Решение № 9365 от 3.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2416/2021 г.

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/B/08). С процесния АУПДВ на Г. Бабев и М. Дамянова Бабева е установено подлежащо на възстановяване солидарно публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, в размер на 108 544.32 лв., от които установен размер на задължението - 72 456 лв. и лихва - 36 088.32 лв. за периода от датата на предоставяне на помощта (21.01.2009 г.) до датата на издаване на акта (21.07.2020 г.). Съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и със съдържание, съответстващо на чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването му. Приел е, че административният акт е издаден въз основа на производство, проведено във връзка с постановено и влязло в сила Решение на Европейската Комисия C

6207 final от 5.09.2014г., относно схема за помощ SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Съдът е установил, че посоченото Решение на ЕК е постановено във връзка с констатирано нарушение на чл.108, § 3 от Договора за функциониране на Европейския Съюз /ДФЕС/, изразяващо се в неизпълнение на задължението на РБългария, като държава-членка да уведоми ЕК /неспазване на процедурата по нотификация/, във връзка с предоставянето на държавна помощ, конкретно несъвместимо с вътрешния пазар, по смисъла на чл. 108, § 3 от ДФЕС и в нарушение на чл. 107 от ДФЕС, предоставяне от страна на Република България на фактическа възможност за осъществяването на определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между държавата, като техен собственик и частноправни субекти. Установил е, че в конкретния случай, с Договор за замяна 27/21.01.2009г. вписан в СВ-АВ, гр. Тетевен, между Държавната агенция по горите и съпрузите Г. Бабев и М. Дамянова Бабева, е осъществена замяна на имот, държавна собственост 36 492 дка, гори и земи от ДГФ, в землището на гр. Добринище, община Банско, идентификатор 21498.328.15, срещу прехвърлените в полза на държавата имоти, с площ 101.800 дка, собственост на съпрузите, идентифицирани по вид, площ и идентификационен номер в чл. 2 от договора. В договора, е посочена стойност /административна стойност/ на имота, заменен от държавата 203 195.00 лв. съгласно Удостоверение за оценка 1227/20.10.2008г. на РКО към Регионално управление на горите, гр. Благоевград и стойност на заменените от Г. Бабев и М. Дамянова Бабева имоти 211 391.00 лв., съгласно подробно обективирани в договора, удостоверения за оценки. Съгласно чл.5 от договора, изрично е удостоверено, че държавния имот, е с по-ниска стойност, на основание чл. 15б, ал.6 от ЗГ, като държавата не дължи заплащане на разликата до по-високата стойност, като всички разноски по сделката са за сметка на заменителите-физически лица. Съдът не е възприел възражението на адресатите на акта за неговата нищожност поради липса на компетентност на издаващия орган, като се е мотивирал, че съгласно чл. 33, във вр. чл.8 и чл.10 от ЗДП ДВ, бр. 85 от 24.10.2017г., приложим към датата на издаването на оспорения АУПДВ, специална компетентност по отношение на държавните помощи, в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ е предоставена на Министъра на Земеделието, храните и горите, който е и издател на акта. За да уважи жалбата на лицата, съдът е анализирал приложимите национални норми от ЗДП в контекста на мотивите на Решение C

6207 final от 5.09.2014г. на ЕК и е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на приета методология или вътрешно-нормативен акт, определящ метод за оценка и определяне размера на възможната предоставена държавна помощ, както и липсата на акт, обосноваващ, наличието на неправомерно предоставена помощ. До този извод е стигнал след констатация, че за определяне реалните пазарни цени в административното производство са изготвени 2 бр. оценителски доклади от оценител, определен по реда на ЗОП, като съдът е приел, че процедурата и изборът по ЗОП, са проведени на валидно правно основание и са законосъобразни. Съдът не е кредитирал като доказателство представената от административния орган Методика за определяне на размера на несъвместимата държавна помощ, която е възприел като заверен за вярност депозиран по делото лист, като е посочил, че представеното не отговаря на императивните изисквания на закона за документ, а методиката, която РБългария ще прилага, в конкретната процедура по възстановяване на неправомерно предоставена помощ, следва да бъде приета под формата на валиден вътрешнонормативен акт. Съдът е приел, че Решение на ЕК C

6207 final/ 5.09.2014г. не определя конкретна методика, а само възможна отправна точка, като същевременно задължава българската държава да определи и приеме чрез компетентния орган Министър на земеделието, храните и горите, конкретна методика, съобразно различните хипотези по съображения (172)-

или съображение

на Решение на ЕК C

6207 final/ 5.09.2014г. за оценка на административна стойност, определяне на конкретен размер на несъвместима държавна стойност и съответно за извършване на самата оценката. Доколкото по делото не са представени данни и доказателства, установяващи приемането и прилагането на методи и процедури, одобрени от националния компетентен оран в горния смисъл, а в оспорения акт е определена, в табличен вид и при липса на правни основания, стойност на подлежаща на възстановяване неправомерно предоставена държавна помощ, то актът е постановен в нарушение на производството по чл. 38-39 ЗДП и е незаконосъобразен на това основание. В заключение е достигнал до извод за незаконосъобразност на акта на основание чл. 146, ал. 3 АПК. В мотивите за пълнота на изложението, по съображения за изтекла абсолютна погасителна давност, липса на доказателства за идентифициране на конкретните лица като бенефициер по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора за ДФЕС и противоречие на акта с основополагащи принципи на общностното, националното и международното административно право, съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на акта поради противоречие с материалния закон и целите на закона чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Съдът е констатирал, че в противоречие с материалния закон, административният орган не е извършил предварителна проверка и не е събрал доказателства за идентифициране на конкретните лица като бенефициер по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора за ДФЕС, като е приел, че извършването на процесната сделка за замяна в периода от 1.01.2007 г. до 27.01.2009 г. определен, в Решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 г., не е достатъчно основание само по себе си за издаването на акта. Посочил е, че не е изследван въпроса и не са представени доказателства за извършването на стопанска дейност, по отношение на конкретния имот - предмет на сделката за замяна и конкретния частноправен субект, обосноваващ качеството на бенефициер, във вр. чл. 1-3 от Решението на ЕК. Съдът е уважил и направеното от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност по чл.171, ал. 2 ДОПК към момента на издаване на оспорения административен акт. В мотивите си съдът е посочил, че решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 г. е издадено в рамките на 10 годишният давностен срок по чл. 15 от Регламент (ЕО) 659/99, отм. считано от 13.10.2015 г., с Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 г., но действащ към момента на упражняване на правомощията на ЕК по чл. 108, ал. 3 ДФЕС. Приел е, че в производството по чл. 38, ал. 3 ЗДП са приложими нормите на националното право. В тази връзка е посочил, че вземането, предмет на установяване с оспорения акт е публично и възниква по силата на специалния закон ЗДП към дата на сключване на договора за замяна 21.01.2009 г. Преценена от този начален момент, 10годишната абсолютната давност за принудително събиране на публичното вземане е изтекла на 20.01.2020 г. на основание чл. 171, ал.2 ДОПК във връзка с чл. 38, ал. 4 от ЗДП и вземането е погасено на основание чл. 168, т. 3 ДОПК. Съдът е приел за основателни възраженията за противоречие на издадения АУПДВ с целта на закона, проявяващо се като противоречие с основополагащи принципи на общностното, националното и международното административно право. Постановеното решение е неправилно. Спор по фактите между страните не е формиран и същите са правилно възприети от съда. Установено е, че с Договор за замяна 27/21.01.2009 г. вписан в СВ-АВ, гр. Тетевен, между Държавната агенция по горите и съпрузите Г. Бабев и М. Дамянова Бабева, е осъществена замяна на имот, държавна собственост 36 492 дка, гори и земи от ДГФ, в землището на гр. Добринище, община Банско, идентификатор 21498.328.15, срещу прехвърлените в полза на държавата имоти, с площ 101.800 дка, собственост на съпрузите, идентифицирани по вид, площ и идентификационен номер в чл. 2 от договора. В договора, е посочена стойност /административна стойност/ на имота, заменен от държавата 203 195.00 лв. съгласно Удостоверение за оценка 1227/20.10.2008г. на РКО към Регионално управление на горите, гр. Благоевград и стойност на заменените от Г. Бабев и М. Дамянова Бабева имоти 211 391.00 лв., съгласно подробно обективирани в договора, удостоверения за оценки. Съгласно чл.5 от договора, изрично е удостоверено, че държавния имот, е с по-ниска стойност, на основание чл. 15б, ал.6 от ЗГ, като държавата не дължи заплащане на разликата до по-високата стойност, като всички разноски по сделката са за сметка на заменителите-физически лица. Така извършената сделка попада в периода, обхванат от Решение на Европейската Комисия C

6207 final от 5.09.2014г., относно схема за помощ SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Същото е издадено на основание чл. 108, пар. 2, първа алинея ДФЕС и в своя чл. 1 установява, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 г. 27 януари 2009 г., е неправомерно приведена от Република България в действие в нарушение на чл. 108, пар. 3 ДФЕС /Комисията не е била информирана от държавата за плановете й да извърши посочените сделки/ и несъвместима с вътрешния пазар. Решението на ЕК не е обжалвано пред Общия съд на ЕС, като отказът за обжалване се основава на решение на МС от 05.11.2014 г. и е влязло в сила. Съгласно чл. 14, пар. 1 и пар. 3 от действащия към влизане в сила на решението на ЕК Регламент (EО) 659/1999 когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя. Без това да накърнява разпореждане на Съда на Европейските общности съгласно член 185 от Договора, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. В решението на ЕК не са индивидуализирани получателите на помощта и размерът на помощта, която трябва да се възстанови. Поради това в чл. 6 от същото е разпоредено в срок от 4 месеца от уведомяването за настоящото решение Република България да представи информация за наименованието на частната страна, т.е. на бенефициера, и причините, поради които тя счита или не счита тази страна за предприятие; административните и пазарните цени за частните и държавните горски парцели, които са заменени. Именно в този случай е приложима процедурата за издаване на АУПДВ, регламентирана в чл. 38 и чл. 39 ЗДП, съгласно чл. 38, ал. 3 ЗДП, на което основание, както е посочил и съдът, е издаден оспорения в настоящето производство АУПДВ. Правилно е приел административният съд, че спорният акт е издаден от компетентен орган в качеството му на администратор на държавната помощ съгласно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 11 ЗДП. В контекста на изложеното, следва да бъде посочено, че доводите на ответната страна, изложение в депозирания отговор на касационната жалба и в съдебното заседание в обратен смисъл, са неоснователни. Мотивите на съда по въпроса за компетентността на органа са правилни и достатъчно подробни и се споделят от настоящият съдебен състав, който на основание чл. 221, ал. 2 , изр. последно АПК препраща към тях. Касационната инстанция намира за неправилен основният мотив на съда за незаконосъобразност на акта поради липса на нарочна методология и вътрешно-нормативен акт на компетентния орган за определяне на размера на несъвместимата и подлежаща на възстановяване държавна помощ.