Решение № 3519 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6888/2011 г.

Решение № 3519 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6888/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 60 от 17.03.2011 г. по административно дело № 567/2010 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Старозагорският административен съд, VIII състав ОТМЕНЯ по жалба на Община Казанлък, одобреното със Заповед № 174/15.11.2010 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Стара Загора Протоколно решение № 2 на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ от 15 (вярна дата 10). 11.2010 г. в частта му по раздел II, т. 1, с която са определени имотите по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно Приложение № 1 към раздел II, т. 1 от протоколното решение, като незаконосъобразно. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: едната е от Министерството на земеделието и храните на РБ, представлявано от д-р Мирослав Найденов - Министър на земеделието и храните, чрез Кремена Петрова - Гл. юрисконсулт при Областна Дирекция "Земеделие" Стара Загора, като пълномощник. Другата жалба е от Анна Стоянова Петкова - Директор на Областна Дирекция "Земеделие" Стара Загора, чрез Кремена Петрова - Гл. юрисконсулт при Областна Дирекция "Земеделие" Стара Загора, като пълномощник. И двете касационни жалби са с идентично съдържание. И в двете се твърди, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните и процесуалноправни норми. Считат се за неправилни развитите от съда изводи, че производството по преразглеждане на приетото протоколно решение от 10.11.2008 г. е инициирано от некомпетентно лице по смисъла на чл. 45в, ал. 9 от ППЗСПЗЗ, каквото е общинската служба по земеделие. Според касационните жалбоподатели неправилно съдът в мотивите си е приел, че от представеното писмо изх. № 513/02.11.2010 г. на Началника на Общинска служба по земеделие - Казанлък, не става ясно коя от хипотезите на чл. 45в, ал. 9 ППЗСПЗЗ е налице за да се преразгледа протоколното решение от 2008 г. Предвид изложените правни и фактически доводи, молят обжалваното от тях решение на АС Стара Загора да бъде отменено. Ответникът - Кмета на Община Казанлък не заявява становище по касационните жалби. Заинтересованите страни: Държавно горско стопанство - гр. Казанлък, Агенция по геодезия, картография и кадастър - гр. Стара Загора и Изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър - гр. София, също не вземат отношение по жалбите. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че и двете касационни жалби са допустими, подадени в срок и са неоснователни. Постановеното решение на Старозагорския административен съд е правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви. Незаконосъобразно е одобреното със Заповед № 174/15.11.2010 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" Стара Загора протоколно решение № 2 на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ в частта му по раздел II, т. 1 за определяне на имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1, съгласно приложение 1. Дори и да се приеме, че общинската служба по земеделие - гр. Казанлък е компетентна да инициира производство по преразглеждане на приетото протоколно решение съгласно мотивите в жалбата на МЗХ, правилно и законосъобразно, съдът е приел, че от представеното писмо № 513 от 02.11.2010 г. на Началника на ОСЗ - Казанлък не става ясно коя от хипотезите на чл. 45в, ал. 9 ППЗСПЗЗ е налице, за да се преразгледа протоколното решение от 2008 г. Искането следва да бъде мотивирано и това е съществено процесуално нарушение, защото препятства съдебния контрол и следва съдът да гадае и да извлича правните основания от другите представени по делото доказателства, както и липсата на данни, от които да се установи дали едногодишният срок не е пропуснат. Поради наличието му и липса на възможност за установяване на срока, правилно и законосъобразно съдът е отменил процесния акт. И двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, се явяват неоснователни. За да отмени обжалвания пред него административен акт, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че подадената от Кмета на Община Казанлък жалба освен че е допустима, е и основателна, но не по изложените в нея съображения. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 45в, ал. 9 от ППЗСПЗЗ и е приел на първо място, че Общинската служба "Земеделие" - Казанлък няма качеството на заинтересована страна и инициираното производство е образувано по искане от некомпетентно лице, защото не става ясно какви права на общинската служба са засегнати - същата не упражнява правото на собственост на държавата върху държавния поземлен фонд, нито с протоколното решение са засегнати нейни други права, свободи или законни интереси. Направеното от нея предложение следва да бъде мотивирано и адресирано до Министъра на земеделието и храните, който е компетентния орган да инициира административното производство. Освен това съдът е посочил, че от представеното писмо изх. № 513/02.11.2010 г. на Началника на Общинска служба "Земеделие" - Казанлък не става ясно коя от хипотезите на чл. 45в, ал. 9 от ППЗСПЗЗ е налице, за да се преразгледа протоколното решение от 2008 г. Налице са два преклузивни срока, които следва да бъдат спазени за да е налице законосъобразност на новото протоколно решение. Сроковете са определени алтернативно и изтичането на който и да е от двата е пречка за преразглеждане на решението. Съдът е констатирал, че Директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Стара Загора е спазил преклузивния двугодишен срок, обаче такава преценка не може да се извърши по отношение на едногодишния срок, тъй като няма данни кога са били открити новите обстоятелства или новите писмени доказателства, ако има такива. Не на последно място съдът е констатирал, че не е посочено и какво е закононарушението, ако това е основанието за преразглеждане на протоколното решение. Така постановеното съдебно решение е правилно. Обжалваното пред първата инстанция от Кмета на Община Казанлък Протоколно решение № 2 на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ от 10.11.2010 г. в частта му по раздел II, т. 1, одобрено със Заповед № 174/15.11.2010 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Стара Загора е издадено на основание чл. 45в, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба, "при откриване на закононарушения, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение по искане на министъра на земеделието и храните или на заинтересуваните лица, отправено в срок до една година от откриване на новите обстоятелства или новите писмени доказателства, но не по-късно от две години от влизането в сила на протокола по ал. 7, директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед за свикване на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за преразглеждане на приетото протоколно решение за определяне на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ... ". Съдът е отменил обжалваният акт само на процесуално основание, без да обсъжда по същество мотивите на комисията, отразени в протоколното решение - дали по отношение на всеки един от посочените имоти са налице обстоятелства, обосноваващи изключването им от списъка по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, дали по отношение на тези имоти са били провеждани съответните мероприятия за обявяването им като горски територии, както и дали същите са в регулация или не, дали са застроени и дали по начина си на трайно ползуване са земеделски земи или не, както и ако не са такива, какви са те. Правилно съдът е счел, че горните въпроси следва да бъдат предмет на съдебен контрол само ако е налице надлежно иницииране на административното производство. Настоящият касационен състав също намира, че така посочената от законодателя процедура действително не е спазена в конкретния случай. Преди всичко за да започне административно производство, то следва искането да е подадено или от министъра на земеделието и храните или от заинтересувано лице. Очевидно в случая искането не е от министъра на земеделието и храните. Не може да се приеме и че началникът на Общинската служба по "Земеделие" е заинтересовано лице по вложения от законодателя смисъл на тази категория лица - не е ясно какви точно конкретни права и законни интереси на този орган по поземлената собственост са пряко и непосредствено засегнати. Общинските служби по земеделие са административни органи, както административни органи са Областните дирекции "Земеделие" и Министърът на земеделието и храните. Йерархическата структура в случая е без значение, след като самият нормативен акт определя кои са компетентните лица да инициират административно производство за преразглеждане на влязъл в сила предходен административен акт. В контекста на изложеното, неоснователно се явява възражението в двете касационни жалби, че предложението за преразглеждане на одобреното протоколно решение от 10.11.2008 г. общинската служба е следвало да отправи до Директора на областна дирекция "Земеделие", а не до Министъра на земеделието и храните. В случая писмото с изх. № 513/02.11.2010 г. на Началника на Общинска служба "Земеделие" гр. Казанлък е адресирано до Директора на ОД (Областна дирекция) "Земеделие" гр. Стара Загора и няма данни да е достигнало до действително компетентния по закон административен орган - Министъра на земеделието и храните, което обстоятелство е достатъчно за отмяна на издадения в резултат на тази нарушена процедура акт. Споделят се напълно и изводите на Административен съд - Стара Загора относно сроковете за отправяне на такова искане за свикване на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за преразглеждане на предходно прието протоколно решение за определяне на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В съответствие със закона съдът е отменил одобреното със Заповед № 174/15.11.2010 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Стара Загора Протоколно решение № 2 на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ от 10.11.2010 г. в обжалваната му част по раздел II, т. 1 - съгласно Приложение № 1 към раздел II, т. 1, касаеща 20 имота, намиращи се в землищата на гр. Казанлък, с. Горно Изворово, с. Долно Изворово, с. Дунавци, с. Копринка, с. Розово и с. Енина. При постановяване на обжалваното пред ВАС съдебно решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а след служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,