на ОПРР 2014 - 2020 г. в размер на 20% от допустимите разходи (8 273 823,76 лв.) по Договор BG16 RFOP001-1. 0010002-C01-S-02 от 03.05.2018 г. с изпълнител "Джи Пи Груп" АД. С Решение РД-02-36-698/20.06.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 - 2020 е определена сума в размер на 522 846,81 лв., представляваща верифицирана и платена безвъзмездна финансова помощ по договора с изпълнител, която е възстановена доброволно от бенефициера. Сумата на извършената финансова корекция е в размер на 1 131 917,94 лв.

В хода на съдебното производство органът представя Заповед РД-02-14-525 от 23.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 2020 г.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен.

По т. 1 от акта, първоинстанционният съд сочи, че искането за окончателно плащане на сумата не се основава на нови обстоятелства и нови доказателства спрямо направеното вече искане за междинно плащане, което е било отхвърлено от административния орган.

По т. 2, съдът намира, че търсените разходи касаят дейности, за които вече от страна на административния орган е прието, че не са извършени, поради установени "надписвания" над реално извършените дейности и количества, т. е. по отношение на тях е постановен административен отказ, който не се основава на липса на документи и доказателства за осъществена дейност, а на установено разминаване на отчетеното с реално установеното като извършено. Доколко преценката на административния орган за нереалност на отчетените дейности и количества е била правилна, е предмет на законосъобразност на постановеното вече Решение РД02-036-798 от 04.07.2023 г., което е било оспорено по съдебен ред.

По т. 3, съдът приема, че нормата на чл. 23, ал. 2 от административния договор допуска промяна/замяна на определен вид материал в конкретна позиция от количествено-стойностните сметки, при строго определени предпоставки. Доколкото искането на бенефициера не е било съпроводено с документи, въз основа на които да се прецени доколко са били спазени условията от административния договор за допустимост на подобна замяна, то правилно исканите средства са преценени като недопустими за подпомагане и съответно е отказана верификация за тях на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ.

По т. 4 първоинстанционният съд сочи, че от представените документи от Столична Община по отношение на конкретните заменени материали се установява, че не са били изпълнени предпоставките на чл. 23, ал. 2 от административния договор и по конкретно условието, че единичната цена за съответната позиция остава същата или е по-ниска, от съответната цена по договора с изпълнителя. При тези установявания правилно е преценено, че претендираните разходи са недопустими за подпомагане и съответно е отказана верификация за тях на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ.

По т. 5 съдът счита, че предвид откритите производства за определяне на финансова корекция, правилно на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 64, ал. 1, предложение второ ЗУСЕФСУ разходите, описани по т. 5 не са верифицирани. Нормата на чл. 64, ал. 1 от закона изрично посочва, че в случай, че е започната процедура по администриране на нередност, съответния разход не се верифицира.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Решението е неправилно.

Основателни са доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В съответствие с чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда.

Обжалваното решение е издадено в нарушение на това изискване, тъй като изложените от съда мотиви са бланкетни, без да са обсъдени и анализирани посочените от органа фактически и правни основания, послужили за издаване на оспорвания административен акт и наведените от жалбоподателя подробни възражения по всяка една точка от оспорвания административен акт.

Обстоятелството, че сумите по т. 1 и т. 2 от акта са били включени в предходно искане за междинно плащане, по което е постановен отказ и който административен акт е бил предмет на съдебен контрол, не освобождава съда в настоящото производство от задължението да разгледа всички представени по делото доказателства, както и да изложи мотиви по посочените в акта правни и фактически основания за съответните отказани за верификация суми.

Лисват собствени мотиви на съда и по т. 3, 4 и 5 от оспорвания акт, като в мотивите на съдебното решение е възпроизведено пестеливо съдържанието на акта и не е обсъдено нито едно от направените от жалбоподателя възражения.

След като първоинстанционният съд не е разгледал фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден оспорваният в настоящото производството отказ за верифициране на суми, касационната инстанция не може за първи път да излага доводи в тази насока с оглед на забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Липсата на обосновани правни изводи на съда досежно посочените от административния орган основания за неизвършване на верификация на разходи, препятства възможността на съда да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички фактически и правни основания за издаване на акта, да обсъди всички доводи на страните, да обсъди приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях да извърши преценка за законосъобразността на акта. Ако за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, съдът следва да назначи вещо лице, което да отговори на поставените въпроси.

При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение