Решение № 13883 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10768/2010 г.

Решение № 13883 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10768/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Иван Драганов Иванов, от гр. Разград, е подал искане за отмяна на влязло в сила определение № 6480/17.05.2010 г., постановено по адм. д. № 2291/2010 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила определение № 9 от 22.01.2010 г. по адм. д. № 181/2009 г. на Административен съд - Разград за прекратяване на производството по делото поради просрочие на предявената жалба. От изложените в искането за отмяна и допълнително представеното становище от 30.07.2010 г. твърдения и поддържаните на тяхна база доводи, се извеждат основания по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК за отмяна на описания съдебен акт. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ, гр. Разград, не се представлява и не ангажира становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото, намира следното: С определение № 6480/17.05.2010 г., постановено по адм. д. № 2291/2010 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, е оставено в сила определение № 9 от 22.01.2010 г. по адм. д. № 181/2009 г. на Административен съд - Разград, с което е оставена без разглеждане жалбата на Иван Драганов Иванов против писмо изх. № 94 Й-204-7939/1 от 11.09.2009 г., издадено от Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Разград и от началник сектор "КР на ДОО" в ТП на НОИ, гр. Разград, обективиращо отказ за заверяване на осигурителната му книжка. Мотивите на съдилищата да откажат да удовлетворят искането на жалбоподателя за произнасяне по същество на правния спор за законосъобразността на цитирания административен акт (Арг.: чл. 21, ал. 3 АПК, вр. с чл. 118 , вр. с чл. 117, ал. 1, т. 1 КСО) са свързани с обстоятелството, че жалбата е подадена след изтичане на срока по чл. 145, ал. 1, във вр. с чл. 140, ал. 1 АПК, поради което е процесуално недопустима като просрочена. В искането се отмяна се твърди, че писмо изх. № 94 Й-204-7939/1 от 11.09.2009 г. не е подписано от органа, посочен като негов издател, както и че съдебният акт на Върховният административен съд е постановен въз основа на този подправен документ. Към искането се прилагат писмени доказателства, представени още с жалбата пред Административен съд - Разград. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото. Писмените доказателства, на които се основава искането - писма изх. № 94- Й-204-7939/1 от 11.09.2009 г., 94-Й-204-1721/1 от 10.06.2008 г. на ТП на НОИ, Разград, граждански договор за услуги от 25.03.1994 г., служебна бележка от 20.02.2008 г. на "Астарта финис" ООД и удостоверение № 37/1.04.1996 г. на "Персейл ойл" АД, Разград, не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, т. к. са създадени преди приключването на устните състезания по делото, по което е постановено касационното определение и са приобщени към доказателствения материал в производството пред Административен съд - Разград. Същите не установява юридически факти, относими към спора - предмет на определението, поради което не могат да служат за целите на отмяната и не представляват основание за отмяна. Твърдението на Иванов, че оспореният отказ е постановен от некомпетентен издател, не е било предмет на спора по приключилото дело и не е коментирано от съдебните състави. Поради това основание за отмяна не може да бъде нито това обстоятелство, нито доказателствата за него. То би могло да послужи единствено за провеждане на съдебно производство по реда на чл. 149, ал. 5, вр. с чл. 145, ал. 1 АПК, но е неотносимо към извода за просрочие на жалбата при липса на надлежно релевирано искане за прогласяване нищожността на оспорения с нея отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК може да се иска отмяна, когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В тази хипотеза установяването на посочените основания следва да стане с влязла в сила присъда или влязло в сила решение, каквито не са представени. В искането на Иван Драганов Иванов не се навеждат фактически обстоятелства, които да сочат на наличието на някоя от визираните в текста хипотези, липсват и доказателства, от които да се направи извод за постановяване на определението въз основа на документ, признат за подправен по предвидения в закона ред, респ. за основаването му на отменен акт на съд или друг държавен орган. В контекста на нормативното предписание, изложените в искането на Иван Драганов Иванов оплаквания не обосновават отменително основание по отношение второинстанционното определение на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определението на Административен съд - Разград за прекратяване на производството поради просрочие на жалбата срещу писмо изх. № 94 Й-204-7939/1 от 11.09.2009 г., издадено от Директора на ТП на НОИ, гр. Разград и от началник сектор "КР на ДОО" в ТП на НОИ, гр. Разград. С оглед изложеното искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,