Решение № 12021 от 22.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Кар Фор Ю 17 ЕООД, с управител Ю. Костадинов, чрез адвокат Ц. Велкова против решение 310/18.01.2022 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 5142/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружество срещу ревизионен акт Р-22221719005284-091-001/31.12.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП София в оспорената част относно извършената корекция на декларирания ДДС за м.06.2019 г. в размер на 85 020.00 лева и определено данък за възстановяване 0.00 лева. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за необоснованост и неправилност на решението, като постановено при неправилно нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че фактическите констатации в атакувания съдебен акт не се подкрепят от доказателствата по делото. Решението е немотивирано и необосновано. По отношение на отказа на данъчен кредит в размер на 85 020 лева по фактура, издадена от Макси Груп България Интернешанъл ЕООД излага съображения, че по делото са представени всички възможни доказателства, с които ревизираното лице разполага и от които се доказва реалността на доставката. Доставчикът е дал обяснения в хода на ревизията, първичните счетоводни документи са намерили отражение в счетоводството на получателя и на доставчика обстоятелство, което се потвърждава и от съдебно счетоводната експертиза.констатацията, че стоката (фибран) липсва, поради което не се признава правото на данъчен кредит за придобиването й и последващата й вътреобщностна доставка (ВОД) не кореспондира с доказателствата по делото. По отношение транспортирането на стоката е пренебрегнато обстоятелството, че предаването на стоката е в склада на доставчика и от там е натоварена към крайния контрагент ОPEN BUSINESS Ltd. Поддържа неправилна преценка на представените приемо предавателни протоколи, като излага съображения, че в случая предмет на доставката са родово определени вещи фибран и прехвърлянето на правото на собственост е при условията на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Позовава се на чл. 301 ТЗ относно действията без представителна власт при търговските сделки. Твърди, че по делото не е установено, че сделката, от която дружеството черпи правото на приспадане на данъчен кредит представлява данъчна измама. Позовава се на решението на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. По отношение на непризнаването на ВОД на същата стока с получател ОPEN BUSINESS Ltd, дружество регистрирано за целите на ДДС във Великобритания, излага съображения, че ревизираното лице разполага с всички изискуеми документи по чл. 45 от ППЗДДС. Поддържа доводи за неправилна преценка от съда на доказателствената сила на представените товарителници (CMR), които съдържат подписи на изпращач, превозвач и получател. Счита, че съдът не е анализирал ангажираните от ревизираното дружество доказателства и тези, представени от превозвача, тъй като би установил съответствие между количествата (фибран), придобити от Макси Груп България Интернешанъл ЕООД и предадените по CMR на превозвача. Според касатора изводите на органите по приходите и на съда, че стока няма, са изцяло необосновани. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд и на Съда на ЕС. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на ревизионния акт. При условията на евентуалност се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София чрез юрк. Бакарджиева оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на Административен съд, София град като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт, с който за данъчен период м.06.2019 г. не е признат декларирания от Кар Фор Ю 17 ЕООД, ДДС за възстановяване в размер на 85 020 лева и е определен ДДС за възстановяване 0.00 лева. Извършената корекция в декларирания резултат за периода е в резултат на отказ на правото на данъчен кредит в размер на 85 020 лева за доставка на 1 635 куб.м. фибран по фактура 2/29.06.2019 г., издадена от "Макси груп България Интернешанъл" ЕООД, на основание чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 във връзка с чл. 6 ЗДДС и непризната ВОД на стоки към ОPEN BUSINESS Ltd, регистрирано във Великобритания с данъчна основа 428 502.80 лева по фактура 1/29.06.2019 г. С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл.119, ал. 2 ДОПК и в предписаната от закона форма. В мотивите на решението съдът е възпроизвел изцяло мотивите на решаващия орган, изложени в решение 589/13.04.2021 г., както и заключението на съдебно счетоводната експертиза и е формирал извод, че в случая става въпрос за непризнаване на ВОД на стоки. От установеното при ревизията, че транспортът на стоките е за сметка на получателя, е приел, че жалбоподателят не разполага с необходимите документи по чл. 45, т. 2 ППЗДДС. Въз основа на заключението на съдебно счетоводната експертиза е обосновал извод, че представеното писмено потвърждение за получаване на стоката на територията на друга държава членка не отговаря на изискванията за съдържание не е посочено името на лицето предало стоките и длъжността му, както и името на лицето, получило стоките и длъжностното му качество. Доказателствената стойност на представените транспортни документи, според съда, е компрометирана и от информацията, получена от британските данъчни власти по реда на Регламент 904/2010/ЕС, според която за ОPEN BUSINESS Ltd не е установен предмет и характер на извършваната дейност, не е открит представляващ, която да отговаря за дейността, не са налице складови и търговски площи, не е установено осчетоводяване и деклариране на процесната доставка. Липсата на плащане по цялата верига от доставки, според съда, е обстоятелство, което макар и косвено, подкрепя извода на органите по приходите за липса на действителни търговски отношения. С тези мотиви оспорването на ревизионния акт е отхвърлено като неоснователно. Решението е неправилно постановено. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че решението не е мотивирано. В решението са изложени мотиви само по законосъобразността на ВОД на стоката по смисъла на чл. 7, ал.1 ЗДДС, не и по отношение на отказа на правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС за доставката на същата стока. Според фактическите констатации в ревизионния доклад, за данъчен период м.06.2019 г. "Кар Фор Ю 17" ЕООД е подало СД по ЗДДС с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 85 020 лева. За този период е декларирана и вътреобщностна доставка (ВОД) на стоки към ОPEN BUSINESS Ltd, регистрирано за целите на ДДС във Великобритания по фактура 1/29.06.2019 г. с данъчна основа 428 502.80 лева. Предмет на ВОД е фибран CN code 39029010, 1 635 куб.м., с ед. цена 134 евро. Представено е писмено потвърждение за получен продукт за периода 29.06.2019 г. 1 635 куб.м. фибран, на стойност 219 090 евро 20.07.2019 г., от купувач ОPEN BUSINESS Ltd. Твърдението на ревизираното лице е, че стоките са натоварени от гр. София и разтоварени в Румъния, Александрия, Поросчия, като транспортните разходи са за сметка на купувача. За транспорта са представени CMR 17 броя, с изпращач Кар Фор Ю 17 ЕООД, превозвач Бултранс 2018 ЕООД и получател ОPEN BUSINESS Ltd, товарен пункт гр. София, [улица] разтоварен пункт Александрия, Поросчия Румъния. На дружеството превозвач е извършена насрещна проверка, при която са събрани доказателства за моторните превозни средства, ползвани по силата на договори за наем, писмени обяснения, фактури за транспортни услуги с получател ОPEN BUSINESS Ltd. От британските данъчни власти е получена информация по реда на Регламент (ЕС) 904/2010, че търговецът, получател по ВОД, е напуснал Великобритания, тъй като дружеството е дерегистрирано по ДДС, считано от 30.11.2019 г. При ревизията е установено, че стоките, предмет на ВОД са закупени от ревизираното лице от Макси Груп България Интернешанъл ЕООД по фактура 2/29.06.2019 г., по договор за доставка от 29.06.2019 г. и приемо предавателен протокол от същата дата с място на предаване на стоката в [жк], [улица], складова база Фохар. Предходен доставчик на стоката 1 635 куб. м. фибран е ИБЦ Ремонт Строй ЕООД по фактура 3 74/29.06.2019 г., при ед. цена от 175 лева. Фактическото основание послужило на органите по приходите за коригиране на декларирания ДДС за възстановяване и определяне на резултат за м.06.2019 г. в размер на 0.00 лева е липсата на доказателства както за получаването на фибран от ревизираното лице, така и за последващи ВОД на такава стока. Поради липсата на реална доставка на стока по смисъла чл. 6, ал.1 ЗДДС от органите по приходите е прието, че по фактура 0 2/29.06.2019 г., издадена от Макси Груп България Интернешанъл ЕООД, за Кар Фор Ю 17 ЕООД не възниква правото на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС в размер на 85 020 лева. Корекцията на данъчната основа на декларираната ВОД с получател ОPEN BUSINESS Ltd не е довела до определяне на допълнителни задължения за ДДС за м.06.2019 г. В противоречие с така посочените фактически и правни основания за издаване на ревизионния акт, съдът е приел, че спорът е само относно непризнаването на ВОД на стоки и е изложил мотиви единствено за липса на годни доказателства по смисъла на чл. 45, т.2 ППЗДДС за осъществяването на тази доставка. Така извършената проверка за законосъобразност на ревизионния акт не съответства на чл. 160, ал. 2 ДОПК, тъй като съдът не се е произнесъл по отказа на правото на данъчен кредит в размер на 85 020 лева на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС, по фактура 0 2/29.06.2019 г. издадена от Макси Груп България Интернешанъл ЕООД. Съгласно чл. 236, ал.2 ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, решението следва да съдържа мотиви по преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Обжалваното съдебно решение не съдържа мотиви по законосъобразността на отказа на правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС. От съда не е извършена собствена преценка на доказателствата, относими към спора относно осъществяването на доставката на фибран по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС от Макси Груп България Интернешанъл ЕООД към Кар Фор Ю 17 ЕООД. Не са изложени мотиви доказано ли е доставянето и получаването на фибран по тази доставка. Възпроизвеждането на фактическите и правни изводи на органите по приходите и тези на решаващия орган относно правото на данъчен кредит, не отговаря на изискването за мотивиране на съдебния акт по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като засяга правото на защита на страните в двуинстанционно съдебно производство и препятства произнасянето на касационната инстанция по приложението на материалния закон съгласно чл. 220 АПК. Осъществяването на доставката по фактура 0 2/29.06.2019 г. издадена от Макси Груп България Интернешанъл ЕООД е релевантно за наличието на стоката, предмет на последващата ВОД по фактура 1/29.06.2019 г. издадена от Кар Фор Ю 17 ЕООД. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че решението следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 АПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния, който да се произнесе по законосъобразността на оспорения ревизионен акт в съответствие с чл. 160, ал.2 ДОПК. При новото произнасяне съдът на основание чл. 236, ал. 2 ГПК следва да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доставяне и получаване на фибран, предмет на фактура 0 2/29.06.2019 г. издадена от Макси Груп България Интернешанъл ЕООД, да извърши съпоставка на количествата фибран, посочени в тази фактура и количествата стока, посочени в CMR във връзка с последващата вътреобщностна доставка на стоката и да изложи мотиви доказано ли е осъществяването на доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС и изпълнени ли са основанията по чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит на ревизираното лице по тази доставка. С оглед преценката си относно наличието или липсата на стока по доставката от Макси Груп България Интернешанъл ЕООД, съдът следва да изложи мотиви и относно осъществяването на последващата ВОД на същата стока по смисъла на чл. 7, ал.1 ЗДДС. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта за разноските. По исканията на страните за разноски в настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд, на основание чл. 226, ал.3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,