Решение № 7727 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9102/2015 г.

Решение № 7727 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9102/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "СОФИМАКС" ООД гр. Варна, ЕИК 201234353, подадена от управителя В. М., в качеството му на собственик на аптека "Марешки", рег. № 220959, находяща се в гр. София, против решение № 3375 от 15.05.2015 г., постановено по административно дело № 771/2015 г. по описа на Административен съд - София-град, с което: 1) е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-13-977/11.09.2014 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), в частта й по т. 1 относно здравноосигуреното лице С. Д. А., и в частта й по т. 2 и т. 3; 2) дружеството е осъдено да заплати на СЗОК сумата от 300 лв. деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Развитите съображения в касационната жалба са за неправилност на атакувания съдебен акт и са относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението и на потвърдената с него заповед на директора на СЗОК. Ответникът по касация - директора на Столичната здравноосигурителна каса, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която съдът не е уважил жалбата срещу частично оспорената пред него заповед, е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният с касационната жалба съдебен акт в първия си диспозитив не страда и от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С процесната заповед № РД-13-977/11.09.2014 г. в оспорените пред първоинстанционния съд нейни части, на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 31, ал. 1, т. 2 от договор № 225203/30.04.2014 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, във връзка с извършена проверка по заповед № РД-24-491/13.08.2014 г. на директора на СЗОК в изпълнение на заповед № РД-25-265/30.07.2014 г. на управителя на НЗОК и съставен констативен протокол № А-491/13.08.2014 г., директорът на СЗОК е наложил санкции на "СОФИМАКС" ООД в качеството му на собственик на аптека "Марешки" с регистрационен номер № 220959, с адрес гр. София, ж. к. "Овча купел 1", ул. "Монтевидео" № 47, и ръководител магистър-фармацевт Д. Г. М., както следва: по т. 1 - за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 4 от договор № 224618/2012 г. във връзка с чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от договор № 225203/2014 г. е наложена санкция по чл. 35, ал. 1, т. 5, б. "а" от договор № 224618/2012 г. - финансова неустойка в размер на 50 лв.; по т. 2 - за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 2 от договор № 225203/2014 г. е наложена санкция по чл. 35, ал. 1, т. 5, б. "а" от договор № 225203/2014 г. - финансова неустойка в размер на 50 лв., умножена по 6 броя констатирани нарушения или общо 300 лв.; по т. 3 - за нарушение на чл. 13, ал. 4, т. 4 от договор № 225203/2014 г. е наложена санкция по чл. 35, ал. 1, т. 5, б. "а" от договор № 225203/2014 г. - финансова неустойка в размер на 50 лв. При разглеждане на делото Административен съд - София-град е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора по законосъобразността на заповедта в атакуваните й части писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства, Софийският градски административен съд е достигнал до извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с материалния закон. В хода на съдебното производство пред Административен съд - София-град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и е потвърдена истинността на констатациите по отношение на оспорените пред съда нарушения в констативен протокол № А-491/13.08.2014 г., обективирал резултатите от извършената проверка от финансов инспектор в отдел аптеки при СЗОК в процесната аптека. На тази база решаващият съдебен състав правилно е приел за доказани обстоятелствата, отразени в цитирания констативен протокол в тези му части, които законосъобразно са квалифицирани като нарушения на задълженията на изпълнителя по договора, обуславящи налагането на предвидените в него финансови неустойки. Констатациите в констативния протокол не само не са опровергани от жалбоподателя по пътя на обратното доказване, а са недвусмислено потвърдени от събраните доказателства. Нещо повече, въпреки дадените изрични указания на жалбоподателя от Софийския градски административен съд за фактите, за които носи доказателствена тежест, и назначената в тази връзка от съда експертиза, дружеството е проявило процесуално бездействие и даже не е внесло определеният му депозит за извършването й, което е довело до отмяната на определението за допускането й. При извършване на проверката от финансовия инспектор е установено, че на С. Д. А. е отпуснат лекарствен продукт CF 281-Nebilet 5 mg в нарушение на възрастови ограничения по Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък, което лекарство се отпуска само на лица над 70-годишна възраст, каквато здравноосигуреното лице няма. Освен това категорично е установено, че по шест от изпълнените рецептурни бланки няма попълнен задължителен реквизит - телефон на лекаря, предписал лекарствените продукти, каквото е изискването на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Коректна е и констатацията на проверяващия финансов инспектор за липса на поставен от аптеката печат на две изпълнени рецептурни бланки, съгласно поето задължение по чл. 13, ал. 4, т. 4 от договор № 225203/30.04.2014 г. от изпълнителя по договора. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от договор № 22503/2014 г. рецептата не се изпълнява в аптеката и се връща на приносителя й в случай, че не отговаря на изискванията, посочени чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от индивидуалния договор. При това положение обосновано е прието, че са налице нарушения на чл. 6, ал. 1, т. 4 от договор № 224618/2012 г. и чл. 6, ал. 1, т. 2 и чл. 13, ал. 4, т. 4 от договор № 225203/2014 г., сключени между "СОФИМАКС" ООД и НЗОК. Съответно при тези данни е налице фактическо и правно основание за налагане на санкциите - финансова неустойка в размер общо на 400 лева на основание чл. 35, ал. 1, т. 5, б. "а" от договорите за допуснатите нарушения. Именно установените при проверката обстоятелства са фактическите предпоставки, обуславящи налагането на договорните санкции, законосъобразно определени по вид и размер съгласно чл. 35, ал. 1, т. 5, б. "а" от индивидуалните договори, в каквото насока е и вярната преценка на съда в мотивите на проверяваното решение. Издадената заповед от директора на СЗОК за налагане на санкциите е съобразена с приложимия материалноправен регламент, а в административното производство е спазена дължимата процедура. С оглед на това следва да се приеме, че административният съд правилно е преценил за законосъобразна заповед № РД-13-977/11.09.2014 г. на директора на СЗОК, в оспорените * части по т. 1 за здравноосигуреното лице С. А., т. 2 и т. 3, с която са наложени финансови санкции на дружеството за нарушения на сключените с НЗОК индивидуални договори № 225203/2014 г. и № 224618/2012 г. Изложените в касационната жалба оплаквания за незаконосъобразност не заповедта, идентични с посочените пред първоинстанционния съд, са били проверени от него и решаващият съдебен състав се е произнесъл по тях, като убедително ги е опровергал. Правилно е прието от съда, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издадената заповед в оспорените * части. Неоснователен е доводът на касатора, че не е следвало да се проверява дейност по предходен договор, тъй като предмет на заповедта е изпълнението на договор № 225203/2014 г. Съгласно § 1 от ПЗР на Инструкция № РД-16-26/01.07.2014 г. проверяващите имат правото да проверят изпълнението и на предходния договор № 224618/2012 г., поради което непосочването на този договор в заповедта за проверка не води до отмяна на оспорената заповед за наложените санкции поради нарушение на обема и обхвата на проверката. До отмяна на процесната заповед не води и отсъствието на някой от членовете на определения екип за извършване на проверката, защото неучастието му по никакъв начин не нарушава правата на проверяваното лице и не води до констатации и изводи, различни от направените. Не са основателни и останалите възражения на касатора по отношение на потвърждаването по същество от съда на заповедта в оспорените й части. Посоченото в касационната жалба, че заповедта за налагане на санкции е връчена на неупълномощено лице, е без значение за законосъобразността й, доколкото това по никакъв начин не е преклудирало възможността на санкционираното дружество да осъществи правото си на защита по административен и съдебен ред (заповедта първо е оспорена пред управителя на НЗОК, който е я отменил частично). Издаването на заповед след срока, предвиден в инструкцията, не представлява съществено процесуално нарушение, защото този срок е инструктивен и изтичането му не се погасява правомощието на компетентния орган да издаде съответния административен акт по финализиране на назначената от него проверка. Невръчването на справки касателно данни достъпни в информационната система на НЗОК, е ирелевантно досежно осъществяване правото на защита от изпълнителя по договора. От изложеното е видно, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение в частта му, в която с първия си диспозитив съдът е отхвърлил жалбата против процесната заповед, и в тази част подложеният на касация съдебен акт трябва да бъде оставен в сила. В частта (вторият диспозитив от проверявания съдебен акт), с която "СОФИМАКС" ООД е осъдено да заплати на СЗОК деловодни разноски в размер от 300 лв. (в мотивите е пояснено, че сумата от 300 лв. се присъжда по искане на ответника за юрисконсултско възнаграждение), решението е недопустимо по смисъла на чл. 29, т. 2 от АПК. Присъждане на деловодни разноски или юрисконсултско възнаграждение в хода на първоинстанционното съдебно производство не е претендирано от ответника и същите са определени едностранно от съда, без да са поискани от страната. При липса на искане за присъждане на разноски съдът не е имал право да процедира и се произнася в това отношение и съответно решението му в тази част следва да се обезсили. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно, а според чл. 221, ал. 3 от АПК, когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 - 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,