Решение № 6534 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4781/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. Х., представен от адв. Рангелова, срещу решение 3322/07.04.2025г. на Административен съд Хасково по административно дело 513/2025 г. Касаторът заявява общо трите категории основание за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния закон. Касаторът оспорва изводите на съда за отсъствие на предпоставките на търсената от него международна закрила. Иска отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и на оспореното пред съда решение на председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет. Ответникът по касация - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на А. Х. срещу решение 1582/12.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет (ДАБ към МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първостепенният съд е описал динамичния фактически състав по издаването на обжалвания административен акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен административен орган, във формата за действителност и без при издаването му да са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, като актът е съобразен с материалния закон. Съдът е обсъдил предпоставките за предоставяне на търсената от Х. международна закрила и е отрекъл те да са осъществени. По установяванията на инстанцията по същество А. Х. е регистриран като сирийски гражданин с постоянен адрес в Сирия, [населено място], обл. Идлиб, [заличен текст] по етнос, [заличен текст], разведен. При проведеното с него интервю не се установило по отношение на него да е извършено преследването по чл. 8, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗУБ или действия на преследване по чл. 8, ал. 5 ЗУБ в страната по произход. Причините за напускане на тази страна не сочели на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. Кандидатът за закрила напуснал страната по произход доброволно. Преминал е границата между България и Турция нелегално, като в Турция не е подавал молба за международна закрила. Не е имал проблеми в тази страна заради етническата или религиозната си принадлежност. Не бил подложен на дискриминационна третиране при евентуална мобилизация. Заплашването от ислямистки групировки с цел вербуване било извън обхвата на чл. 8 ЗУБ, тъй като не представлявало преследване. По мотивите на съдебния акт жалбоподателят не е заявил да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства от категорията на тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а опасността от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ не съществува. Съдът е обсъдил предпоставките за предоставяне на субсидиарна закрила в контекста на решението на Съда по дело С-465/07. Приел е, че в Сирия не съществува ниво на безогледно насилие, което да обуславя закрилата. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с фактическите изводи на съда, но не сочи нарушени процесуални, логически или опитни правила и доказателствените средства, засегнати от опорочена познавателна дейност. Само тогава оплакванията му биха се отнесли към съществените нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността като касационните основания за неправилност на съдебния акт. Заради забраната по чл. 220 АПК касационното съдебно производство не е средство за изправяне на процесуалните пропускания на пред инстанцията по същество. Процесуално задължение на чужденеца в извънсъдебната фаза на производството е да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила (вж. чл. 63а, ал. 2 ЗУБ) без правото му да представя доказателства да е преклудирано до края на тази фаза. Израз на състезателното право в процеса е правото му като страна в производството по оспорване на решението на директора на ДАБ да посочи фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 150, ал. 2 АПК). Фактическите твърдения и доводи на касатора не се проверяват със средствата на инстанционния контрол, освен ако възсъздават такива от първоинстанционното производство и то като противовес на фактически изводи на съда, формирани в нарушение на процесуалните, логическите или опитните правила, само когато има въведени такива касационни основания. Тогава касационният съд може да поправи порочната познавателна дейност на първостепенния съд и да приеме различни от установените от този съд факти. Без да се твърдят конкретни допуснати от първоинстанционния съд нарушения в процеса на доказване, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на установените от този съд факти (чл. 220 АПК). Съобразен с материалния закон е подходът на съда за изследване в отношение на субсидиарност на мерките на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец е елемент от фактическия състав за предоставяне на хуманитарен статут (чл. 9, ал. 1 ЗУБ). В молбите на Х. за предоставяне на международна закрила не се съдържа твърдение той да се опасява от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група (вж. чл. 8, ал. 1 ЗУБ) и това опасение да е в причинна връзка със ситуирането му извън страната, както и с невъзможността или отказа му да се ползва от закрилата на държавата на произхода или да се завърне в нея. На такива опасения не сочи и информацията, предоставена пред интервюиращия орган. Сведенията в интервюто са измежду източниците на информация за обстановката в държавата на произход на чужденеца (вж. чл. 63, ал. 3 ЗУБ). Неотносими към тази форма на международна закрила са опасенията, основани на състоянието на вътрешен въоръжен конфликт и сочените в касационната жалба положение на несигурност относно спазването на основните права и постоянен спад на социално-икономическата ситуация. Първостепенният съд е съобразил своеобразния прогресивен характер на материалноправната легитимация на търсещия международна закрила (арг. чл. 9, ал. 3 ЗУБ), като е включил в предмета на доказване актуалното състоянието на държавата по произход и след напускането ѝ от чужденеца. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя за осъществяване на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, като изводите му съответстват на разясненията от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН. По бежанската му история Х. е икономически мигрант и лице избягващо военна служба, което не е само по себе си източник на основателен страх от преследване. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произхода на Х. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. . Не е пропуск на съда да възприеме като порок на административния акт отсъствие на мотиви относно забраната за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Ограничението за връщане е чужденец, търсещ закрила в България или получил такава, на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. . Административният орган е приел, че кандидатът за закрила не е субект на преследване по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, та да са застрашени неговия живот или свобода; не е застрашен и от посегателствата по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ и би могъл да води нормален живот в Сирия, където се намира неговото семейство. Отказът на председателя на ДАБ към МС да предостави на А. Х. международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт за отхвърляне на оспорването срещу индивидуалния административен акт правилен. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение