Решение № 15647 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7576/2020 г.

Решение № 15647 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7576/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] срещу решение № 2611 от 21.05.2020 г. по административно дело № 10919/2019 г. на Административен съд София – град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо (УП)с изх. № 02-220-2600/923/06.08.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено(?!) финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания"(АП) от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и (постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваното УП бъде отменено, а преписката върната на органа за ново произнасяне, като претендира и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) не взема становище по жалбата. По делото е постъпила молба от ДФЗ, представлявано от заместник – изпълнителния директор, подадена чрез процесуален представител в която се излага становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба от лице, чийто интереси са засегнати с него, но е неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Няма спор, че обжалваното пред АССг УП е постановено от компетентен орган, а както правилно е прието в решението спорът е относно изводите на съда, че по отношение на акта не са налице останалите отменителни основания по чл. 146, т. 2 – 5 АПК. Неправилен е изводът за постановяване на акта в изискуемата от закона форма, независимо, че същият е в писмена форма. От съдържанието на акта се установява, че в същия липсват конкретно посочени факти, а посочените норми са принципно приложимите, при което от акта не може да бъде установено по безспорен и еднозначен начин какви са мотивите на органа за постановяване на акта. Отделно от това настоящият състав намира, че в разпоредителната част на акта не съответства на правомощията на органа, изчерпателно изброени в нормата на чл. 11а, ал. 1, т. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители, в които правомощие като оторизиране не е включено. При това в случая на практика е постановен отказ да бъде изплатена финансовата помощ, но при така формулираната разпоредителна част на акта това не е изразено по категоричен и ясен начин. Неправилен е и изводът, че актът е постановен при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително преди подаване на заявлението на 19.04.2016 г. е направена административна проверка, но предмет на същата е единствено относно действителността на въведените данни по ЗДП в заявлението за подпомагане. От съдържанието на същата освен това се установява пълно съвпадение на заявените за подпомагане парцели за 2015 с тези през процесната 2016 г. За пълнота на изложението следва да се посочи, че от съдържанието на преписката се установява, че [фирма] за 2016 г. е подало общо три заявления – на 4.05.2016 г.; на 8.06.2016 г. и на 15.06.2016 г., всички с УРН 571667 и УИН 22.31.0516/64028, като към всички е приложен цитирания от съда формуляр за резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания, с посочена дата на обработка 19.04.2016 г. По делото липсват доказателства за извършени на каквито и да било други проверка, освен посочената. От така установеното следва, че неправилно първоинстанционният съд приема, че актът е постановен след извършване на задължителните административни проверки, проверки на място и противно на изводите на съда не спазена разпоредбата на чл. 37 ЗПЗП, доколкото извършената административна проверка на заявленията, подадени от дружеството предхожда подаването им с месеци. При правилно определен спор между страните като такъв по приложението на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на чл. 36, § 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (консолидирана версия) първоинстанционният съд е извел неправилни изводи. Цитираните разпоредби предвиждат плащанията за земеделски стопанства в преход да не надвишават периодите на преход, но в регламента са определени техните минимални размери според вида на културите, но не и максималните такива. ВАС нееднократно в практиката си е посочвал, че правилата за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) № 843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, като въведения в Регламента термин "преход", съгласно чл. 2, б. "з" представлява периодът на преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. В Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 са определени подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г., като в Глава V са включени разпоредби за прехода, в които са определени минималните срокове. Този подход - за определяне само на минимални периоди е заявен и в преамбюла - съображения 23 - минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Това минимално време гарантира чистота на производството. Увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат – произвеждане на биологична продукция. Следователно период на преход към биологично производство, който обективно е по-дълъг от определения с дял II, глава 5 от Регламент 889/2008 не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 36, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление "Биологично земеделие". (За сравнение, в сходната норма на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., с която изплащането на финансово подпомагане за преминаване към биологично земеделие е ограничено до регламентираната продължителност на периодите на преход съобразно Регламент (ЕО) № 889/2008 – чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, като противоречаща на изискванията на общностното право е отменена с решение № 8834/2019 г. на ВАС, ДВ, бр. 97/2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) Изложените от първоинстанционния съд съображения за постановяване на акта в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2092/91, отменен с Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28.06.2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (консолидирана версия) и Наредба № 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането, отменена с ДВ бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г. са неотносими към конкретния спор, доколкото са неприложими в случая по отношение на акт, постановен след преустановяване на действието им, а и липсва позоваване на органа на тези актове при постановяване на оспореното уведомително писмо. При положение, че още при направеното първо плащане по заявлението на жалбодателя от 2013 година органът се е съгласил поетият от него ангажимент да е за срок от пет години (2016 г. е четвърта от него) и при липсата на мотиви в акта настоящият състав намира, че в случая не са налице цитираните законови предпоставки. От съдържанието на акта се установява, че подпомагането е отказано поради неизпълнение на базови изисквания, които обаче не са конкретизирани, а при установената липса на проверки липсват доказателства за неизпълнение на задълженията по чл. 26 от цитираната Наредба. Липсват и доказателства за наличие на която и да е от предпоставките по чл. 17 от Наредба № 11/2009 г. посочващ изчерпателно случаите, в които финансова помощ по мярка "Агроекологични плащания" не се предоставя или се намалява. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно тълкуване и приложение на закона. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което обжалваното от дружеството УП бъде отменено като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. т. 2-5 АПК, а преписката бъде върната на органа за ново произнасяне, при спазване на приложимите правни норми, подробно посочени по-горе. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при органа следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателя направените в съдебното производство разноски в размер на 4020 лева, от които 50 лв. заплатена държавна такса в първоинстанционното производство, 370 лв. заплатена държавна такса за касационното производство и хонорар за един адвокат за двете инстанции в размер на 3600 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение