Решение № 2911 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13618/2013 г.

Решение № 2911 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13618/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, против решение № 1760 от 2.08.2013 г. по адм. дело № 3867 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено издаденото от касатора решение № 335 от 21.11.2012 г. и потвърдените с него разпореждания № 6405114384 от 24.09.2012 г. и № 6405114384 / Протокол № Ра-1706/22.10.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигурявяне, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. № МП-33718 от 22.05.2012 г. за изменение на получаваната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Изложените съображения за пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО и чл. 14, ал. 1 и 2 от НПОС. Ответникът Георги Стойков Кутев от с. Костиево, обл. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 335 от 21.11.2012 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Георги Стойков Кутев от с. Костиево, обл. Пловдив, срещу разпореждане № 6405114384/24.09.2012 г. и разпореждане № 6405114384/протокол № Ра-1706/22.10.2012 г., издадени от ръководителя на пенсионното осигурявяне. Решението на Административен съд - Пловдив е постановено при съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК в частта, с която е отменено решение № 335 от 21.11.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 6405114384 от 24.09.2012 г. (л. 119 - 122) за изменение на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 и 6 от КСО на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Георги Стойков Кутев. Съдът не е изложил мотивите, по които е приел за незаконосъобразно извършеното изменение на пенсията на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 и 6 от КСО и определените размери на пенсията за периодите от датата на отпускането й до датата на последното изменение 22.05.2012 г. За изясняване на въпросите във връзка с правилното изчисляване на пенсията е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, но приетото заключение не е обсъждано. Решението на Административен съд - Пловдив е неправилно и в частта, с която е отменено решение № 335 от 21.11.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 6405114384 / протокол № Ра-1706 от 22.10.2012 г., с което Георги Стойков Кутев е задължен да възстанови на основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за пенсии от 12.03.2007 г. до 31.10.2012 г. в размер на 669.81 лв. и лихва към 22.10.2012 г. в размер на 361.44 лв. - общо 1031.25 лв. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд за недоказана недобросъвестност на пенсионера по съображение, че "До момента на редовното оформяне от работодателя на документите, удостоверяващи признатия от Съда трудов стаж и получения доход от него, Георги Кутев е бил в обективна невъзможност да представи тези документи /трудова книжка, Удостоверения, обр. УП-2 и УП-3/ пред ТП на НОИ Пловдив, а досежно изпълняемостта на самото решение в тази му част / не осъдително/ не е посочен срок, в който ЕТ "Магик 92-Коста Галчев", е следвало да отрази така признатия трудов страж и да снабди Георги Кутев с необходимите документи, удостоверяващи признат стаж и доход. ". С решение от 28.05.2010 г. по гр. дело № 3662/2008 г. на Пловдивския районен съд (приложено по делото във вид на фотокопие) е признато за установено спрямо ЕТ "Магик 92 - Коста Галчев", че Георги Стойков Кутев е работил при този работодател през периода от 1.09.2006 г. - 21.11.2008 г. и работодателят е задължен да нанесе трудовия стаж за този период в трудовата книжка на работника, поради задържане на документите, на основание чл. 350а от Кодекса на труда. Върху съдебното решение е удостоверено, че е влязло в сила на 26.09.2010 г. При това фактическо положение следва да се приеме за безспорно, че до 26.09.2010 г. пенсионерът е получавал добросъвестно отпуснатата му пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По делото не е била изяснена причината, по която той не е изпълнил задължението по чл. 14, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) да съобщи на органите по пенсионно осигуряване в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение настъпилото ново обстоятелство във връзка с признатия от съда трудов стаж, който не е бил зачетен при отпускането на пенсията. Едва със заявление вх. № МП-33718/22.05.2012 г. лицето е отправило искане за изменение на пенсията му за инвалидност въз основа на приложените удостоверение обр. УП-3 с изх. № 81 от 17.11.2011 г., издадено от ЕТ "Магик 92 - Коста Галчев" и удостоверение обр. УП-3 с изх. 194 от 25.01.2010 г., трудова книжка № 307823/15.05.2005 г. и трудова книжка № 35 А / 31.05.2011 г., в която работодателят ЕТ "Магик 92 - Коста Галчев" е вписал признатия с цитираното съдебно решение трудов стаж. С уведомително писмо изх. № 90/15.11.2012 г. едноличният търговец е уведомил ТП на НОИ и за издадено удостоверение обр. УП-2 с изх. № 82 от 17.11.2011 г. По делото липсват сведения за датата, на която посоченият работодател е заверил трудовата книжка и за датата, на която е подал информация за регистъра на осигурените лица. Съдът не е коментирал противоречивите сведения в приложените в административната преписка документи и не е изяснил фактически обстоятелства от значение за преценката за добросъвестността на пенсионера по смисъла на чл. 114 от КСО във вр. с чл. 14 от НПОС. Обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,