Решение № 525 от 29.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 628/2009 г.

Решение № 525 от 29.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 628/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъдения Х. В. В. за възобновяване на внохд № 12 по описа за 2009 г. на Врачански окръжен съд и отмяна на потвърдената с него присъда № 246/2008 г. постановена по нохд № 538/2006 г. на Мездренски районен съд. Искането е на посочените в чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК касационни основания. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че извършеното от подс. В. деяние съставлява престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Не е установено осъденият В. да е получил фактическата власт върху автомобила. Няма извършено фактическо или юридическо разпореждане с него. С гражданския ищец - св. Славов е извършил гражданско правни сделки. Неправилно е осъден да му заплати паричната равностойност на автомобила, след като е върнат и липсва щета. Прави се искане за възобновяване на делото и отмяна на въззивното решението, с връщането му за ново разглеждане. В съдебно заседание защитата поддържа искането. Гражданския ищец С. Славов, намира искането за неоснователно, а постановената присъда за правилна и законосъобразна. Заключението на прокурора е за основателност на искането, поради което производството по въззивното дело се възобнови и делото се върне за ново разглеждане. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 246 от 7.11.2008 г. по нохд № 538/06 г., Мездренски районен съд е признал подсъдимия Х. В. В. за виновен в извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 пр. 1 НК, и при условията на чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. На основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК е групирано това наказание, с наказанието по нохд № 493/2006 г. на същия съд, като е определено общо наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години. Със същата присъда е осъден да заплати на С. Славов сумата от 2 460.00 лв., за причинени му имуществени вреди, със законните последици. До предявения размер иска е отхвърлен. С атакуваното решение присъдата е потвърдена и влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическите констатации на първоинстанционния съд, направени след съвкупна и всестранна оценка на всички доказателства. На всички доводи изложени в искането по отношение на допуснатите съществени процесуални нарушения и неправилното приложение на закона, за да бъдат отхвърлени като несъстоятелни, по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е отговорено с убедителни съображения. С основание е прието от редовните съдебни инстанции, че с поведението си подсъдимият Х е осъществил от обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК. Констатациите изложени в мотивите на решението в тази насока са подробни и законосъобразни. Въззивният съд, след внимателен анализ на гласните и писмени доказателствени средства е приел за безспорно установено от фактическа страна, че св. С е закупил от подсъдимия лекия автомобил за сумата от 2 300.00 лв., регистриран на името на св. Т, която го упълномощила да го ползва и продава, както и да го регистрира, след отпадане на митническото ограничение. По късно В. го получил за ползване от около месец. След уговорения срок не върнал автомобила, а го продал на св. В за сумата от 1 400.00 лв., като му обяснил, че следва до получи талона от св. С, който отказал и това наложило да го върне и получил обратно дадената сума. Впоследствие предал процесния автомобил на св. Й, срещу дължима от него сума. След подадена от св. С жалба до РПУ-Мездра, година по-късно автомобила му бил върнат. Тези разпоредителни действия подсъдимият е извършил без знанието и съгласието на пълномощника Славов. Съзнавал е, че това е чужда движима вещ, която владее или пази, въз основа на наемен договор за определен срок и не може да върши противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с нея. Затова правилно деянието е квалифицирано, като обсебване на чужда движима вещ, по смисъла на чл. 206 НК. Наказанието с приложението на условното осъждане, както е приел и въззивният съд е справедливо. Не са нарушени критериите по чл. 348, ал. 5 НПК и отговаря на целите визирани в чл. 36 НК. Основателно е оплакването в искането за отмяна на решението в гражданско осъдителната му част. Неправилно е потвърдено осъждането на подсъдимия Х, с което е уважен предявения от пострадалия С. Славов граждански иск за сумата от 2 460.00 лв. - причинени му имуществени вреди, със законните последици. Това е констатирано като грешка в мотивите на осъдителната присъда, с оглед компетентността на въззивната инстанция, но въпреки това не е отстранена. Веща е върната от органите на МВР на пострадалия и то този начин имуществената щета е възстановена. Реално щета от престъплението по чл. 206 НК не е настъпила, затова гражданския иск до предявения размер от 2 540.00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и производството по него прекратено. По изложени съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,