Решение № 4454 от 11.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 3652/07.06.2021 г., постановено по адм. дело 1782/2021 г. по описа на Административен съд София-град, по жалба на И Ем Икс България ЕООД е отменен Ревизионен акт СФР20-РД77-68/28.09.2020 г., издаден от орган по приходите при Столична община, Дирекция Общински приходи, отдел Ревизии и събиране на вземания, потвърден с Решение СОА20-РД28-39/11.12.2020 г. на кмета на Столична община, в частта, с която установените задължения на дружеството за ТБО и ДНИ са намалени от 69 010,52 лв. до 57 508,78 лв., както и в частта, с която са отменени установените лихви за забава за периода 2018 2019 г. Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби. С касационната жалба на кмета на Столична община, подадена чрез юрк. С. Веселинска, се оспорва решението на Административен съд София-град в частта, с която ревизионният акт се отменя по отношение на установените лихви за забава, както и в частта, с която касаторът е осъден да заплати разноски, съобразно уважената част от жалбата. Като касационни основания се сочат неправилност на акта поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва решаващия извод на съда, според който дружеството е подало декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ, но поради бездействие от страна на общинските органи не е открита партида за новопридобитите имоти, като сочи, че на данъчно задължения субект е изпратено съобщение по реда на чл. 103, ал. 1 от ДОПК с указания. Съответно, противно на възприетото от съда, счита, че се дължат лихви за забава относно ДНИ и ТБО. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в оспорваната част. Ответникът по касационната жалба на кмета на Столична община - И Ем Икс България ЕООД, в писмен отговор, подаден чрез адв. Н. Танков, и в съдебно заседание оспорва основателността ѝ. Моли за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски. Постъпила е касационна жалба и от И Ем Икс България ЕООД относно частта от решението, с която се потвърждават задълженията на дружеството за ТБО и ДНИ до размера от 57 508,78 лв. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че тъй като приходната администрация не е изпълнила задължението си да открие партида за декларираните от дружеството имоти, то тя го е възпрепятствала да подаде декларация, с която да се освободи от заплащане на ТБО поради неизползване на имотите, защото в съответното приложение се изисква посочване на партидата. Иска отмяна на първоинстанционното решение и намаляване задълженията за ТБО съгласно представени изчисления. Ответникът по касационната жалба на И Ем Икс България ЕООД Кметът на Столична община, в писмено становище, подадено чрез процесуалния си представител, оспорва основателността ѝ. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни по делото, в срок, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият състав съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт СФР20-РД77-68/28.09.2020 г., издаден от орган по приходите при Столична община, Дирекция Общински приходи, отдел Ревизии и събиране на вземания, потвърден с Решение СОА20-РД28-39/11.12.2020 г. на кмета на Столична община. В хода на ревизионното производство е установено, че с Нотариален акт 24/18.07.2018 г., том IV, рег. 10370, дело 542/2018 г. на нотариус 065, вписан в регистъра на Нотариалната камара, И Ем Икс България ЕООД е придобило 10 недвижими поземлени имота, находящи се в район Младост, местността Югоизточен град, район 4, зона 5, подробно описани в ревизионния доклад и в решението на административния съд. Приходните органи са приели, че по отношение на тези имоти не е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като с ревизионния акт, в обжалваната пред административния съд част, са определили задължения за ДНИ в размер на 10 896,40 лв. главница и 1 455,24 лв. лихви, както и задължения за ТБО в размер на 58 114,12 лв. главница и 7 910,93 лв. лихви. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице неправилно приходните органи са приели, че отчетната стойност на имотите е 4 102 173,49 лв., която включва и ДДС, вместо сумата без ДДС, която възлиза на 3 418 477,91 лв. Въз основа на отчетната стойност без ДДС експертът е изчислил, че за периода 01.08.2018 г. 31.12.2019 г. размерът на ДНИ е 9 080,34 лв., а на ТБО 48 428,44 лв. При така описаната фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, е формирал извод за частична незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт поради нарушение на материалния закон, като е отменил установените задължения за ДНИ от 10 896,40 лв. до 9 080,34 лв., а тези за ТБО от 58 114,12 лв. до 48 428,44 лв., позовавайки се на заключението по СИЕ. С решението си административният съд е отменил и дължимите лихви за забава, като е изложил мотиви, че противно на възприетото от органа по приходите, дружеството е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като по-късното определяне на задълженията, едва с ревизионния акт, се дължи на бездействие на приходната администрация. Прието е за безспорно установено, че задълженията на дружеството за ТБО и ДНИ за 2018 г. и 2019 г. са били изискуеми, но не и ликвидни, тъй като размерът им не е бил определен, поради което от дружеството не може да бъде търсена лихва за забава. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. По касационната жалба на кмета на Столична община: Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Облагаемата основа и размерът на данъка се определят от компетентния данъчен орган. Ако след придобиване на имота или на правото настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва както поради наказателната отговорност, която носи за декларирането на неверни факти и обстоятелства по силата на чл. 255 и чл. 313, ал. 2 от Наказателния кодекс, така и поради декларирането на неизгодни за него факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 , подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. В конкретния случай, основателно касаторът твърди, че на дружеството е изпратено съобщение по реда на чл. 103, ал. 1 от ДОПК с указания. Съгласно съобщение с изх. 7213053456/04.10.2018 г., връчено на 09.10.2018 г. (л. 9 и л. 10), органът е указал на дружеството, че подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. 53456/17.09.2018 г. е подадена некоректно и не съдържа необходимата информация, поради което не може да бъде обработена. Посочено е още, че съгласно приложения Нотариален акт 24/18.07.2018 г., том IV, рег. 10370, дело 542/2018 г., дружеството е придобило 10 броя отделни поземлени имота с различни идентификатори, които следва да бъдат декларирани с отделни декларации по чл. 14 от ЗМДТ с приложени към тях счетоводни справки за отчетната стойност на всеки отделен имот. Във връзка с установените неточности, в съобщението е указано, че представител на дружеството следва да се яви в отдел Общински приходи Младост в 14-дневен срок от получаване на съобщението, за подаване на нови декларации по чл. 14 от ЗМДТ с приложените към тях документи, което не е сторено. В съответствие с разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 103, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК дружеството е предупредено, че при неизпълнение на дадените указания, декларацията ще се счита за неподадена. В действителност ЗМДТ и ДОПК не съдържат изрично нормативно изискване, според което при придобиване на повече от 1 имот данъчно задълженият субект следва да подаде отделна декларация за всеки, но в конкретния случай, видно от подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ (л. 173 л. 182), дружеството не е попълнило част III, таблица 3, която се попълва от предприятия, и в която следва да се посочи информация относно номер, вид, предназначение и отчетна стойност на придобитите имоти. С оглед правната същност на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ и задължението на данъчните субекти да декларират факти и обстоятелства от значение за облагане по реда на ЗМДТ, както и в съответствие с правомощията на приходните органи да дават указания при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ, настоящият състав счита, че е налице бездействие от страна на дружеството, което е било надлежно уведомено и му е била предоставена възможност да отстрани непълнотите, противно на възприетото от административния съд. С оглед изложеното, правилно от страна на органите по приходите, е прието, че декларация не е подадена с оглед чл. 104, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 103, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съответно касационната жалба се явява основателна. Доколкото в случая правният спор се свежда до дължимостта на лихвите за забава върху установените от съда задължения за ДНИ 9 080,34 лв. и ТБО 48 428,44 лв., за чиито размери не се спори, то следва да се преизчисли и размерът на прилежащите лихви, които в случая възлизат на 1 212,70 лв. за ДНИ и 6 592,44 лв. за ТБО. По касационната жалба на И Ем Икс България ЕООД: С оглед изложеното по отношение на касационната жалба на кмета на Столична община, неоснователни се явяват възраженията, въведени с жалбата на дружеството. Както вече бе посочено, определянето на дължимите задължения едва с ревизионния акт се дължи на бездействие от страна на дружеството, което не може да бъде възприето като добросъвестно, тъй като е било надлежно уведомено по реда на чл. 103, ал. 1 от ДОПК за констатирани нередности относно подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Въпреки това обаче не се е явило в указания срок, като не е предприело каквито и да е други действия във връзка с откриване на партида и плащане на задължения, чиято принципна дължимост впрочем не оспорва в рамките на настоящото производство. Ирелевантни, с оглед предмета на спора, се явяват исканията за преизчисляване размера на ТБО поради неизползване на имотите, съответно съдът не дължи произнасяне. По разноските: Общият материален интерес по делото е в размер на 78 376,69 лв. За касационната инстанция принципно се следват разноски на кмета на Столична община, но поради липса на претенция такива няма да бъдат присъждани. С оглед изхода на спора решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта, с която страните са осъдени да заплатят разноски, като бъдат присъдени такива в следните размери за първоинстанционното производство: на кмета на Столична община, съобразно уважената част от жалбата 65 313,92 лв. и на основание чл. 8, ал. 1. т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се следват разноски в размер на 2 400,12 лв. На И Ем Икс България ЕООД, съобразно уважената част от жалбата в размер на 13 062,77 лв., се полагат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 476,64 лв. Възражението за прекомерност се явява неоснователно, тъй като минималният предвиден размер се равнява на 2 881,31 лв., а претендираният от страната е 2 861 лв. Пропорционално следва да се редуцират и сторените разноски за депозит за вещо лице и държавна такса, в общ размер на 791, като се намалят до 131,78 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,