Решение № 4117 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11500/2018 г.

Решение № 4117 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11500/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на К. Димитрова от [населено място], [община], Област Плевен срещу решение № 518 от 26.07.2018 г., постановено по адм. д. № 458/2018 г. по описа на Административен съд - Плевен, VІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на издадените административни актове. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Плевен, в отговор от 21.08.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на К. Димитрова от [населено място], [община] против решение № 2153-14-33 от 18.04.2018 г. на Директора на Териториално поделение НОИ гр. Плевен. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, след сезиране с процесуално допустима жалба. При преценката на оспореното решение при условията на чл. 218, ал. 1 АПК, с оглед посочените в касационната жалба пороци и служебната проверка на приложението на материалния закон по чл. 218, ал. 2 АПК, въз основа на доказателствата по първоинстанционното дело, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното: От Регистъра на осигурените лица се установява, че през процесния период, 21.08.2017 г. до 18.11.2017 г., К. Димитрова е била в трудови правоотношения с двама работодатели – "Г. Венциславов-2005" ЕООД и "Мундус 2" ЕООД, като само на първия от тях е представила болнични листове Е20171257025, Е20171257129 и Е20171453969. В същия регистър от "Мундус 2" ЕООД са подавани данни, че лицето е работило по втори договор през същия период. При извършената от органите на Териториално поделение НОИ София-град проверка по чл. 108, ал. 1 КСО при втория работодател, обективирана в констативен протокол № КП-5-21-00384132 от 6.03.2018 г., е установено трудово правоотношение от 3.11.2016 г. при непълно работно време от 1 час като хигиенист, както и че месеците август, септември, октомври и ноември 2017 г., Димитрова фигурира в платежните ведомости със съответно 23, 19, 22 и 22 отработени дни. Подаваните от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4 КСО отговарят на платежните ведомости. Освен това към датата на проверката - 6.03.2018 г., в дневника на дружеството за приети документи по чл. 6, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите от ДОО, няма вписани представени от Димитрова болнични листове. Съгласно чл. 5, ал. 3 КСО регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разпоредбата чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО предвижда задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Текстовете на чл. 40, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж сочат изрично данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО като установяващи осигурителен стаж и осигурителен доход. Освен това цитираният в тези мотиви констативен протокол № КП-5-21-00384132 от 6.03.2018 г., който е изготвен от контролен орган на НОИ при условията на чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО, се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Следователно изводът на съда, че административният орган е доказал осъществяването на трудова дейност при втория работодател, в период за който Димитрова е получила обезщетение по процесните болнични листове, представени на "Г. Венциславов-2005" ЕООД, не е необоснован. По първоинстанционното дело жалбоподателката не е ангажирала доказателства, които да оборят представените от административния орган цитирани писмени доказателства. Твърденият факт, че е изпратила болничните листове и на втория работодател, който ги е получил към 19.03.2018 г., без представени доказателства за коригирани данни в РОЛ, включително и към настоящия момент, не променят изводите на съда относно фактическата обстановка. Казаното се отнася и до представеното с касационната жалба разпореждане № О-21-999-00-0000660884 от 25.06.2018 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при Териториално поделение НОИ София-град, с което отказът е постановен поради изплатено трудово възнаграждение за периода на временната неработоспособност. Правилни са изводите на съда, че Димитрова е нарушила разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НМЕ, като не е уведомила втория си работодател за болничния лист, както и че поведението й попада в хипотезата на чл. 46, ал. 3 КСО. ЛКК не може да изпълни задължението си по чл. 8, ал. 1 НМЕ без да бъде уведомена от експертизираното лице, че същото полага труд при повече от един работодател. Нормата на чл. 46, ал. 3 КСО отрича правото на парично обезщетение за временна неработоспособност на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Цитираната норма правилно е приложена от съда. Не следва да бъде възприето като добросъвестно лице, което знаейки, че полага труд при двама работодатели не уведомява ЛКК за този факт и представя болнични листове само на един от тях, а по отношение другия предприема действия за издаване на екземпляри на болничните листове в продължителен период и то за минало време (14.03.2018 г.). Не може осигуреното лице да не съзнава, че когато е временно неработоспособно, то е такова и за двамата работодатели. В тази връзка и изводът на съда, че Димитрова е била недобросъвестна при получаване на осигурителното плащане, а от там и за приложимостта на нормата на чл. 114, ал. 1 КСО, е в съответствие с материалния закон. По изложените в тези мотиви съображения се приема, че постановеното от Административен съд - Плевен решение не страда от твърдените от касаторката отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Страните не са направили искания за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,