Решение № 13191 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4317/2010 г.

Решение № 13191 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4317/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Корпорация "Топливо" АД- София, против Решение № 83/22.12.2009 г., постановено по адм. дело № 427/2009 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Кръстьо Ангелов Иванов, действащ като ЕТ "Наука 2000 - Кръстьо Иванов", гр. София, против Заповед № РД-09-04-43/15.06.2007 г. на Зам. кмета на Столична община. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Владимирова, по изложените в нея и писмена защита съображения, с претенция за разноски по делото. Ответникът - ЕТ "Наука 2000 - Кръстьо Иванов", гр. София, не се явява и представлява. Национална компания "Железопътна инфраструктура", (НК "ЖИ") поделение Железопътна секция София I, е депозирала писмено становище за основателност на касационната жалба и искане да бъде уважена. Кметът на Столична община, чрез юрк. Самарас, оспорва касационната жалба, в писмено становище изразява съображения за правилност и обоснованост на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, (конституирана по делото с определение от 12.10.2009 г., на основание договор за покупко-продажба на обекта и встъпване в правата на ЕТ по наемния договор с НК "ЖИ") и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на ЕТ "Наука 2000 - Кръстьо Иванов" против процесната заповед на Зам. кмета на СО, издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. т. 1 и 4 ЗУТ, с която е наредено да се премахне незаконен преместваем обект: "магазин и склад за строителни материали", в имот пл. № 2852, " Южна градска територия-III част, гара "Пионер", с административен адрес гр. София, ул. "Никола Габровски", състоящ се от два хладилни вагона "Frigo", с повишена топлоизолация, с площ 37 кв. м. и склад с площ 27,5 кв. м. на две нива с височина 5 м., от сглобяема метална конструкция, разположен в имот частна държавна собственост, с предоставени права за управление на НК "ЖИ". За да приеме, че жалбата е неоснователна, съдът е извел извод, че двата хладилни вагона и сглобяемата метална конструкция на две нива, захранени с ток и вода, нетрайно прикрепени към терена, съставляват преместваем обект за търговска дейност по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, поставен през 1992 г. Изброяването в разпоредбата е определено като неизчерпателно, а основната характеристика е да не е налице здраво свързване с терена, което в случая е установено от проверяващите и потвърдено от вещото лице по делото. Поради този характер на обекта и липсата на разрешение за поставяне въз основа на одобрената на 15.12.2004 г. от Главния архитект схема, е прието, че заповедта е законосъобразен административен акт за премахването му. Така постановения съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон. Касационните доводи за неправилност на решението, мотивирани с неприложимостта на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, предвид обстоятелството, че процесният обект не попада в категорията на визираните в нормата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, са основателни. На премахване по реда на чл. 57а ЗУТ подлежат поставените без разрешение за това преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане - спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и др. по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, както и рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи по чл. 57, ал. 1 ЗУТ, т. е. такъв, които именно в неговата цялост може да бъде преместен или демонтиран. Процесният обект, състоящ се от два хладилни вагона и метален склад между тях, съставляващи единно цяло, не попада в нито една от двете категории обекти и поставянето му не е подлежало на разрешаване по реда на чл. 56, ал. 2 ЗУТ, предвид което и премахването не би могло да бъде разпоредено поради липса на такова разрешение. В случая са безспорни данните по делото, че обектът е бил разположен през 1992 г., съгласно договор с НК "ЖИ", многократно продължаван, функционирал е с всички изискуеми търговски и за експлоатация разрешителни, издадени от СО район "Изгрев" и ПБНЗ, както и че е бил поставен съгласно подробна схема от 15.12.2004 г., одобрена от Главния архитект и съгласувана с наемодателя ПЕПЖИ-София. Определянето на вида на даден обект, по повод на който е издаден индивидуален административен акт, е правен въпрос, който не би следвало да се възлага на вещо лице, след което да се възприема становището му без коментар. В случая е процедирано точно така - в пункт 1 и 2 на основното заключение са поставени задачи "преместваем ли е обекта по смисъла на чл. 56 ЗУТ, или временен по чл. 49 ЗУТ" и представлява ли строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Задачата на експерта е да предостави на съда обективни технически данни за състоянието на обекта, за начина на изпълнение, детайли от техническо естество, свързани с функционирането му и пр. релевантни обстоятелства, но не и прави изводи по правната квалификация, което определя и компетентността на органа и като цяло изхода на спора. В тази връзка прави впечатление неизясняването на основно различие с първоначалната експертиза, изготвена по делото преди връщането му от друг състав на ВАС (и то точно с цел установяването на вида на обекта), в която вещото лице е посочило, че средната част на обекта е свързана твърдо към терена. Прехвърлянето на това задължение към вещите лица е съществено процесуално нарушение. Що се отнася до основния спорен въпрос в случая, е било достатъчно да се провери практиката на ВАС досежно сходни обекти - решенията по адм. дела № 15162/2009 г., 12745/2009 г., 13806/2008 г., 11784/2009 г., 681/2010 г. Преместваемите обекти с предназначение за търговия или други обслужващи дейности, са изброени в разпоредбата на чл. 56, ал 1 ЗУТ, която е императивна по своя характер. С оглед изложеното, решението е неправилно и следва да бъде отменено, като този изход на процеса, на касационния жалбоподател се следват направените по делото разноски от 500 лв., надлежно доказани, претендирани своевременно и без възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,