Решение № 6355 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9402/2014 г.

Решение № 6355 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9402/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуален представител юрк. Т. Колева, против решение № 190 от 15.05.2014 г., постановено по адм. д. № 89/2014 г. по описа на Административния съд - Велико Търново. С обжалваното решение по жалба на Калина Йозова Капелова от гр. Свищов е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено подпомагане по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за кампания 2010 г. с изх. № 01-6500/13222 от 22.10.2013 г. на вр. и. д. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" и преписката е върната на органа за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на съдебното решение. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, като наведените касационни основания са съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Калина Йозова Капелова от гр. Свищов, обл. В. Търново, чрез пълномощник адв. Евгения Йончева, с писмено становище оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Калина Йозова Капелова против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено подпомагане по Мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за кампания 2010 г. с изх. № 01-6500/13222 от 22.10.2013 г. на вр. и. д. Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което на Капелова е отказано финансово подпомагане по мярката в размер на 12 598.81 лв. за кампания 2010 г. За да постанови обжалваният резултат, съдът е приел, че оспореният акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. При постановяването му обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и при непълнота на доказателствата, съответно не е изпълнено задължението за служебното събиране на доказателствата, като в резултат на това обжалваният административен акт е постановен и при нарушения на материалния закон. Решението на съда е правилно като краен резултат. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора, а именно, че се касае за приети като подходящи за подпомагане през 2008 г. БЗС, като земи с висока природна стойност, представляващи затревени площи (мери и пасища), естествени ливади (за косене, и/или за паша на животните). Следователно, касае се за поет агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП", направление "Възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с висока природна стойност" (ВПС1), АЕП, код АП13 още през 2008 г. Този извод се потвърждава и от съдържанието на заявление за подпомагане 2010 № 0429041030940 от 13.05.2010 г., към което е приложена таблица на използваните парцели, в която в колоната, касаеща АЕП, "Поредна година на участие" и за трите БЗС е записана 3-та. Съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013, агроекологичните дейности и направления се изпълняват за период от пет последователни години, като срокът започва да тече от началото на годината на подаване на "заявление за подпомагане", което за първата година е и "заявление за плащане", а през всяка следваща година, до изтичане на 5-годишния срок, кандидатите за подпомагане подават "заявление за плащане". От данните в преписката се установява, че в конкретния случай лицето за 2010 г. е подало заявление за плащане по АЕП, код АП13 за одобрен и поет агроекологичен ангажимент през 2008 г. С оглед годината, за която се кандидатства за плащане, приложима е редакцията на Наредба № 11/09 г. в сила към 2010 година. Разпоредбите от наредбата, които регламентират отпускането, отказа и възстановяването на помощта са чл. 15 - чл. 18 в приложимата редакция към ДВ, бр. 19/2010 г. Предвид конкретните обстоятелства, а именно, че са касае за отказ на плащане за поредна (третата) година от агроекологичния ангажимент, поет и одобрен още през 2008 г., според настоящия съдебен състав приложима за отказа за плащане е разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 11/09 г. в приложимата й редакция. Посочената разпоредба съдържа 4 точки, в които са изброени хипотезите, при наличието на които не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявлението. Обстоятелствата, посочени в обжалваното уведомително писмо (обясненията на колони 6 и 9), не могат да се подведат под нито една от хипотезите на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 11/09 г. Въз основа на описаните обстоятелства, административният орган е достигнал до извод, че е налице промяна на начина на трайно ползване на част от физическите блокове, в които попадат заявените за подпомагане БЗС при актуализацията на СИЗП за кампания 2010. Обоснован е изводът на съда, че настъпилата промяна не е доказана. По делото са налице индиции (заключението на СТЕ по адм. д. № 718/2012 г. на АССГ, кредитирано от съда като писмен документ), че храстите и дърветата, които са установени в процесния парцел са се намирали там още когато жалбоподателката е подала заявлението за подпомагане по АЕП, тъй като храстите и дърветата са на възраст над 10 - 15 години. От друга страна от съдържанието на този писмен документ ставя ясно, че в парцела има мозаечно разположени дървета на площ от 6 ха, дървета, разположени на малки туфи на площ от 5 ха, има разположени дървета във високата част на парцела на площ от 0,36 ха, както и горичка в долната част на парцела на площ от 4,2 ха. Сборът на посочените площи, заети от дървета и храсти е 15,38 ха, което е 23,16 % от декларираната за подпомагане площ от жалбоподателката по тази мярка. Съгласно приложимата Методика за отказване или намаляване на агроекологичните плащания по 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., утвърдена със заповед № РД-09-87/09.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните, за земеделски земи (затревени площи) с висока природна стойност, в зависимост от завареното положение на ливадата или пасището се разрешава да се оставят мозаечно разположени единични или групи дървета храсти и/или синори, до 20% от общата затревена площ. В конкретния случай е налице индиция, но не и категорични доказателства (в преписката не са намира писмо изх. № 02-0409/1632 от 16.06.2011 г., което е цитирано в обжалваното УП), че тази площ е над 20 %. Не става ясно също така от мотивите в обжалваното УП, дали площта, установена като недопустима за подпомагане, е била такава и в посочения процент още към датата на подаване на заявлението за подпомагане по АЕП или тя е в този процент към заявлението за плащане за поредната, трета 2010 г. Този въпрос е от значение за преценката, налице ли е промяна в трайното ползване на част от физическите блокове, както се поддържа от административния орган в обжалваното УП. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като правилен извода на административния съд, че липсват доказателства за твърдяната последваща промяна в ползването на БЗС и в частност за това, че през 2010 г. същите вече представляват "Горски територии" - 0.22 ха, "Храсти и затревени територии" - 14.65 ха, "Полски пътища, прокари и просеки" - 2.64 ха, каквито са определените им трайни ползвания след актуализацията на информацията в база данни ФБ, получена от МЗХ с писмо с вх. № 02-0409/1632/16.06.2011 г. за кампания 2010 г. Административният орган не е обосновал наличието и на някоя от приложимите за случая хипотези, предвидени в чл. 17, ал. 2 от Наредба № 11/09 г. в приложимата редакция, при наличието на които може да се откаже плащане по последващо (последващо на заявлението за подпомагане) заявление за плащане от поетия агроекологичен ангажимент. По тези съображения, настоящият съдебен съства преценява като правилно решението на административния съд, с което е отменено обжалваното УПи, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. С оглед изхода на касационното произовдство следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, които съгласно приложен по делото на стр. 27 списък на разноските по чл. 80 от ГПК са в размер на 500 лв. Същите са за адвокатско възнаграждение, видно от Договор за правна защита и съдействие, като в него е отбелязано, че сумата е заплатена на 22.02.2015 г. в брой. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,