Решение № 4075 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10171/2013 г.

Решение № 4075 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10171/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите против решение № 1380 от 17.06.2013 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2915 по описа за 2012 г. на този съд. С обжалваното решение е постановена отмяна по жалба "М. Д. М. АГРО ГРУП" ООД, представлявано от управителя Михаил Вайцас на Ревизионен акт № 161200642 от 18.04.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 51785.98 лв, изменен с Решение № 984 от 7.08.2012 г. на Зам. Директора на Д " ОУИ" Пловдив с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, упълномощен със Заповед № ЗЦУ/100 от 20.01.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП. Касаторът твърди касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. По съображения, изложени в касационната жалба, се претендира отмяна на съдебното решение. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции Ответникът, жалба "М. Д. М. АГРО ГРУП" ООД, гр. Пловдив, в представено писмено възражение, мотивира становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение. Не претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура в подробно становище дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустими. Разгледана по същество е неоснователна. Касаторът обжалва решението на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен процесният РА досежно отказаното с него право на приспадане на данъчен кредит по шест фактури (фактура № 601/20.12.2010 г. на стойност 48750 лв. и ДДС 9750 лв.; фактура № 602/22.12.2010 г. на стойност 14300 лв. и ДДС 2860 лв.; фактура № 603/27.12.2010 г. на стойност 25577.72 лв. и ДДС 5115.54 лв.; фактура № 609/10.01.2011 г. на стойност 38304 лв. и ДДС 7660.80 лв.; фактура № 612/13.01.2011 г. на стойност 71790 лв. и ДДС 14358 лв. и фактура № 613/20.01.2011 г. на стойност 60208.20 лв. и ДДС 12041.64 лв.) от м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г., с предмет общо 725.84, т. царевица, издадени от "Пи Ел Си Маркетинг Фейшън" ООД За да отмени като незаконосъобразен РА, административният съд е приел, че същият е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, но е намерил РА за материално незаконосъобразен - постановен при неправилно прилагане на ЗДДС. Установил е, че изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между прекия доставчик и жалбоподателя са обосновани с установените различия по отношение на място, дата, време на предаване на процесните стоки за изпълнение на фактурираните от предходните доставчици доставки. От приложените по делото доказателства и от съдържащите се в самия РА констатации, съдът установява, че доставчикът е разполагал с кадрова и материална обезпеченост за извършване на доставките, процесните сделки са свързани с основната дейност на ООД, която е търговия със зърнени, маслодайни култури и фуражи. На основание чл. 24 от Закона за съхранение и търговия със зърно разполага с Удостоверение от 22.07.2009 г. на МЗХ. Съдът е намерил, че е установено прехвърляне правото на собственост върху стоките от доставчика на ревизираното дружество, което съставлява доставка на стока по смисъла на това понятие, вложено съответно в нормата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Те надлежно документирани с първични счетоводни документи и осчетоводени на база същите, съвпадащи с последваща реализация. По всяка една от тях данъкът е начислен при настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС, което води до извода за надлежно възникнало право на данъчен кредит за получателя и за неправилно постановения отказ на същото на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Позовал се е на заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), което е установило, че за процесните периоди -доставчикът "ПИ ЕЛ СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН" ООД е водил редовно счетоводството си, редовно е водено счетоводството и на ревизираното лице. Данъкът по процесните фактури е бил ефективно разчетен с бюджета и отказът му при получателя би нарушило принципът за данъчен неутралитет при облагане с ДДС. Съдът се е позовал и на практиката на Съда на Европейския съюз, като е заключил, че в конкретната хипотеза, относно доставките на царевица, данъчната администрация не доказва каквото и да е участие в данъчна измама от ревизираното дружество, не установява наличието на обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от прекия му доставчик или от предходни такива. При съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът е стигнал до крайния извод, че процесните фактури, удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, надлежно документирани с първични счетоводни документи и осчетоводени на база същите, по които е начислен правомерно данък, и които формират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Поради това е отменил обжалвания РА. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Наличието на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит пораждат това право само по отношение на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Затова при преценката на органа по приходите дали е възникнало за получателя по доставката спорното право, същият има правомощието да провери реално ли е осъществена доставката, т. е. дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателя да възникване правото на приспадане на данъчен кредит. В реда на изложеното следва да се посочи, че в закона няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 8 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от закона и е основание за непризнаване правото на данъчен кредит. От горното следва, че единственото основание, въз основа на което данъчният орган може да откаже признаване на данъчен кредит е да се докаже, че липсва реална доставка на стоката, по повод на която жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит по реда на чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 и 2 ЗДДС. В противоречие с предписанията на понастоящем действащия ЗДДС органите по приходите са обосновали изводите си въз основа на преобладаващ анализ на предходните, а не на преките доставки и това обстоятелство законосъобразно е съобразено от първостепенния съд. Наличието или липсата на доказателства единствено по отношение на предходните доставки е факт, който сам по себе си не може да бъде основание за отказване на данъчен кредит, като наред с това в конкретния случай според настоящата инстанция са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи съществуването на стоката и нейното предаване от прекия доставчик на данъчнозадълженото лице. Както бе посочено по-горе предмет на процесните фактури е царевица, което представлява родово определена вещ. Съгласно чл. 24, изречение второ от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Тази разпоредба е правилно тълкувана и приложена в процесния случай и съдът с оглед на събраните доказателства преценени в съвкупност - извършени плащания, надлежно осчетоводяване на фактурите при жалбоподателя и доставчика, последваща реализация на същите количества царевица, обосновават извод, че на датата на съставянето на фактурите се е стигнало до предаване на стоките и тяхното индивидуализиране - т. е. осъществено е прехвърляне на собствеността върху стоките по пряката доставка, съответно обективирано е извършването и приемането на услугите по всеки един първичен счетоводен документ. Доводите на касатора за разминавания в датите и местата на товарене на стоката в документите на прекия доставчик и предходните доставчици са обсъдени подробно в мотивите на обжалваното решение и правилно съдът е приел, че единствено въз основа на това разминаване не може да се направи извод за нереалност на доставките. Налице са безспорни доказателства за извършено плащане и счетоводно отразяване на стопанските операции, подкрепени от заключението на ССчЕ. Представени са инвойс-фактури и транспортни фактури, ЧМР, МПС с посочени номера за извършени доставки до гръцки контрагенти, налице е съответствие между стоките по процесните фактури и по фактурите за доставка към гръцките контрагенти, при последващата им реализация. От Приложение № 2 на ССчЕ, следва, че е налице съответствие между реализираните и получени от прекия доставчик-"ПИ ЕЛ СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН" ООД стоки. От заключението на ССчЕ, която не е оспорена от страните и се установява, че "М. Д. М. АГРО ГРУП" ООД е разполагал със стоките от момента на натоварването им на транспортните средства, стоките са закупени от "ПИ ЕЛ СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН" ООД, съгласно фактури и приемо-предавателни протоколи, посочени в Приложение 1. Стоките са фактурирани на гръцките контрагенти, платени са от тях по банков път и са получени. Съответствието между процесните фактури, фактурите за доставка към гръцките контрагенти, фактурите за транспорт, международните товарителници и потвържденията е посочено в Приложение 2. Счетоводството на дружеството е водено редовно, стопанските операции са надлежно документирани и точно отразени в съответните счетоводни и данъчни регистри. В тази връзка, неоснователно е твърдението на касатора, че последващата реализация на стоките е ирелевантна, поради което от заключението на вещото лице по проведената ССчЕ не опровергава извода, че доставките не са реално осъществени. При изграждане на своите изводи за реалност на доставките по процесните фактури решаващият съд не се е позовал единствено и само на заключението на експертизата, а при спазване на разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е обсъдил всички обстоятелства по делото. Въз основа на систематичен цялостен анализ на събраните преки и косвени доказателства първоинстанционният съд правилно е заключил, че са налице доказателства за реално извършени доставки на царевица, респ. за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Наведените в касационната жалба доводи по никакъв начин не могат да обосноват извод, различен от направения от първостепенния съд. От събраните доказателства безспорно се удостоверява извършването на доставките -предаване, транспорт, последващото реализиране на стоките, както и осчетоводяването и разплащането. Отказът на органа по приходите да признае на ""М. Д. М. АГРО ГРУП" ООД право да приспадне данъчен кредит, поради това, че са налице разминавания в някои от датите на представените от прекия доставчик и тези от предходните му доставчици документи за предаване на стоката противоречи на изискванията на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11, според което не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материално правни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Съгласно регламентацията на понастоящем действащия ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., ирелевантно е изследването на поведението на предходни доставчици, респективно за произход на стоката. Като се позовал на цитираното решение и на друга практика на СЕС, първоинстанционният съд правилно е стигнал до извод, че правото на данъчен кредит по процесните фактури е било отказано незаконосъобразно и е отменил РА. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Предвид изхода на спора и липсата на искане за разноски от страна на ответника по касация такива не следва да се присъждат за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,