Решение № 6252 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10641/2024 г.

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Би Си Ай Черганово ЕООД с ЕИК 201466946, със седалище и адрес на Управление гр. София, Район Средец, [улица], със законен представител Г. Щ., чрез процесуален представител адв. Стойчев от АК Пловдив. срещу решение 13365 от 30.07.2024г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. 1991/2022г. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В писмени бележки се развиват съображенията за отмяна, поддържани от касатора. Комисия за енергийно и водно регулиране, гр. София, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Ответната страна Фонд Сигурност на електроенергийната система , гр. София не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира обжалваното решение за недопустимо. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на раздел I, точка 2, подточка 2.10 от Решение Ц-2 от 01.01.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което считано от 01.01.2022 г., е била изменена прогнозната пазарна цена на базов товар и съответно прогнозната пазарна цена по групи производители и премиите на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност над 200 kWр, определени от КЕВР с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР, в частта по т. XIX, на база актуализация на цени по решение Ц-18 от 20.06.2011г. Съдът е отхвърлил жалбата против оспорената част от акта, като е приел, че изхожда от компетентен орган, постановена е в необходимата форма и при наличие на фактическите и правни основания за това. За да разгледа спора по същество, съдът се по зовал на Определение 4714/17.05.2022г. на Върховния административен съд, постановено по адм.д. 4119/2022г. по описа на същия съд, с което делото е било върнато за продължаване на съдопроизводствените действия след отмяна на Определение на първоинстанционния състав 1931 от 09.03.2022г., постановено по адм. д. 1991/2022г. по описа на АССГ, с което жалбата е била оставена без разглеждане на основание чл.159, т.1 АПК , като депозирана против неподлежащ на оспорване административен акт и производството е било прекратено. В този смисъл е и постановеното по-късно Тълкувателно решение 1 от 26.02.2024г., постановено по Тълкувателно дело Тълкувателно дело 12022г. по описа на Върховен административен съд, до произнасяне по което делото пред АССГ е било спряно с протоколно определение от 31.01.2023г. и възобновено с Определение 2647/12.03.2024г. Подлежащите на оспорване административни актове подлежат на съдебен контрол в различни по вид съдебни производства според вида и естеството на акта, неговия автор, адресати и трети засегнати лица. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че се касае за индивидуален административен акт, като е извел този извод от обстоятелството, че оспорващата страна има личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. България гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Правният интерес от обжалване не само на индивидуалните, но и на общите и нормативните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които тези актове имат действие. Т.е. необосновано е от наличието единствено на непосредствен личен интерес да се съди за характера на оспорения акт. Съществен белег за определяне характера на административния акт и съответно за провеждане на надлежно съдебно производство по контрол на неговата валидност и законосъобразност се явява също броят и вида на адресатите, респ. на всички засегнати от действието му лица. В константната си практика ВАС приема, че обжалването на административни актове, с които се създават права и непосредствено се засягат права и законни интереси на неопределен, но определяем кръг правни субекти, особено когато същите пораждат еднократно или ограничено във времето действие, следва да се считат за общи административни актове. Този въпрос изрично е бил разгледан от Върховния административен съд в мотивите Тълкувателно решение 1 от 26.02.2024г., постановено по Тълкувателно дело Тълкувателно дело 12022г., параграф последен, където изрично е посочено, че в зависимост от конкретното съдържание на актовете по чл.316, ал.1, вр. ал.4 от Закона за енергетиката, те могат да бъдат квалифицирани като индивидуални или общи. В тази връзка след анализ на съдържанието на процесното решение в оспорената част, съдът намира, че предметът на изменението засяга по еднакъв начин размера на премиите, определени и/или актуализирани по Решение Ц-18 от 20.06.2011. на КЕВР на всички енергийни предприятия , производители на електрическа енергия от възобновяем източник слънчева енергия, по смисъла на §1, т.24 от закона за енергетиката, за които към датата на сключване на Договорите им за изкупуване в сила е било Решение Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР за определяне преференциална цена на производител. Характера на конкретния акт се извежда от неговото съдържание и ефект. При преценка на конкретното съдържание съдът намира, че то например се различава от това по чл. 36а ЗЕ. В последната норма индивидуалния характер на акта на КЕВР законодателят извежда от това, че Комисията утвърждава като пределни цените по чл.36а, ал.1 КЕВР на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт. Т.е. става ясно, че макар решението да е едно общо, в него се определят индивидуални пределни цени за всеки лицензиант, каквато не е ситуацията по настоящия казус. Тук предмет на решението е определянето на общовалидни цени или премии. Аргумент в полза на този извод е и съдържанието на разпоредбата на чл.31б, ал.4 ЗЕ, според което решението поражда действие от деня на приемането му от комисията, изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.180, ал.1 АПК, според която оспорването не спира изпълнението на Общия административен акт. В заключение може да бъде обобщено, че производители на електрическа енергия от ВЕИ, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 кW и над 500 кW продават енергията на свободни цени при организиран борсов пазар, а не по регулирани цени. По отношение на тях КВЕР определя единствено размера на изплащаната им премия, която представлява компенсация за преустановеното изкупуване по преференциални цени на произведената енергия. При изчисляване размера на премията се отчитат вече определените на разглежданите дружества преференциални цени за предходни периоди и определеното им нетно специфично производство с влезли в сила актове на КЕВР. Отчитането на прогнозна пазарна цена на електрическата енергия се осъществява не за целите на регулирания пазар, а само с оглед определяне размера на премиите. Действително, за общите административни актове Административнопроцесуалният кодекс също предвижда генерална клауза за обжалваемост- чл. 179 и сл. от АПК. Тези норми обаче, уреждат особени правила за провеждане на производството по оспорване на общите административни актове, Съгласно разпоредбата на чл.182а АПК Съдът разглежда делото в състав от трима съдии.