Решение № 15315 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 581/2018 г.

Решение № 15315 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 581/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на МБАЛ "С. П." АД, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "Ц. С. В." №... чрез адв. П. С. срещу Решение № 124 от 24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 216/2017 г. по описа на Административен съд - В., III състав. В жалбата се релевират доводи за нищожност на заповедта за налагане на санкции № РД – 09 – 445 от 21.07.2017 г., издадена от заместник директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – В., респ. излагат се съображения за нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Жалбоподателят моли съдът да отмени решението на административния съд и да отмени оспорения административен акт, както и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът – директор на Районна здравноосигурителна каса - В. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото събрани пред първата инстанция и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК спрямо страна, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло жалбата на МБАЛ "С. П." АД гр. В. срещу заповед за налагане на санкции № РД – 09 – 445 от 21.07.2017 г., издадена от заместник директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – В.. Съдът е извършил проверка на оспорения административен акт при спазване на изискванията на чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. В касационната жалба са изложени същите съображения за нищожност на заповед за налагане на санкция както в жалбата пред административния съд. В конкретната хипотеза правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от заместник директора на Районна здравноосигурителна каса - В., при условията на заместване. В тази връзка съдът се е позовал на заповед № РД-09-360 от 04.07.2017 г. издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – В. и е достигнал до извод, че при заместването на служител, заместникът му действа вместо замествания. Тук не е необходимо изрично нормативно овластяване. Доводът на касатора, че само директорите на РЗОК могат да издават заповеди по чл. 74, ал. 5 ЗЗО е неоснователен, тъй като не почива на нормативно установено изискване на закона в тази насока. С Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 4/2002 г. на Върховния административен съд - ОСС от I и II колегия се прие, че заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. За периода на заместване, лицето което замества, изпълнява правомощията на лицето в пълен обем и от името на замествания орган. При тези констатации правилно е прието от Административен съд В., че процесната заповед за налагане на санкции не е нищожна като издадена от некомпетентен административен орган. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. В случая нарушенията на МБАЛ "Св. Петка" АД са посочени в протокол № РД-13-261 от 19.06.2017 г., възпроизведени и в заповед за налагане на санкция № РД-09-445 от 21.07.2017 г. на заместник директора на Районна здравноосигурителна каса - В.. През 2017 година отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се регулират от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (НРД МД 2017 г., в сила до 31.03.2018 г.). На основание чл. 289, ал. 1 от НРД МД за 2017 г. е посочено, че епикризата е медицински документ, който се издава при дехоспитализация. Основателна е касационната жалба относно нарушенията по т. 4. 3., т. 4. 4., т. 5. от заповедта за налагане на санкции. Нормата на чл. 289, ал. 6 от НРД за 2017 г. предвижда в случаите на изчакване на резултати от проведени изследвания, касаещи потвърждаване на окончателна диагноза, епикризата да се предоставя на пациента след получаване на резултата. Видно от съобразителната (мотивната) част на обжалвания административен акт в тези му части е налице противоречие в установените факти, имащи отношение към състава на нарушението на НРД за 2017 г. и размера на наложената на лечебното заведение имуществена санкция. В случая, от една страна в констативната част на заповедта за налагане на санкции, като нарушение и в трите случая е посочено, че в епикризата на пациента, резултатите от допълнителните изследвания са нанесени с химикал. От друга страна се изтъква, че поставените дати на връчване на епикризите на съответните пациенти в ИЗ № 4222/2017, ИЗ № 4398/2017 по КП № 68 (т. 4. 3. и т. 4. 4. от заповедта) и ИЗ № 4274/2017 по КП 69 (т. 5 от заповедта) предхождат датите на изготвяне на резултатите от хистологичните им изследвания. Видно е, че не е ясно какво точно е изпълнителното деяние, водещо до нарушение на НРД за 2017 г. Следователно е налице противоречие между описателната част на извършеното нарушение на НРД и неговата правна квалификация, разписана като такава по чл. 289, ал. 6 от НРД за МД за 2017 г. На осн. чл. 405, ал. 3 от НРД за 2017 г., когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. При тази констатация оспорената заповед за налагане на санкции следва да се отмени в частта, в която за нарушение на НРД за МД за 2017 г. по т. 4. 3. и т. 4. 4. на касационния жалбоподател е наложена санкция: финансова неустойка за горницата над 200 лв. до установения със заповедта размер от 350 лв., както и да се отмени заповедта в частта по установеното нарушение по т. 5, и в частта по определената санкция: финансова неустойка в размер на 200 лв. В останалата обжалвана част по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4. 1., т. 4. 2., т. 6, т. 7, т. 8 и т. 9 съдът правилно е установил относимата за спора фактическа обстановка, в развилото се първоинстанционно производство пред Административен съд В. във връзка с чл. 76 а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване. Постановеното решение на Административен съд В. в частта, в която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение като неоснователна, след като е приел, че тя е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и целта на закона, е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на акта в частта по установените нарушения и наложени санкции по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4. 1., т. 4. 2., т. 6, т. 7, т. 8 и т. 9 произтичат от вярната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е нарушил изискванията на НРД за МД за 2017 г., които нарушения по посочените точки са обективирани в констативен протокол №РД – 13-261 от 19.06.2017 г. и заповед за налагане на санкции №РД – 09 – 445/21.07.2017 г. издадена от заместник директора на РЗОК – В.. При тези съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице посочените в жалбата на МБАЛ "С. П." АД гр. В. касационни основания - нарушение на материалния закон, за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е отхвърлено оспорването по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4. 1., т. 4. 2., т. 6, т. 7, т. 8 и т. 9 от заповедта. Същото като правилно и законосъобразно следва в тази си част да се остави в сила. Касационният жалбоподател е поискал присъждане на разноски за касационната инстанция – съдебни разноски и адвокатско възнаграждение, но е представил по делото единствено доказателства, че е сторил разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лева. Поради това на касационния жалбоподател се следват съдебните разноски за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция съразмерно на уважената част от жалбата или сумата в размер на 4, 07 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. първо и предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,