Решение № 14986 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5606/2009 г.

Решение № 14986 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5606/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Анка Божкова Йорданова от гр. Варна, чрез пълномощника й - адв. Николай Ташев, срещу решение № 5/5.01.2009 г., постановено от Варненския окръжен съд по адм. д. № 637/2006 г.

Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.), вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, окръжният съд е отхвърлил жалбата на Анка Божкова Йорданова от гр. Варна, срещу Заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на Областния управител на област с административен център - гр. Варна, за одобряване плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за зем. земи, предоставени за ползване на граждани на осн. § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание - местност "Траката", землище кв. Виница, гр. Варна, относно имоти № № 174, 175, 176, 177, 178, 179 и 180.

За да постанови решението си съдът е приел, че жалбоподателката, като една от наследниците на Стефан Русев Тодоров, се явява лице, на което е възстановен в стари (възстановими) граници имот № 3508, идентичен на имоти № № 10266 и 10267 от КП 1956 г., в обхвата на който попадат изцяло имоти № № 175, 176, 177, 178, 179 и 180 и част от имот 174 с площ от 560 кв. м. Посочените имоти се ползват от бивши ползуватели или техни наследници, правото на които е трансформирано в право на собственост (за 600 кв. м), установено от писмените доказателства по делото, но съгласно заключението на вещото лице, от разликите над 600 кв. м не може да се образува нов имот за наследниците на Стефан Русев Тодоров.

Доколкото е налице спор за собственост, той не може да бъде разрешен в административното производство по обжалване заповедта за одобряване на ПНИ, а само по общия исков гражданскоправен ред.

След като по отношение на имотите от ПНИ, попадащи в обхвата на възстановения стар имот № 3508 бяха представени писмени документи, от които съдът прави обоснования извод за придобиване на 600 кв. м ид. части от същите, чрез заплащане на цената на земята от страна на всички бивши ползуватели на спорните имоти и в предвидения за това срок, то при настъпила колизия между правата на посочените две категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същ имот, възникналият спор за собственост следва да се разреши по общия исков ред.

В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и противоречащо на закона в частта относно записването на новообразуваните имоти № № 174, 177, 179 и 180, с твърдението, че същите следва да бъдат записани на жалбоподателката.

1.Отреждането на имот № 174 по кад. план, за който се отрежда новообразуван имот със същия номер и площ по ПНИ е незаконосъобразно, тъй като противоречи на нормата на § 4б, ал. 1, пр. последно от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съобразно заключението на вещото лице за този имот липсва записване към разписния лист по плана, т. е. той не се отрежда никому.

Вярно е, че този имот е бил предоставен за ползване на едно физическо лице, но с влизане в сила на нормата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, това му право на ползване е прекратено. Не са представени доказателства да е била изпълнена процедурата по придобиването на имота, няма доказателства да е направено искане за изкупуване на имота по реда на § 4а, ал. 6 от ЗСПЗЗ, като преклузивният срок по закона, включително и след продължаването му с нормата на § 61 от ППЗСПЗЗ, е изтекъл и земята следва да се възстанови на собственика по реституция.

2. По отношение на имоти № 177 и № 179 по кад. план, запазващи площта и номерацията си по ПНИ, отреждането е незаконосъобразно, като противоречащо на § 4а от ЗСПЗЗ, тъй като в двата имота няма построена сграда.

Налице е конкуренция на права, правата на заинтересованите лица са признати в адм. производство, по което жалбоподателката не е участвала, при което осъществява спор за собственост и адм. акт е издаден при съществено нарушение на административното производство-противоречи на чл. 27, ал. 2, т. 3 от АПК. Административният акт е издаден преди да бъде разрешен спорът за собственост и затова заповедта е недопустима в частта за отреждането на спорните имоти, поради което следва да бъде обезсилена, а адм. преписка да се върне на областния управител с указание да се произнесе по записването на имота в полза на страната, която му представи влязло в сила съдебно решение, че е собственик на имота.

3.По отношение на имот № 180 отреждането също е неправилно, тъй като не са представени доказателства лицето, в чиято полза се отрежда имота, да е надежден ползувател, тъй като същото е мним ползувател с прекратени права и именно за това адм. орган му е отказал признаване на права. С решение в съдебно производство, в което не са участвали бившите собственици, правото на изкупуване е признато на това лице, но всъщност правата му са мними.

Отново е налице конкуренция на притежания, преди решаването на която имотът не може да се отрежда на лице със спорни права. При издаването на заповедта е нарушено изискването на чл. 27, т. 3 от АПК.

Ответната страна: Областният управител - Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна.

С писмени възражения, подадени от заинтересованите страни: Евгения Антонова Йорданова, чрез пълномощника си адв. Зеленкова, Цвято Алексиев Найденов и Венка Димитрова Найденова, чрез пълномощника им - адв. Люба Шанкова, Димитър Асенов Мухлев и Иван Станчев Иванов, се оспорва касационната жалба на Анка Божкова Йорданова и се излагат съображения за законосъобразност на постановеното решение.

Останалите заинтересовани страни, редовно призовани, не са се явили и не са взели становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Жалбата е неоснователна. Оспореното решение на ОС Варна е правилно, за което не се обективират твърдените от касатора основания за отмяна. Съдът е постановил акта си при изяснени за предмета на делото релевантни факти и в съответствие с приложимите норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Обоснован от фактическа и правна страна е извода за законосъобразност на оспорената част на заповедта на областния управител Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен ПНИ на местността "Траката", землище кв. Виница, относно процесните имоти № 174 - 180 включително. От доказателствата по делото, в т. ч. и неоспореното заключение на СТЕ е видно, че претендираните от жалбоподателката Анка Йорданова, настоящ касатор, новообразувани имоти № 174, 177, 179 и 180, правилно са записани в съответния регистър към ПНИ на лицата, респективно на техните наследници, бивши ползватели на земеделски земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Този извод се налага от представените документи за собственост на ползвателите върху процесните имоти, за които е установена трансформация на правото на ползване в такова на собственост. Още повече, че законът дава предимство на правата на ползвателите пред тези на бившите собственици. Съдът преценява само доколко правилно са установени границите на новообразуваните имоти, съобразени ли са изискванията за устройство на територията, както и вероятността на вписаните данни за собствеността в регистъра на недвижимите имоти, неразделна част от ПНИ. Извън обхвата на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК са обстоятелствата относно наличието на условията на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, решаване на въпросите относно конкуренцията на права между бивши собственици и ползватели, както и законосъобразността на решенията на поземлената комисия. С оглед на това за изцяло неоснователни следва да се третират възраженията в касационната жалба. Недопустимо е оспорването на документите, от които заинтересованите страни - ползватели, с придобито право на собственост, черпят правата си. В случая, както правилно е приел съдът, е налице колизия на правото на собственост върху въпросните имоти, който спор следва да се реши по общия исков ред. По тези съображения решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

При постановяването на решението си в обжалваната му част съдът е преценил правилно доказателствата по делото и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на закона.

По отношение на имот № 174 по ПНИ, вещото лице не е посочило в заключението си собственик по регистъра към плана, но от приложеното заверено копие от регистъра към ПНИ, за собственик са посочени наследниците на Йордан Гочев Иванов. Вещото лице е отразило в заключението си, че в у-ние № 64/21.09.1988 г. се описва място с площ от 600 кв. м, на което съответства имот № 174, целият с площ от 745 кв. м.

Представен е оценителен протокол от 1994 г. за извършена оценка на имот пл. № 174 по КП "Траката", по молба вхп. № 1045/19.06.1992 г. от ползувателя Йордан Гочев Иванов, с представено удостоверение № 64/21.09.1988 г. за предоставеното му право на ползване. Няма данни за връчване на оценката по този протокол на ползувателя.

По делото е представено и решение от 22.10.1996 г., постановено от ВОС по адм. д. № 460/1996 г., с което е отменен отказът на Кмета на община - Варна № КЗ-94-Й/17.07.1995 г. да признае права по § 4 и сл. от ЗСПЗЗ на Йордан Гочев Иванов и към настоящия момент на наследницата му Румяна Йорданова Пеева от гр. Варна по отношение на ползваната от нея земя по силата на 26-то ПМС от 600 кв. м, в м."Студен извор" и е обявил, че оценката на този имот е в размер на 17820 лв.

Имот № 177 по ПНИ, целият с площ от 712 кв. м, според СТЕ съответства на имота, описан в нот. акт № 154/2000 г. С нот. акт № 154,том I, рег. 8448, д. 558 от 2000 г. на нотариус с район на действие Варненски районен съд, вписан в регистъра към Нотариалната камара под рег. № 316, е призната Евгения Антонова Йорданова от гр. Варна за собственик на място с площ от 585 кв. м ид. части от място с обща площ от 712 кв. м в землището на гр. Варна, м. "Фатрико", представляващо имот пл. № 177 по КП на м. "Траката". Същата е наследница на Антон Симеонов Папазов. Съдът е взел пред вид и представените съд. решения за отмяна на заповеди на кмета на община Варна, включително отказ за признаване права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследодателя, изготвен оценителен протокол и извършено плащане по него.

Имот № 179 по ПНИ, целият с площ от 678 кв. м, според СТЕ съответства на имота по нот. акт № 174/1994 г., с който е е признат Иван Станчев Иванов от гр. Варна за собственик на 600 кв. м ид. части от място, находящо се в землището на гр. Варна, м. "Студен извор", цялото с площ от 680 кв. м, на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Имот № 180 по ПНИ, с площ от 697 кв. м, според СТЕ е записан като собственост на Димитър Мухлев и съответства на имота, описан в Оценителен протокол № 1995/3.05.1996 г. Съдът е приел още, че за доказване на собствеността по отношение на имот № 180,заинтересованата страна Димитър Асенов Мухлев е представил и решение от 2.10.1995 г. по адм. д. № 2342/1994 г. на ВОС, с което е отменена заповед № 1472/10.05.1994 г. на кмета на община Варна, с която е преустановено ползването му по отношение на земеделската земя с площ от 600 кв. м, както и оценителен протокол и 3 броя вносни бележки да заплащане на оценката по този протокол.

При тези данни изводът на съда, че жалбата по отношение на тези имоти е неоснователна, е правилен.

Правилно е прието, че законодателят дава предпочитание на лицата, бивши ползуватели пред тези на бившите собственици при придобиването на имотите, предоставени за ползване с актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като от разликите над 600 кв. м се образува имот за бившите собственици, само ако от тях може да се образува самостоятелен имот. В конкретния случай от приетото заключение на вещото лице е установено, че от тези разлики не може да се образува самостоятелен имот за бившия собственик.

В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не могат да се оспорват правата на ползувателите за придобиване на имотите на основание § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като производства за признаване на тези права предшестват производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не могат да се оспорват и представените нот. актове и да се разрешават спорове за собственост в административното производство. Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ тези спорове се разрешават по общия исков ред.

Няма пречка жалбоподателката да оспорва правата на ползувателите по общия исков ред. Съгласно § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при разрешен в нейна полза спор за собственост, би имала възможност да иска изменение на влезлия в сила ПНИ.

В настоящото производство съдът правилно е преценил представените доказателства и е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС (отм.) вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,