Решение № 4238 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10711/2013 г.

Решение № 4238 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10711/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Славин Андреев Желев, чрез процесуалния му представител адв. Светлин Николаев Тодоров, против решение № 1618 от 20.05.2013 г. по адм. дело № 650 от 2013 г. по описа на Административния съд - Варна. В жалбата излага доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдът е тълкувал стеснително разпоредбата чл. 76, ал. 4 от ЗГР, с което е ограничил възможностите на гражданите да се ползват от административния ред за защита на своите права. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) посочва елементите на понятието "дата" на смъртта, но не дава легална дефиниция на същото. На изложените основания иска да бъде отменено решението, както и обжалваната заповед на кмета на район "Владислав Варненчик" - община Варна. Ответникът по жалбата кмет на район "Владислав Варненчик" - община Варна, редовно призован, не се представлява. След даване ход на делото по същество представя писмено становище с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Елеф Еюбова Хасанова, редовно призована, се представлява от адв. Есен Фикри. Оспорва касационната жалба. Счита, че касационният жалбоподател няма правен интерес от воденето на това производство, поради факта, че той е причинил смъртта на Рабие Желева, макар и по непредпазливост. Счита, че разпоредбата на чл. 9 от Закона за наследството признава съпруга за наследник само в случаите на естествена смърт и когато преживелият съпруг няма намеса в настъпването на смъртта. В случай че съдът не споделя това становище, прави искане да бъде сезиран Конституционният съд на Република България относно противоконституционността на разпоредбата на чл. 3, б. "а" от ЗН в частта "умишлено". Правото на наследяване на преживелия съпруг в случаите, когато е причинил смъртта на съпруга си противоречи на представите за справедливост и на принципа - никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 76, ал. 4 от ЗГР. Разпоредбата допуска да се извършват вписвания в актовете за гражданско състояние при две кумулативни предпоставки: да са налице официални документи, удостоверяващи промяната, и вписването им да не променя по същество смисъла на съставения акт. В случая не се иска вписване или поправка поради пропуск, а допълване на вече вписани обстоятелства относно датата на смъртта. Исканата промяна може да бъде извършена само по реда на общото исково производство. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Варна, е отхвърлил жалбата на Славин Андреев Желев от гр. Варна срещу заповед № 004 от 16.01.2013 г. на кмета на район "Владислав Варненчик" - община Варна, с която е отказано вписване/допълване по административен ред на реквизита "час на смъртта" 15.33 в акт за смърт № 0204 от 9.07.2012 г. на съпругата му Рабие Фикри Желева. Посочил е в мотивите на решението, че разпоредбата на чл. 76, ал. 4 от ЗГР въвежда изчерпателно посочени ограничения на вписванията и допълванията в актовете за гражданско състояние, които не могат да бъдат предмет на промяна по административен ред. Това се отнася до всеки един от елементите, включени в характеристиката на "дата на смъртта", съгласно чл. 60, т. 3 от ЗГР. Административният съд е постановил своя съдебен акт в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. Изводите му се възприемат напълно от настоящата касационна инстанция. Не е спорно по делото, че на 8.07.2012 г. Славин Андреев Желев е причинил по непредпазливост в резултат на ПТП смъртта на съпругата си Рабие Желева и на дъщеря си Селин Желева. В акта за смърт на Рабие Фикри Желева не са вписани час и минути на смъртта. Съгласно чл. 76, ал. 4 от ЗГР по административен ред не могат да се променят името на титуляря, с изключение на изрично предвидените в чл. 19а случаи, датата на раждане, брак или смърт и полът. Забраната е императивна и поради това е неоснователно възражението на касационния жалбоподател за стеснителното й тълкуване от страна на съда. Законът категорично поставя датата на смъртта на лицето извън приложното поле на промяната на актовете за гражданско състояние по административен ред и тази забрана не подлежи на тълкуване и преценка. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗГР също не оставя място за тълкуване, като посочва елементите, характеризиращи датата на смъртта: ден, месец, година, час и минути на смъртта. Те са толкова съществени за съдържанието на акта за смърт, че са конкретизирани и определени в самия закон. Съдът е изложил вярна преценка на фактите и на приложимия материален закон. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Направеното от процесуалния представител на ответника Елеф Хасанова искане за сезиране на Конституционния съд на Република България за неконституционосъобразност на разпоредбата на чл. 3, б. "а" от ЗН в частта "умишлено" следва да се остави без уважение. Касационната инстанция счита, че липсва основание по чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България за сезиране на Конституционния съд. Направеното искане няма отношение към предмета на спора. Посочената разпоредба определя кръга на недостойните да наследяват, което няма касателство с настоящото производство по вписване в акт за смърт по административен ред. Правният интерес на касационния жалбоподател Славин Желев произтича от разпоредбата на чл. 9 от ЗН, определяща правото на наследяване на преживелия съпруг спрямо всеки кръг наследници, призовани към наследяване. Поставеният въпрос във вр. с чл. 3, б. "а" от ЗН следва да се отнесе към общия съд, в чиято компетентност е разрешаването на въпроса за наследяването и определяне на кръга на наследниците. На ответника по касационната жалба не следва да се присъдят разноски, поради това че искането за разноски не е направено в законоустановения срок - до приключване на делото по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,