Решение № 9890 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5226/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Варна чрез процесуалния представител гл. юрисконсулти П. Сотирова против решение № 4541/14.04.2026г, постановено по адм. дело № 2528 / 2025 г. по описа на Административен съд -Варна, с което е изменена негова заповед за налагане на санкции № РД-11-1502/9/07.10.2025г относно размера на наложените санкции на „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Д-р Б. Демирев-09“ ООД гр. Варна като е намален размерът им. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е съобразил разпоредбата на чл.151, ал.5 НРД за денталните дейности 2023-2025г. Оспорва извода му, че наложените санкции са несъразмерни с преследваната от закона цел. Претендира отмяна на решението, постановяване на друго, с което жалбата на лечебното заведение да се отхвърли изцяло и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Д-р Б. Демирев-09“ ООД гр. Варна с подадено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд-Варна е образувано по жалба от „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Д-р Б. Демирев-09“ ООД гр. Варна срещу заповед за налагане на санкция № РД-11-1502/9/ от 07.10.2025 г. на директора на РЗОК – Варна, с която за извършени 11 бр. нарушения на чл. 129, ал. 1, и ал. 3 НРД № РД-НС-01-3/ 01.09.2023 г. за ДД между НЗОК и БЗС за 2023-2025 г. са наложени 11 бр. санкции “финансова неустойка“ в размер на 100 лв. всяка. С обжалваното решение заповедта е изменена в частта на наложените санкции, като определена санкция от 100 лв за всяко нарушение е намалена на 50лв (25, 56 €) за всяко нарушение=. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед №РД-11-1502 от 25.07.2025 г. на Директора на РЗОК-Варна е разпоредено извършването на пълна, планова, първична и самостоятелна проверка на лечебното заведение за спазване разпоредбите на ЗЗО и НРД за дентални дейности за 2023-2025 г. и е определен екипът от проверяващи длъжностни лица. След проверка на медицинската документация е констатирано, че 11 бр изготвени АЛ се разминават с подписаната от пациентите декларация по чл. 86, ал. 5 от НРД за ДД за 2023-2025 г. за поставяне на протеза. Кконстатирани са 11 нарушения на чл. 129, ал. 1 и ал. 3 от НРД за ДД за 2023-2025 г., описани в протокол № РД-11-1502/3/ от 31.07.2025 г., Срещу протокола е подадено възражение от лечебното заведение, като с решение на Арбитражната комисия, създадена със заповед №РД-18-73 от 15.09.2025 г. на директора на РЗОК-Варна, констатациите в него са потвърдени. Последвало е издаване на оспорената заповед за налагане на санкции. При осъществения контрол за законосъобразност на заповедта първоинстанционният съд е изложил мотиви, че е издадена от компетентния орган по чл.76, ал.1 и ал.3 от ЗЗО, в предвидената писмена форма, без допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила. След анализ на събраните писмени доказателства е прието, че констатациите в заповедта за извършени нарушения на чл. 129, ал. 1 и ал. 3 НРД за ДД за 2023-2025 г. изцяло се потвърждават и тези нарушения не представляват маловажни деяния. Наложените санкции в среден размер на санкционната норма на чл. 154, ал. 1 НРД за ДД за 2023-2025 г от 100 лв. са приети за несъразмерни с преследваната от закона цел и поради това са изменени до минималния размер от 50 лева (25, 56 €). Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно нормата на чл. 129, ал. 1 и ал.3 НРД за дентални дейности 2023-2025г, изпълнителят на ИзвбДП води първични документи, изготвени по образци и съгласно изисквания и реквизити по приложение № 2, сред които е посочен амбулаторен лист(бл. МЗ – НЗОК № 2). Между страните няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че нарушенията, описани в оспорената заповед за налагане на санкция № РД-11-1502/9/07.10.2025г. на директора на РЗОК-Варна, са извършени. Безспорен факт е, че в посочените от органа амбулаторни листове са отразени дати, несъвпадащи с декларациите на пациентите по чл.86, ал.5 НРД за дентални дейности 2023-2025г. С оглед на това лечебното заведение правилно е санкционирано за нарушение на установените изисквания за работа с първичната медицинска документация на основание разпоредбата на чл.154, ал.1 от същия НРД. Настоящият съдебен състав намира за неправилно становището на първоинстанционния съд по отношение размера на наложените наказания. Намаляването му до предвидения в санкционната разпоредба минимум на практика е направено без никакви мотиви. В противовес на това, наказващият орган, в изпълнение на задължението си по чл.151, ал.5 НРД за дентални дейности 2023-2025г, е обосновал индивидуализацията на наложените финансови неустойки като е коментирал еднотипността и броя на извършените нарушения, както и доколко и кои обществени отношения и конкретни права се засягат от неправомерното поведение на изпълнителя на ИзвбДП. Значението на тези обстоятелства за тежестта на вменените нарушения и определяне размера на санкциите не е взето предвид от решаващия съдебен състав, който напълно формално се е позовал на принципа за съразмерност по чл.6 АПК. Необсъждането на критериите за приложимостта на този принцип в конкретния случай е до довело до грешни, необосновани и некореспондиращи с доказателствата по делото изводи на съда за несъответствие на размера на наложените санкции с целта на закона, а именно да се гарантира законосъобразното, целесъобразно и ефективно изразходване на средствата от задължителните здравноосигурителни вноски на гражданите, като същевременно се защитят правата и сигурността на пациентите и се стимулират изпълнителите на медицинска помощ да водят точна и прозрачна документация. По така изложените съображения се налага извод, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и необосновано е изменил оспорения административен акт относно размера на наложената санкция „финансова неустойка“. Процесната заповед на директора на РЗОК – Варна е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, включително в частта за индивидуализацията на наложените санкции, като за нея не се установява наличие на други пороци по смисъла на чл. 146 от АПК. Поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената първоначална жалба от„Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Д-р Б. Демирев-09“ ООД гр. Варна да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора, искането за присъждане на разноски от касатора следва да бъде уважено в размер на 245.42 евро - 102.26 евро юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, 40.90 евро за касационната инстанция по чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 102.26 евро държавна такса за касационното производство. Водим от тези мотиви и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,