Решение № 108 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11455/2008 г.

Решение № 108 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11455/2008 г., VII о., докладчик председателят Елена Златинова Производството по делото е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Симекс травъл"ЕООД със седалище гр. София, бул. "Витоша" № 120, подадена чрез процесуалният представител адв. Янков срещу решение № 721/9.07.2008 г., постановено по адм. д. № 5405/2007 г. на Административен съд-София град. С подробно мотивирани оплаквания за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му. Първоинстанционният съд не е съобразил допуснатите при издаване на административния акт съществени процедурни нарушения - страната не е уведомена за образуваното производство, не са изискани обяснения и становища за изясняване фактическата обстановка, не й връчена надлежно оспорената заповед. Решението противоречи на материалния закон, тъй като жалбоподателят е изпълнил задълженията си чрез изпращане по факс на застрахователния договор и отговорността за неизправността на факса е на административния орган. Претендира се постановяване на решение по съществото на спора с отмяна на административния акт в частта относно жалбоподателя. Аналогични оплаквания са развити в депозираната писмена защита, с искане за разноски. Ответникът по жалбата Държавна агенция по туризъм (ДАТ) се представлява от юрисконсулт Атанасова, която оспорва жалбата по подробни доводи, изложени в писмена защита. Счита обжалваното решение за постановено в съответствие с материалния закон и без съществени нарушения на съдопроизводствените правила и моли същото да бъде потвърдено, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните оплаквания. Задължението да се представи сключения застрахователен договор произтича от закона, предвид което дори да е допуснато нарушение на чл. 26 АПК, то е несъществено. Касационната жалба е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, постъпила е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 ал. 1 АПК от съобщаването на съдебния акт и при наличието на двете положителни абсолютни предпоставки е процесуално допустима. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-11-191/10.08.2007 г. на председателя на ДАТ в частта й, с която е наредено "Симекс травъл" ЕООД да бъде заличено от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти. Установено е по делото, че "Симекс травъл" ЕООД гр. София е вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти и притежава удостоверение № 00492/28.01.2005 г. за извършване на туристическа дейност, както и че последният вписан при ДАТ застрахователен договор, представен от този туроператор, е със срок на валидност до 11.06.2005 г. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил произтичащо от чл. 42 ал. 1 ЗТ задължение да представи пред регистриращия орган копие от застрахователния договор в 14-дневен срок от сключването му. Жалбоподателят не е доказал по реда на чл. 154 ГПК (отм.) истинността на факсово съобщение от 16.08.2006 г. за изпращането в ДАТ на застрахователен договор от 3.08.2006 г., не е представил застрахователен договор и в предходния спрямо тази дата срок, предвид срока на валидност на договора от 2005 г. От тези релевантни факти е направен извод, че са били налице законовите предпоставки за заличаването на дружеството от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти и за материална законосъобразност на Заповед № РД-11-191/10.08.2007 г. на Председателя на ДАТ в обжалваната част. Административният акт е издаден въз основа протокол № РКК-07-06/13.07.2007 г. на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА) и изготвен списък на туроператорите, които не са представили сключен застрахователен договор, в който фигурира жалбоподателят. Оплакванията за съществено процедурно нарушение по чл. 26 АПК са отклонени като неоснователни. Решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Правните изводи са обосновани и в съответствие с приетите по делото писмени доказателства, изведени при спазване на процесуалните правила. Законът за туризма урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на управлението и контрола в туризма, взаимодействието на държавата и общините при осъществяването на дейностите, свързани с туризма, както и участието на юридическите лица с нестопанска цел и физически лица в тази дейност. Държавното управление в туризма се осъществява от специализиран орган на Министерски съвет- Държавна агенция по туризъм, а областните управители и кметовете провеждат държавната политика в областта на туризма на териториите под тяхна юрисдикция. Туристическите дейности и услуги се извършват и предоставят от туроператори и туристически агенти, които са регистрирани по реда на този закон, като регистрацията се извършва от Председателя на ДАТ чрез вписването на лицата в публичен Регистър на туроператорите и туристическите агенти, ако отговарят на изискванията по чл. 17 ал. 3 от ЗТ, като едно от тях (по т. 5) е лицето да е сключило предварителен договор за застраховка по чл. 42 ал. 1 ЗТ. Макар и регистрацията по принцип да е безсрочна (чл. 3 ал. 7), органът по регистрацията има право при наличие на обстоятелства по чл. 20 ал. 1 т. 3, по мотивирано предложение на ЕКРТТА да заличи регистрацията. Съгласно условието по б. "г" от посочената точка, регистрацията се заличава със заповед на председателя на ДАТ, ако туроператорът не представи пред регистриращия орган копие от сключен застрахователен договор по чл. 42 ал. 1 ЗТ. По смисъла на чл. 42 ал. 1 и ал. 4 ЗТ туроператорът ежегодно сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, договорът се сключва за срок една година и се подновява или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му, като туроператорът представя на председателя на ДАТ копие от този договор в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17 ал. 2 от закона. От цитираните законови разпоредби следва извода, че договорът за застраховка на туроператора за съответната календарна година представлява подлежащо на ежегодно вписване обстоятелство, а представянето му пред регистриращия орган е условие за продължаване действието на регистрацията. Задължението за представянето му произтича от закона и следва да бъде изпълнено от регистрираното лице под страх от заличаването му от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти, а регистриращият орган следи за изпълнението на това задължение и действа в условията на обвързана компетентност, предвид императива на законовата разпоредба по чл. 20 ал. 1 т. 3 б. "г" ЗТ. В контекста на изложеното, правилно основният административен съд е приел, че за ДАТ не съществува задължение да уведомява регистрираните лица и в частност жалбоподателят и настоящ касатор да изпълни задължението си за представяне на копие от застрахователния договор, сключен за 2007 г. С непредставянето му са настъпили предвидените в хипотезата на чл. 20 ал. 1 т. 3 б. "г" фактически обстоятелства за заличаване на дружеството от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти и затова обосновано е прието, че обжалваната заповед е материално законосъобразна. Целта на ежегодното застраховане на туроператора е да обезпечи правата за обезщетяване на неговите контрагенти, но наличието му при туроператора не е достатъчно за продължаване действието на регистрацията - такъв правен ефект има само представянето на копие от договора пред регистриращия орган. По този начин законодателят е приравнил неизпълнението на задължението за представяне на копие от застрахователния договор на липсата на такъв. При оспорването по реда на чл. 154 ГПК (отм.) на факсовото съобщаване на застрахователната полица № 21311/06/0161 за застрахователен период 11.08.2006 г.-10.08.2007 г. жалбоподателят не е доказал неговата истинност, при което съдът правилно е изключил това доказателство и обосновано е приел наличието на основания за издаване оспорената заповед и е преценил същата за законосъобразна. Неоснователни и повторно релевирани са твърденията за съществени нарушения на процедурата по издаване на административния акт. За неоснователността на оплакването за нарушение на чл. 26 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, които изцяло се споделят от касационният състав. Не са нарушени правата на страната в административното производство, тъй като при обжалване на административния акт тя е представила писмените доказателства, които би предявила пред административния орган, ако беше уведомена за становище и участие. С приемането на жалбата за допустима ненадлежното съобщаване на оспорената заповед е преценено в полза на жалбоподателя. Предвид изложеното, обжалваното решение не съдържа порока неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Своевременно, с подаването на възражение срещу касационната жалба, ответната страна е претендирала присъждане на разноски по делото. Ответникът е законен представител на юридическо лице, в касационното производство е представляван от юрисконсулт и съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК (2008 г. при този изход на спора има право на адвокатско възнаграждение за тази инстанция. ) На основание чл. 8 във вр. с чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът го определя в размер на 100 лв. и възлага в тежест на касатора заплащането му. Така мотивиран и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение